Който бездейства - предава себе си. Бъдещето си. Децата си
На 11 юли се навършват 6 години, откогато на 51 години умря преподавателят от Софийския университет и доцент по гражданско право Кристиан Таков.
В негова памет " Дневник " аудитория още веднъж фрагмент от книгата " Истина и правдивост ", издадена посмъртно с негови изявленията, речи и журналистика. За първи път той излиза в " Дневник " през май 2019 година
In memoriam Кристиан Таков: Злото не може да бъде изкоренено, само че може да бъде ограничавано
Това е слово, произнесено от Кристиан Таков на протест пред Софийския университет " Св. Климент Охридски " на 10 ноември 2013 година По това време Ректоратът е окупиран от студенти, нарекли себе си " Ранобудните ", които канят преподавателя си да приказва пред тях. Протестите през 2013 година започнаха непринудено в средата на юни, когато депутатите избраха Делян Пеевски за началник на ДАНС. След бързата му оставка митингите не стихнаха, а продължиха с искане на оставката на кабинета " Орешарски ".
" Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада "...
Отсреща имаме хора:
- Които назовават честността " доверчивост ".
- Които бълват по конгреси, само че ги е позор от имената си, та ги крият.
- Които ненавиждат Ранобудните студенти поради смелостта им и поради личната си пъзливост.
- Които не схващат, че нещо може да се прави не за пари, а за блян.
Само ги вижте на какво наподобяват:
Истина и справедливостС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи.
Рефлекси от предходната му месторабота.
- Депутат от Българска социалистическа партия предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.
Рефлекси от 1925 година.
- Председателят на църковното настоятелство на " Св. Александър Невски " уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано - свещеник Тихон въдворява тишина.
Липса на рефлекси и некадърност за рефлексия.
Като ги виждам, се сещам за думите на Макс Либерман: " Не мога да изям толкоз, колкото желая да повърна ".
Да не забравяме обаче, че изброените са просто прислужници на скрити господари.
Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че би трябвало да ги ненавиждаме.
Защото:
Те се хранят от омразата ни и порастват върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.
Защото:
Не за ненавист, а за гадност са почтени - и то не те, а делата им.
Различавайте индивида от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.
Защото:
Дори да победим с ненавист - по какъв начин след това ще живеем с нея?
Затова:
Не клеймете тия, които не мислят тъкмо като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.
Не правете описи с врагове - оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, само че не будете никого насила.
И не размахвайте пестник, а протегнете ръка.
Иначе:
Ще заприличате на тях. И те ще победят вечно.
Не можем да забравяме и друго - че злодеите десетилетия наред градят безумно обществено неравноправие, от което оскотяват и прекомерно богатите, и унизително бедните.
Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, обезверени и по тази причина - безразлични. Те не ни припознават като свои бранители и нашата борба не считат за своя.
Тази бездна сред имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкоз по-корпоративна става на дело.
Затова няма да призовавам да викаме " Оставка ", а ще прикани непрекъснато да си повтаряме думите на Александър Кьосев, че " по този начин повече не може ". И да вършим по този начин, че повече да не могат.
Те се опасяват. Панически. Ядат се един различен, бягат в " тежка чужбина ". Започват да хапят в близост. И - тъй като злостта е страст, която умеят прекомерно добре - ще хапят и след години.
IGNORE. Няма безвъзмезден обяд. Може и вас да ухапят.
Показвайте белезите си. С горделивост. И ги разобличавайте. С мъдрост, храброст и неотклонност. Така от безсилната гняв ще преминем към справедливия яд.
Не когато сме доста. А когато сме задоволително.
Протестът към този момент е съумял и продължава да съумява с всеки ден, в който:
- Не стихва.
- Намира нова форма.
- Назовава съответно опозорено име.
- Препречва следващото безсрамие.
- Осуетява безочливост.
Успява всеки ден, в който:
- Ги е боязън да влизат през парадния вход.
- Се боят да водят стенограма за срещите си.
- Лъжите им се разобличават, а сюжетите - провалят.
Гражданско право. Правни научни изследванияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда муден.
Посоката обаче е ясна за всекиго. И по тази причина всеки би трябвало да взе участие.
Там, където е.
С каквото може.
По какъвто метод реши.
