Доколко е неизбежна “надпреварата за ледоразбивачите”
На 11 юли 2024 година, в коридорите на срещата на високо ниво на НАТО във Вашингтон, Съединените щати, Канада и Финландия оповестиха основаването на нов тристранен консорциум — “Усилие за лидоразбивачно съдействие ” (УЛС) — с експлицитното желание да провокират Русия и Китай за създаване и разполагане на ново потомство ледоразбивачи. Очаква се до края на 2024 година трите страни да внедрят УЛС в обстоен бизнес проект със съответните многогодишни бюджети, обвързващи взаимни отговорности, съответни периоди за осъществяване на обособени планове и така нататък Американските чиновници оправдаха новата самодейност въз основата на „ бездна в качествата за разтрошаване на леда “ и нуждата от „ планиране на мощ и налагане на интернационалното право “ в полярните райони на света.
Позоваването на интернационалното право може да звучи ненапълно иронично, когато идва от страна, която по този начин и не се е включила към Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. Въпреки това, американците имат причина да се тревожат за позицията си в Далечния север: Съединени американски щати сега разполагат единствено с два очевидно остарели ледоразбивача, единствено един от които, издигнатият през 1976 година “Полар Стар ”, е изцяло работещ. Канада може да се похвали с по-голям флот от 17 ледоразбивача, само че от този флот единствено три или четири кораба могат да извършват своите задачи, без първо да се нуждаят от главен ремонт. Европейските съдружници на Съединени американски щати в това число Финландия, Швеция, Норвегия и Дания, са изправени пред сходни проблеми.
За разлика от Запада, Русия поредно извършва дълготрайна и доста огромна стратегия за създаване и следващо потребление на ледоразбивачи: тя има разполагаем повече от четиридесет ледоразбиващи кораба от разнообразни класове, седем от които са оборудвани с атомни мотори. Градят се три атомни ледоразбивача по плана “Лидер ”, способни да работят в лед с дебелина до 4–4,5 м. Китай разполага с изцяло работещи ледоразбивачи със забележителна водоизместимост “Сюлон-1 ” и “Сюлон-2 ”. През май 2024 година корабостроителницата в Гуанджоу приключи строителството на ледоразбивача от ново потомство “Джиди ”, а сега се строи по-големият транспортен съд за полярни проучвания “Тан Суо Сан Хао ”. Много специалисти допускат, че Китай скоро ще последва пътя на Русия, като се концентрира върху създаването на съвременни, мощни атомни ледоразбивачи.
С стартирането на УЛС Вашингтон преследва задачата коренно да промени салдото на силите на Севера: Белият дом се надява да построи до 70-90 съвременни ледоразбивача за разнообразни цели през идващите 10-15 години. Бреговата защита на Съединени американски щати към този момент е подала заявление за придобиването на осем до 10 нови мощни ледоразбивача за наблюдаване на огромни географски ширини. В Канада, квебекската компания “Дейви ” получи контракт за планиране и създаване на седем огромни ледоразбивача и два огромни арктически ферибота. В идеалния случай основаването на консорциума УЛС би съживило цялата корабостроителна промишленост на Запад, създавайки нови атрактивни работни места в корабостроителниците, подкрепяйки производителите на морско съоръжение и допринасяйки за бранша на обвързваните услуги в трите участващи страни и отвън тях.
Може да се твърди, че няма нищо неприятно в интернационалната конкуренция, в това число в строителството на ледоразбивачи- конкуренцията би трябвало да е от изгода за всички. Но, както от дълго време е известно, дяволът постоянно е в детайлите. За Русия строителството на ледоразбивачи не е въпрос на геополитически избор или статут на велика мощ, а обществена и икономическа нужда. От четирите милиона души в света, които сега живеят на север от Арктическия кръг, почти половината са съветски жители. Най-големите арктически градове - Мурманск, Норилск, Воркута - също се намират в Русия, а не в Аляска или Северна Канада. Следователно Русия постоянно е имала потребност да поддържа целогодишни транспортни връзки в Далечния север и съществуването на разнороден и изцяло работещ флот от ледоразбивачи е натурален метод за поддържане на тези връзки в редовност. Всички налични други възможности, предлагани от сухопътен или въздушен превоз, биха били доста по-скъпи за съветската страна и биха били по-малко надеждни. Неслучайно през 2023 година общият товаропоток по Северния морски път доближи 36 милиона тона, което е пет пъти повече от рекордната за Съюз на съветските социалистически републики 1987 година Ясно е, че Москва ще продължи да следва този път, без значение от дейностите на неговите геополитически съперници.
