На 11 юни 1937 г. Специалният съд при Върховния съд

На 11 юни 1937 година Специалният съд при Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики осъжда на гибел – разстрел без право на опрощение, маршал Михаил Тухачевски, Уборевич, Якир, Айдеман, Фелдман, Примаков и Путна по обвиняване за шпионаж, измяна на родината и подготовка на терористични актове. Присъдата е изпълнена в мазето на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики на 12 юни 1937 година Двадесет години по-късно са оправдани посмъртно с решение на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики от 31 януари 1957 година

Процесът слага началото на репресиите в Червената войска през 1937-1938 година, когато на процедура е погубен елитът на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики. През този интервал са разстреляни близо 400 души от командния състав, а по политически аргументи са уволнени близо 29 000 офицери.

В бюлетина на Българска телеграфна агенция написа:

Москва, 11 юни 1937 година /Хавас/ Агенция ТАСС предава формалното известие за арестуването от органите на Народния комисариат на вътрешните работи на маршал Тухачевски, Якир, Уборевич, Айдеман, Фелдман, Примаков и Путна, упрекнати всички в нарушаване на военния си дълг, военната си клетва и за изменничество по отношение на отечеството на народите от Съюз на съветските социалистически републики и по отношение на Червената войска в интерес на непознати страни, които водят неприятелска политика по отношение на Съюз на съветските социалистически републики. Специалният съд при Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики ще прегледа през днешния ден тия обвинявания при закрити врата.

***

Москва, 11 юни 1937 година /ГТА/ Въпреки, че арестуването на маршал Тухачевски и на другите офицери от Червената войска е известно отпреди няколко дни, всички са сюрпризирани от размера на обвиняванията. Още не са добре известни същинските вътрешни аргументи за тия сензационни събития. Някои среди считат, че упрекнатите офицери са поддържали връзки с опозиционните детайли на Комунистическата партия, т.е. с ония, които се опълчват на сталиновата политика. От друга страна, се оповестява, че военоначалниците са били противопоставяли на усилването на надзора на партията върху армията.

***

Лондон, 11 юни 1937 година /ГТА/ Почти всички вестници се занимават с ситуацията в Съюз на съветските социалистически републики. В. „ Таймс ” счита, че осъществените в последно време арести съставляват чисто и просто едно деяние на почистване от политически темперамент в Червената войска.

В. „ Дейли експрес “ написа, че понастоящем цяла Русия се тресе. Последните сведения, получавани от Москва, оповестяват, че щурмови отряди са били отправени към Москва, с цел да засилят гарнизона в Кремъл. Без да се считат полковете на ГПУ, броят на бойците от московските гарнизони се преценя на 100 хиляди души.

Изглежда, че е бил оголен един огромен скрит план против Сталин и доста началници от Червената войска били забъркани в този скрит план. Сталин сътвори една папка, формирана от Ворошилов, Егоров и Ежов. Те са получили заповед да очистят и да изгонят всички неприятели на режима.

В. „ Морнинг пост “ написа: „ Сталин безпощадно унищожи последните илюзии на своите другари. Изглежда, че никой не е сигурен против тия ограничения. “

***

Москва, 11 юни 1937 година /ТАСС/ В. „ Червена звезда “, орган на Червената войска, обнародва уводна публикация озаглавена: „ Няма благосклонност за шпионите и предателите “. В публикацията се споделя апропо: „ Шпионите са хванати на мястото на престъплението и маската им ще бъде свалена. Те ще бъдат наказани от цялата Червена войска, от целия народ. Бдителността на Съветската работа за осведомление, както и бдителността на Народния комисариат за вътрешните работи тури завършек на подлата им активност и разкри долните им кроежи. “

***

Москва, 11 юни 1937 година /ГТА/ Дори немските и австрийските емигранти комунисти, които се считат в Съюз на съветските социалистически републики за чужденци без народност, се арестуват. В това число се намират и някогашните водачи на Германската комунистическа партия и на Германската комунистическа юноша. Тяхното арестуване не се удостоверява още публично, само че приятелите им мислят, че са към този момент задържани.

***

Москва, 12 юни 1937 година /ТАСС/ Върховният съд на Съюз на съветските социалистически републики реши да лиши всички обвинени от военните им чинове, а маршал Тухачевски – от чина маршал на Съюз на съветските социалистически републики. Всички упрекнати са наказани на разстрелване.