А който бездейства - предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже след това, че не е схванал.
Прочее ОСТАВКА!
Кристиан Таков: Това е битка със злото, която няма да има край
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В негова памет " Дневник " аудитория още веднъж фрагмент от книгата " Истина и правдивост ", издадена посмъртно с негови изявленията, речи и журналистика. За първи път той излиза в " Дневник " през май 2019 година
In memoriam Кристиан Таков: Злото не може да бъде изкоренено, само че може да бъде ограничавано Това е слово, произнесено от Кристиан Таков на протест пред Софийския университет " Св. Климент Охридски " на 10 ноември 2013 година По това време Ректоратът е окупиран от студенти, нарекли себе си " Ранобудните ", които канят преподавателя си да приказва пред тях. Протестите през 2013 година започнаха непринудено в средата на юни, когато депутатите избраха Делян Пеевски за началник на ДАНС. След бързата му оставка митингите не стихнаха, а продължиха с искане на оставката на кабинета " Орешарски ".
" Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада "... Отсреща имаме хора:
- Които назовават честността " доверчивост ".
- Които бълват по конгреси, само че ги е позор от имената си, та ги крият.
- Които ненавиждат Ранобудните студенти поради смелостта им и поради личната си пъзливост.
- Които не схващат, че нещо може да се прави не за пари, а за блян.
Само ги вижте на какво наподобяват:
- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи.
Рефлекси от предходната му месторабота.
- Депутат от Българска социалистическа партия предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.
Рефлекси от 1925 година.
- Председателят на църковното настоятелство на " Св. Александър Невски " уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано - свещеник Тихон въдворява тишина.
Липса на рефлекси и некадърност за рефлексия.
Като ги виждам, се сещам за думите на Макс Либерман: " Не мога да изям толкоз, колкото желая да повърна ".
Да не забравяме обаче, че изброените са просто прислужници на скрити господари.
Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че би трябвало да ги ненавиждаме.
Защото:
Те се хранят от омразата ни и порастват върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.
Защото:
Не за ненавист, а за гадност са почтени - и то не те, а делата им.
Различавайте индивида от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.
Защото:
Дори да победим с ненавист - по какъв начин след това ще живеем с нея?
Затова:
Не клеймете тия, които не мислят тъкмо като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.
Не правете описи с врагове - оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, само че не будете никого насила.
И не размахвайте пестник, а протегнете ръка.
Иначе:
Ще заприличате на тях. И те ще победят вечно.
Не можем да забравяме и друго - че злодеите десетилетия наред градят безумно обществено неравноправие, от което оскотяват и прекомерно богатите, и унизително бедните.
Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, обезверени и по тази причина - безразлични. Те не ни припознават като свои бранители и нашата борба не считат за своя.
Тази бездна сред имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкоз по-корпоративна става на дело.
Затова няма да призовавам да викаме " Оставка ", а ще прикани непрекъснато да си повтаряме думите на Александър Кьосев, че " по този начин повече не може ". И да вършим по този начин, че повече да не могат.
Те се опасяват. Панически. Ядат се един различен, бягат в " тежка чужбина ". Започват да хапят в близост. И - тъй като злостта е страст, която умеят прекомерно добре - ще хапят и след години.
IGNORE. Няма безвъзмезден обяд. Може и вас да ухапят.
Показвайте белезите си. С горделивост. И ги разобличавайте. С мъдрост, храброст и неотклонност. Така от безсилната гняв ще преминем към справедливия яд.
Не когато сме доста. А когато сме задоволително.
Протестът към този момент е съумял и продължава да съумява с всеки ден, в който:
- Не стихва.
- Намира нова форма.
- Назовава съответно опозорено име.
- Препречва следващото безсрамие.
- Осуетява безочливост.
Успява всеки ден, в който:
- Ги е боязън да влизат през парадния вход.
- Се боят да водят стенограма за срещите си.
- Лъжите им се разобличават, а сюжетите - провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда муден.
Посоката обаче е ясна за всекиго. И по тази причина всеки би трябвало да взе участие.
Там, където е.
С каквото може.
По какъвто метод реши.
А който бездейства - предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже след това, че не е схванал.
Прочее ОСТАВКА!
Кристиан Таков: Това е битка със злото, която няма да има край Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