Що се отнася до Пекин, главните правила на активността на Китай в Арктика бяха дефинирани още през 2018 година Китай се нарежда като „ близка до Арктика страна “ и главен интернационален състезател на Севера. Но ползите на Китай в Арктика са много прагматични и рационални - те се свеждат основно до проучване на опциите за създаване на енергийни и други запаси, основаване на аварийни директни коридори (Северния път на коприната), както и задания за опазване на арктическото биоразнообразие и екологично равновесие. Между другото може да се означи, че Китай харчи доста повече за арктически проучвания от Съединените щати, само че по някаква причина тази явна „ бездна в проучванията “ въобще не тормози актуалните политически водачи на Съединени американски щати.
Сегашната арктическа действителност е, че Съединените щати през днешния ден просто нямат безапелационни стопански или обществени аргументи да изградят незабавно огромен и безценен флот от нови ледоразбивачи. Основните транспортни коридори, свързващи западното и източното крайбрежие на Съединените щати, минават през Панамския канал, а не през Северозападния проход по канадското арктично крайбрежие. Не единствено, че проходът е доста сложен за навигация, той остава обект на дълготраен спор сред Вашингтон и Отава. Канадското държавно управление преглежда прохода като неразделна част от своите вътрешни води, до момента в който Съединените щати настояват, че това е система от интернационалните проливи, предлагащи благоприятни условия за свободно и гладко мореплаване от непознати сили.
Във всеки случай е мъчно да си представим, че Съединените щати, Канада или която и да е друга страна биха вложили десетки милиарди долари на данъкоплатците в опит да трансфорат Северозападния проход в главен интернационален транспортен кулоар, съпоставим със Северния морски път. Населението на Съединени американски щати и Канада, живеещи по северноамериканското арктично крайбрежие, даже общо, е доста по-малко от съветското население на Арктика. Относителното икономическо значение на Арктическия район за страните от Северна Америка също е доста по-ограничено, в сравнение с за евразийските страни.
Всичко това ни разрешава да заключим, че създаваният УЛС съюз има по-очевидна геополитическа и геостратегическа аргументация, в сравнение с икономическа. Очевидно в последна сметка не приказваме за развиването на Арктика като такова, а за борба с Москва и по-късно с Пекин в битката за надзор над голямото евразийско океанско пространство на Арктика. Не е изненадващо, че новата самодейност беше оповестена точно в коридорите на юбилейната среща на върха на НАТО, а не на срещата на Г-20 или на Световния стопански конгрес.
Предстоящата конкуренция с ледоразбивачи не е толкоз зрелищна, колкото конкуренцията със самолетоносачи, която към този момент е в разгара си. И въпреки всичко сходна конкуренция евентуално би имала обилни пагубни последствия за бъдещето на Арктика. „ Противостоянието на ледоразбивачите “, в случай че включва разполагането на тежко въоръжени ледоразбивачи във води, доста надалеч от националните териториални води, може несъзнателно да докара до нараснало напрежение и даже прям спор. Рисковете ще се усилят неведнъж, в случай че конкуренцията с ледоразбивачи се организира паралелно с нараснала военна интензивност в Арктическия район. Може да се спомене да вземем за пример, че при започване на 2024 година НАТО организира огромни учения, в които взеха присъединяване към петдесет военни кораба, повече от 100 самолета и двадесет хиляди военнослужещи от тринадесет страни. По-късно Канада разгласи, че ще закупи дванадесет съвременни подводници, особено предопределени за интервенции в Арктическия район.
Въпреки това би било най-малкото прибързано да се надценява смисъла на тристранните американско-канадско-финландски съглашения. На западните страни може да им липсват материални запаси и политическа воля, с цел да проведат дълготрайна, широкомащабна „ ледоразбивачна конкуренция “ с Москва и Пекин. Възможно е да се появят и други, по-влиятелни кандидати за бюджетни средства. Струва си да се напомни, че шумът към рисковото закъснение на Съединени американски щати от Русия и Китай в Арктическия район се повтаря още веднъж и още веднъж на шпации от няколко години, а пикът на този звук, като предписание, се случва през годината на предизборната акция за президент.
Последният „ ледоразбивачен спор “ се случи през 2020 година при някогашния президент Доналд Тръмп. Тогава републиканци и демократи се състезаваха да показват широкообхватни проекти, с цел да се опълчват на съветската „ арктическа агресия “. През последните четири години обаче не са регистрирани трагични промени в „ салдото на ледоразбивачите “ в Арктика - новата Непобедима армада на страните от НАТО не се появи тук. Напълно допустимо е под въздействие на суровата икономическа и политическа действителност грандиозните проекти, свързани с УЛС, да стартират бързо и необратимо да се стопяват, тъкмо както полярната шапка на Северния полюс бързо се топи пред очите ни под въздействието на световните процеси на стопляне.
