На 22 септември 1908 г. България се изстрелва сред елита на Европ...
На 11 юли 1908 година в Османската империя избухва Младотурската гражданска война. Султанът е заставен да възвърне конституцията от 1876 година Правителството на " Младите турци " афишира всички жители на империята за единна османска нация, отхвърляйки правата на народите да се развиват независимо. Надеждите на България, че член 23 от Берлинския контракт ще бъде прибавен към Македония и Одринска Тракия и те ще бъдат част от българското княжество, ще станат призрачни. Нещо повече, опасността надвисва освен над българите в империята, само че и върху действителния предстоящ суверенитет на Княжество България. Де юре учредения за това са дадени, защото присъединението на Източна Румелия е в несъгласие с Берлинския контракт.
Българското държавно управление на Малинов минава към решителни дейности. Да, апропо, Александър Малинов произлиза от бесарабски български жанр и е роден в село Болгара (сега. Българи от Одеска област на Украйна).
Българският посланик в Константинопол Иван Гешов не е поканен на обичаен банкет на Великия везир, на който вземат участие всички останали задгранични дипломати в Турция. И още на 1 септември 1908 година Гешов е отзован в София. В българо-турските връзки настава рецесия. В началото на септември по българската железница, следена от турци, избухнала стачка. Малинов незабавно подрежда на части от българската войска да поемат железницата под цялостен надзор. Според " инцидентното съвпадане " великият княз Фердинанд е приключва визитата си във Виена. Австро-Унгария се приготвя за окупацията на Босна и Херцеговина, макар изтичащия период на нейния протекторат над тази територия, и Фердинанд е притеглен от австрийските управляващи да не се намесва. Франция в този миг поддържа желанието на България за цялостна самостоятелност. Париж счита, че този акт ще отклони вниманието от окупацията на Мароко от Франция.
Какво мисли обаче Русия? Властите на Руската империя по принцип не са били срещу оповестяването на самостоятелност от България, само че в това време са се страхували да пришпорват събитията и са желали да се възползват от всичко това поради дългогодишните си ползи в проливите. През 1907 година съветското Министерство на външните работи се пробва да промени посоката на българската политика в посока на Русия, а не към Европа.
За съветски дипломат, с сан министър, в България е изпратен Дмитрий Константинович Сементовски-Курило. За разлика от предшественика си, новият дипломат в отчетите си предлага да се промени политиката на Русия по отношение на България, като се поддържа нейната битка за прокламиране на без значение кралство. Той написа до съветския император, че „ надълбоко в душата на хората е залегнал идеалът за национална самостоятелност “.
Руският посланик предлага да се организира акция за „ възобновление на култа на българите към Александър II като избавител на българите “.
Не пропуща да означи също, че в България има доста разочаровани, тъй като хората считат, че Русия се възползва за своя полза от освобождението.
" От тази позиция особено внимание, без подозрение заслужава България, която с нейните триумфи надминава всички упования и които изпреварват своите съседи. Това е общото усещане и изключително очевидно измежду ветераните от освободителната война са стигнали до тържествата в България, и за които картината, която се появи пред очите им, е била изумителна “, написа още съветският дипломат.
Император Николай II утвърждава програмата за нов метод към надзор на България, с цел да резервира съветските позиции на Балканите.
Но не крие раздразнението си от това, че Фердинанд е провъзгласен за цар, а България за царство. По този мотив той произнася груби думи към страната ни. „ Обявяването на самостоятелност не може да провокира нашето състрадание и поддръжка, само че ползите ни на Балканите диктуват да организираме поредна политика за подсилване на позициите ни. Те предадоха панславянството “, споделя Николай II.
На 3 октомври 1907 година Сементовски-Курило написа до императора: „ Ако преглеждаме България като фактор, който може да се употребява за решение на дилемите ни на Балканския полуостров, е по-правилно твърдо да не разрешаваме тя да напусне орбитата ни, даже и единствено като отчасти отклоняване “.
Въпреки комплицираните връзки с Русия на 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново, в църквата " Свети четиридесет мъченици " великият княз Фердинанд и държавното управление тържествено афишират независимостта на България, която оттук насетне се афишира за Царство, и княз Фердинанд става цар на българите под името Фердинанд I.
Русия е принудена да преглътне този следващ български акт за без значение развиване на страната за приобщаването й към Европа, където тя постоянно е била.
Припомняме мнението на проф. Пламен Цветков, за това какво значи за България Денят на Независимостта? Според професора по история Пламен Цветков, той има по-особено място в българската летопис: " Денят на Независимостта е измежду датите в българската история, които постоянно са били незаслужено подценявани или даже забравяни. А това е събитие, което има редки за българската история характерности - дело е на българи и е напълно в полза на българщината. Както и при Съединението, оповестяването на българската самостоятелност е акт, подсилен абсолютно от целия народ. Защото това, което се случва 40 години по-рано - на 3 март 1878, не е никакво избавление, а отявлен опит за замяната на османското господство с безсрочна съветска окупация ", споделя професорът по история Пламен Цветков.
Той обръща внимание на обстоятелството, че в началото в България 3-ти март е бил отбелязван не като дата на сключване на Санстефанския мир, а като рождения ден на император Александър Втори и прибавя: " В последна сметка прокламирането на българската самостоятелност в Търново през 1908 година е последният акт от нейното одобряване, почнало с учредяването на Българската екзархия през 1870 година ". Според професор Цветков е извънредно време 22 септември да бъде същински народен празник - ден, в който българският президент кани посланиците, а посолствата по света провеждат приеми. " Така е най-малко е в останалите страни, в които Денят на Независимостта е най-важният ден в тяхното летоброене ", акцентира историкът.