***

Лондон, 12 юни 1937 година /ГТА/ Всички вестници възпроизвеждат на видно място известията за смъртната присъда на осем генерали от Червената войска.

„ Таймс “ написа: „ Прави усещане, че маршал Ворошилов не е участвал на процеса. От това се заключва, че Ворошилов не утвърждава деградирането на наказаните, които бяха в миналото негови другари. Заради това Сталин повикал маршал Блюхер и прекомерно е допустимо той да замести маршал Ворошилов “. Вестник „ Таймс “ акцентира, че множеството от наказаните хранили жестока ненавист против Германия и че дълги години те са се борили против германците.

В. „ Дейли телеграф “ написа: „ Нищо по-странно няма от това, че обвинените са желаели да разрушат Съветската войска, върху чиято организация те са работили дълги години. Съветската войска може да се съвземе от тоя тежък удар единствено след един дълъг интервал. Може да се счита, че Съюз на съветските социалистически републики ще бъде принудена да се въздържа от въоръжен спор, до момента в който моралът и доверието бъдат възобновени измежду висшето командвана на Червената войска. “

В. „ Дейли мейл “ написа: „ Положението не е било в никакъв случай по-обтегнато и по-драматично. Сталин се притеснява в този момент да не би тоя развой да провокира гражданска война в Кремъл. Ето за какво, той повика бързо казашките полкове и монголски военни елементи от Далечния изток. Маршал Ворошилов, до момента непосредствен помощник на Сталин, се пази интензивно от 60 сътрудника на ГПУ и доста служители на реда. Освен това, взети са ограничения, с цел да се унищожи още в зародиш всеки опит за протеста от страна на последователите на Тухачевски, който бе една от най-популярните персони в Съюз на съветските социалистически републики. “

***

Москва, 12 юни 1937 година /ГТА/ По силата на закона „ Киров “ смъртната присъда би трябвало неотложно да бъде приведена в осъществяване. Смята се, затова, че наказаните са разстреляни, защото всяка опция за опрощение е изключена. Междувременно, пропагандистичното течение против наказаните е в разгара си. Вчера и през днешния ден се състояха огромни национални манифестации. В тях се желае незабавното екзекутиране на наказаните, които допреди няколко седмици още бяха уважавани началници на Червената войска. Статиите, в които се демонстрират националните претенции, обнародвани в стотици вестници, носят следните заглавия: „ Изтребете гневните кучета “, „ Смърт на паразитите “, „ Разстреляйте предателите и шпионите! “ и други сходни.

Московската пролетарска дивизия желае гибелта на предателите. Въпреки несъразмерните старания да се даде на присъдата израза на общата воля, смъртната присъда провокира отчаяние във всички обществени среди. Отстраняването на всички висши началници от Червената войска провокира обща неустановеност в най-голяма степен. По лицата на московските поданици се чете отчаяние и смут.

Впечатлението от непознатите среди от смъртната присъда е очевидно неподходящо. Смята се изобщо, че мощното разлюляване на престижа на Червената войска ще има своите отражение в региона на вътрешната и на външната политика.

В бюлетина на Българска телеграфна агенция „ Преглед на непознатия щемпел “ написа:

Английски щемпел

Кризата в Русия

„ Дейли хералд “ /10. VI.1937/ написа: „ Нашата нова конституция - споделя Сталин - е поредно и всестранно демократична. Всички жители имат равни права и конституцията освен афишира техните демократични свободи, само че ги и обезпечава законодателно. “ Печално е, че откогато бяха казани тези думи е имало повече държавни изтезания, повече политически арести, повече уволнения и понижавания на служители в Съветския съюз, в сравнение с в която и да е било друга страна на света.

Каквото и да е обяснението, за самите обстоятелства не може да има спор. Всички членове на Върховния комитет на Комунистическата партия по времето на Лениновата гибел са убити от руското държавно управление или изгонени, или затворени. Всеки ден в този момент носи вести за нови изтезания или арести, или изобличения на водачи на Червената армия, на водачи на Комунистическата партия, на членове на държавното управление, на шефове на промишлеността, на високопоставени комунисти в провинцията, на групи от малко известни млади комунисти.

Какво би трябвало за заключим от това злощастие?