Превод : В. Сергеев
Източник: РСМД
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32658Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед17652Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед31929Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед20175Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед9327Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед104080Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като истори
Позоваването на интернационалното право може да звучи ненапълно иронично, когато идва от страна, която по този начин и не се е включила към Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. Въпреки това, американците имат причина да се тревожат за позицията си в Далечния север: Съединени американски щати сега разполагат единствено с два очевидно остарели ледоразбивача, единствено един от които, издигнатият през 1976 година “Полар Стар ”, е изцяло работещ. Канада може да се похвали с по-голям флот от 17 ледоразбивача, само че от този флот единствено три или четири кораба могат да извършват своите задачи, без първо да се нуждаят от главен ремонт. Европейските съдружници на Съединени американски щати в това число Финландия, Швеция, Норвегия и Дания, са изправени пред сходни проблеми.
За разлика от Запада, Русия поредно извършва дълготрайна и доста огромна стратегия за създаване и следващо потребление на ледоразбивачи: тя има разполагаем повече от четиридесет ледоразбиващи кораба от разнообразни класове, седем от които са оборудвани с атомни мотори. Градят се три атомни ледоразбивача по плана “Лидер ”, способни да работят в лед с дебелина до 4–4,5 м. Китай разполага с изцяло работещи ледоразбивачи със забележителна водоизместимост “Сюлон-1 ” и “Сюлон-2 ”. През май 2024 година корабостроителницата в Гуанджоу приключи строителството на ледоразбивача от ново потомство “Джиди ”, а сега се строи по-големият транспортен съд за полярни проучвания “Тан Суо Сан Хао ”. Много специалисти допускат, че Китай скоро ще последва пътя на Русия, като се концентрира върху създаването на съвременни, мощни атомни ледоразбивачи.
С стартирането на УЛС Вашингтон преследва задачата коренно да промени салдото на силите на Севера: Белият дом се надява да построи до 70-90 съвременни ледоразбивача за разнообразни цели през идващите 10-15 години. Бреговата защита на Съединени американски щати към този момент е подала заявление за придобиването на осем до 10 нови мощни ледоразбивача за наблюдаване на огромни географски ширини. В Канада, квебекската компания “Дейви ” получи контракт за планиране и създаване на седем огромни ледоразбивача и два огромни арктически ферибота. В идеалния случай основаването на консорциума УЛС би съживило цялата корабостроителна промишленост на Запад, създавайки нови атрактивни работни места в корабостроителниците, подкрепяйки производителите на морско съоръжение и допринасяйки за бранша на обвързваните услуги в трите участващи страни и отвън тях.
Може да се твърди, че няма нищо неприятно в интернационалната конкуренция, в това число в строителството на ледоразбивачи- конкуренцията би трябвало да е от изгода за всички. Но, както от дълго време е известно, дяволът постоянно е в детайлите. За Русия строителството на ледоразбивачи не е въпрос на геополитически избор или статут на велика мощ, а обществена и икономическа нужда. От четирите милиона души в света, които сега живеят на север от Арктическия кръг, почти половината са съветски жители. Най-големите арктически градове - Мурманск, Норилск, Воркута - също се намират в Русия, а не в Аляска или Северна Канада. Следователно Русия постоянно е имала потребност да поддържа целогодишни транспортни връзки в Далечния север и съществуването на разнороден и изцяло работещ флот от ледоразбивачи е натурален метод за поддържане на тези връзки в редовност. Всички налични други възможности, предлагани от сухопътен или въздушен превоз, биха били доста по-скъпи за съветската страна и биха били по-малко надеждни. Неслучайно през 2023 година общият товаропоток по Северния морски път доближи 36 милиона тона, което е пет пъти повече от рекордната за Съюз на съветските социалистически републики 1987 година Ясно е, че Москва ще продължи да следва този път, без значение от дейностите на неговите геополитически съперници.
Що се отнася до Пекин, главните правила на активността на Китай в Арктика бяха дефинирани още през 2018 година Китай се нарежда като „ близка до Арктика страна “ и главен интернационален състезател на Севера. Но ползите на Китай в Арктика са много прагматични и рационални - те се свеждат основно до проучване на опциите за създаване на енергийни и други запаси, основаване на аварийни директни коридори (Северния път на коприната), както и задания за опазване на арктическото биоразнообразие и екологично равновесие. Между другото може да се означи, че Китай харчи доста повече за арктически проучвания от Съединените щати, само че по някаква причина тази явна „ бездна в проучванията “ въобще не тормози актуалните политически водачи на Съединени американски щати.