Както и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия, по този начин и при вестта за прокламирането на българската самостоятелност, позицията на Руската империя е била враждебна. " Николай Втори е разгневен от новината, че някакъв балкански княз е имал наглостта да одобри купата " цар ", която от епохи е била " запазена марка " за съветските владетели. Навярно той не е знаел, че тази купа, както и писмеността са пристигнали от България в Русия, а не противоположното ", показва професор Цветков.
Българското държавно управление на Малинов минава към решителни дейности. Да, апропо, Александър Малинов произлиза от бесарабски български жанр и е роден в село Болгара (сега. Българи от Одеска област на Украйна).
Българският посланик в Константинопол Иван Гешов не е поканен на обичаен банкет на Великия везир, на който вземат участие всички останали задгранични дипломати в Турция. И още на 1 септември 1908 година Гешов е отзован в София. В българо-турските връзки настава рецесия. В началото на септември по българската железница, следена от турци, избухнала стачка. Малинов незабавно подрежда на части от българската войска да поемат железницата под цялостен надзор. Според " инцидентното съвпадане " великият княз Фердинанд е приключва визитата си във Виена. Австро-Унгария се приготвя за окупацията на Босна и Херцеговина, макар изтичащия период на нейния протекторат над тази територия, и Фердинанд е притеглен от австрийските управляващи да не се намесва. Франция в този миг поддържа желанието на България за цялостна самостоятелност. Париж счита, че този акт ще отклони вниманието от окупацията на Мароко от Франция.
Какво мисли обаче Русия? Властите на Руската империя по принцип не са били срещу оповестяването на самостоятелност от България, само че в това време са се страхували да пришпорват събитията и са желали да се възползват от всичко това поради дългогодишните си ползи в проливите. През 1907 година съветското Министерство на външните работи се пробва да промени посоката на българската политика в посока на Русия, а не към Европа.
За съветски дипломат, с сан министър, в България е изпратен Дмитрий Константинович Сементовски-Курило. За разлика от предшественика си, новият дипломат в отчетите си предлага да се промени политиката на Русия по отношение на България, като се поддържа нейната битка за прокламиране на без значение кралство. Той написа до съветския император, че „ надълбоко в душата на хората е залегнал идеалът за национална самостоятелност “.
Руският посланик предлага да се организира акция за „ възобновление на култа на българите към Александър II като избавител на българите “.
Не пропуща да означи също, че в България има доста разочаровани, тъй като хората считат, че Русия се възползва за своя полза от освобождението.
" От тази позиция особено внимание, без подозрение заслужава България, която с нейните триумфи надминава всички упования и които изпреварват своите съседи. Това е общото усещане и изключително очевидно измежду ветераните от освободителната война са стигнали до тържествата в България, и за които картината, която се появи пред очите им, е била изумителна “, написа още съветският дипломат.
Император Николай II утвърждава програмата за нов метод към надзор на България, с цел да резервира съветските позиции на Балканите.
Но не крие раздразнението си от това, че Фердинанд е провъзгласен за цар, а България за царство. По този мотив той произнася груби думи към страната ни. „ Обявяването на самостоятелност не може да провокира нашето състрадание и поддръжка, само че ползите ни на Балканите диктуват да организираме поредна политика за подсилване на позициите ни. Те предадоха панславянството “, споделя Николай II.
На 3 октомври 1907 година Сементовски-Курило написа до императора: „ Ако преглеждаме България като фактор, който може да се употребява за решение на дилемите ни на Балканския полуостров, е по-правилно твърдо да не разрешаваме тя да напусне орбитата ни, даже и единствено като отчасти отклоняване “.
Въпреки комплицираните връзки с Русия на 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново, в църквата " Свети четиридесет мъченици " великият княз Фердинанд и държавното управление тържествено афишират независимостта на България, която оттук насетне се афишира за Царство, и княз Фердинанд става цар на българите под името Фердинанд I.
Русия е принудена да преглътне този следващ български акт за без значение развиване на страната за приобщаването й към Европа, където тя постоянно е била.
Припомняме мнението на проф. Пламен Цветков, за това какво значи за България Денят на Независимостта? Според професора по история Пламен Цветков, той има по-особено място в българската летопис: " Денят на Независимостта е измежду датите в българската история, които постоянно са били незаслужено подценявани или даже забравяни. А това е събитие, което има редки за българската история характерности - дело е на българи и е напълно в полза на българщината. Както и при Съединението, оповестяването на българската самостоятелност е акт, подсилен абсолютно от целия народ. Защото това, което се случва 40 години по-рано - на 3 март 1878, не е никакво избавление, а отявлен опит за замяната на османското господство с безсрочна съветска окупация ", споделя професорът по история Пламен Цветков.
Той обръща внимание на обстоятелството, че в началото в България 3-ти март е бил отбелязван не като дата на сключване на Санстефанския мир, а като рождения ден на император Александър Втори и прибавя: " В последна сметка прокламирането на българската самостоятелност в Търново през 1908 година е последният акт от нейното одобряване, почнало с учредяването на Българската екзархия през 1870 година ". Според професор Цветков е извънредно време 22 септември да бъде същински народен празник - ден, в който българският президент кани посланиците, а посолствата по света провеждат приеми. " Така е най-малко е в останалите страни, в които Денят на Независимостта е най-важният ден в тяхното летоброене ", акцентира историкът.
Както и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия, по този начин и при вестта за прокламирането на българската самостоятелност, позицията на Руската империя е била враждебна. " Николай Втори е разгневен от новината, че някакъв балкански княз е имал наглостта да одобри купата " цар ", която от епохи е била " запазена марка " за съветските владетели. Навярно той не е знаел, че тази купа, както и писмеността са пристигнали от България в Русия, а не противоположното ", показва професор Цветков.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