Да предположим, че приемем формалното пояснение. Тогава би трябвало да имаме вяра, че колосален брой комунисти, в това число болшинството от старите болшевишки водачи, са вземали немски и японски пари и за подкупи са се съгласили да предадат Съветския съюз на фашизма. Това е допустимо. Но в случай че това е в действителност въздействието, което двадесетгодишното комунистическо ръководство е имало върху потвърдени и управителни комунисти, може ли още да се желае да имаме вяра, че комунизмът сочи пътя към освобождението и щастието? Едва ли. Напротив, лейбъристкото придвижване ще види в това неопровержимо доказателство, че то е било право през всичките тия минали години, когато е отхвърляло московския път към социализма и когато е отказвало да се сдружи с тия, които желаят да вървят по него. Защото в случай че положението на политическия и публичния живот на Съветския съюз е толкоз пропито с изменничество, колкото го афишира ръководещата група, в случай че насилието е към момента първото средство за ръководство да представяме страната като социалистическа, значи да окаляме думата.

Ако не намерим за допустимо да имаме вяра, че двадесет години комунистическа власт е дала подобен резултат, тогава би трябвало да имаме вяра, че рецесията в Русия е една партизанска битка, при която една група комунисти безпощадно изтребва друга, несъгласна група комунистически събратя. Трябва да имаме вяра, че няма никаква независимост, никаква народна власт и, сред ръководещите, никаква благосклонност или правдивост. Ние би трябвало да имаме вяра, че една обезверена олигархия, изпаднала в политическите си икономически мъчнотии, се брани посредством осветения от времето прийом на мятане виновността за всичките си неуспехи и на концентриране на всичкото национално неодобрение върху главите на своите неприятели. Ние сме свободни да създадем избора си сред тези пояснения, както ни сочат данните и разсъдъка. Но нито едното, нито другото пояснение не ще е в интерес на практиката или философията на комунизма.

***

Предател ли е маршал Тухачевски

В. „ Република /12.VI.1937/ Пиер Доминик написа: За огромно удивление маршал Тухачевски, който в 1920 година поведе Червената войска против Полша и когато предходната година Съветска Русия изпрати във Франция, с цел да получи с френските военоначалници техническите бази на бъдещите военни контракти, тоя млад воин, провъзгласен за маршал от самия Сталин, е упрекнат през днешния ден в изменничество и шпионаж.

Обвиненията за шпионаж в интерес на Германия е безсмислено за нас, европейците. Но то не е безсмислено за Русия, където мужиците и дори просветените ленинградски и московски служащи го одобряват като чиста истина. Твърде допустимо Тухачевски, основно след последните два процеса, се е уморил от Сталин и че дори е комплотирал против него. Това обаче не е изменничество. Тухачевски беше на първо място стопроцентов русин, един същински родолюбец, за който Бяла Русия или Червена Русия бяха на първо място и са Русия. Вярно е, че се споделяше, че той е последовател на един германо-руски съюз, само че също подобен бе и казусът с военачалник декор Сект в Германия, а военачалник декор Сект не е нито изменник, нито разузнавач.

Всъщност, сътрудниците на Сталин си послужиха с изменничество и шпионаж, с цел да оправдаят присъдата.

Както и да е, ясно е, че Русия е опустошавана от вътрешни раздори и ние, които се интересуваме основно и преди всичко от сигурността на нашето родно място, би трябвало да създадем следното умозаключение - в случай че е правилно, че Тухачевски и неговите другари са предатели, това значи, че Русия е гнила и разложена. Ако обвиняването е погрешно, ние сме очевидци на непоносим и ужасяващ режим. И в двата случая ние можем да стиснем ръката на тези хора.

Вчера Сталин екзекутира Каменев, Зиновиев, Пчтакова, цялата армия на Ленин.

Това бе, обаче чисто вътрешен въпрос, който не засегна армията. Процесът против Тухачевски демонстрира, че и армията взе участие в спора, че и тя е напълно забъркана в политическите раздори. Тя е с или срещу Сталин. В подобен случай или Сталин ще резервира властта, както обезглави армията, или някой Тухачевски ще го смачка и ще поеме властта, когато подписа, сходно на Ленин и Троцки в 1918 година, съюз с Германия, без да се интересува от френско-съветския съюз.

Сталин принуждава и най-слепите очи във Франция да се отворят и прогледнат. Само той осъжда и убива френско-руския съюз и военните спогодби.

Източник Българска телеграфна агенция