Сегашната арктическа действителност е, че Съединените щати през днешния ден просто нямат безапелационни стопански или обществени аргументи да изградят незабавно огромен и безценен флот от нови ледоразбивачи. Основните транспортни коридори, свързващи западното и източното крайбрежие на Съединените щати, минават през Панамския канал, а не през Северозападния проход по канадското арктично крайбрежие. Не единствено, че проходът е доста сложен за навигация, той остава обект на дълготраен спор сред Вашингтон и Отава. Канадското държавно управление преглежда прохода като неразделна част от своите вътрешни води, до момента в който Съединените щати настояват, че това е система от интернационалните проливи, предлагащи благоприятни условия за свободно и гладко мореплаване от непознати сили.
Във всеки случай е мъчно да си представим, че Съединените щати, Канада или която и да е друга страна биха вложили десетки милиарди долари на данъкоплатците в опит да трансфорат Северозападния проход в главен интернационален транспортен кулоар, съпоставим със Северния морски път. Населението на Съединени американски щати и Канада, живеещи по северноамериканското арктично крайбрежие, даже общо, е доста по-малко от съветското население на Арктика. Относителното икономическо значение на Арктическия район за страните от Северна Америка също е доста по-ограничено, в сравнение с за евразийските страни.
Всичко това ни разрешава да заключим, че създаваният УЛС съюз има по-очевидна геополитическа и геостратегическа аргументация, в сравнение с икономическа. Очевидно в последна сметка не приказваме за развиването на Арктика като такова, а за борба с Москва и по-късно с Пекин в битката за надзор над голямото евразийско океанско пространство на Арктика. Не е изненадващо, че новата самодейност беше оповестена точно в коридорите на юбилейната среща на върха на НАТО, а не на срещата на Г-20 или на Световния стопански конгрес.
Предстоящата конкуренция с ледоразбивачи не е толкоз зрелищна, колкото конкуренцията със самолетоносачи, която към този момент е в разгара си. И въпреки всичко сходна конкуренция евентуално би имала обилни пагубни последствия за бъдещето на Арктика. „ Противостоянието на ледоразбивачите “, в случай че включва разполагането на тежко въоръжени ледоразбивачи във води, доста надалеч от националните териториални води, може несъзнателно да докара до нараснало напрежение и даже прям спор. Рисковете ще се усилят неведнъж, в случай че конкуренцията с ледоразбивачи се организира паралелно с нараснала военна интензивност в Арктическия район. Може да се спомене да вземем за пример, че при започване на 2024 година НАТО организира огромни учения, в които взеха присъединяване към петдесет военни кораба, повече от 100 самолета и двадесет хиляди военнослужещи от тринадесет страни. По-късно Канада разгласи, че ще закупи дванадесет съвременни подводници, особено предопределени за интервенции в Арктическия район.
Въпреки това би било най-малкото прибързано да се надценява смисъла на тристранните американско-канадско-финландски съглашения. На западните страни може да им липсват материални запаси и политическа воля, с цел да проведат дълготрайна, широкомащабна „ ледоразбивачна конкуренция “ с Москва и Пекин. Възможно е да се появят и други, по-влиятелни кандидати за бюджетни средства. Струва си да се напомни, че шумът към рисковото закъснение на Съединени американски щати от Русия и Китай в Арктическия район се повтаря още веднъж и още веднъж на шпации от няколко години, а пикът на този звук, като предписание, се случва през годината на предизборната акция за президент.
Последният „ ледоразбивачен спор “ се случи през 2020 година при някогашния президент Доналд Тръмп. Тогава републиканци и демократи се състезаваха да показват широкообхватни проекти, с цел да се опълчват на съветската „ арктическа агресия “. През последните четири години обаче не са регистрирани трагични промени в „ салдото на ледоразбивачите “ в Арктика - новата Непобедима армада на страните от НАТО не се появи тук. Напълно допустимо е под въздействие на суровата икономическа и политическа действителност грандиозните проекти, свързани с УЛС, да стартират бързо и необратимо да се стопяват, тъкмо както полярната шапка на Северния полюс бързо се топи пред очите ни под въздействието на световните процеси на стопляне.
Превод : В. Сергеев
Източник: РСМД
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32658Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед17652Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед31929Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед20175Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед9327Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед104080Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като истори
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