Празник! Черпят прекрасни имена, почитаме прочут светец от Кападокия
На 11 януари почитаме паметта на велика християнска персона. Името на Свети Теодосий остава в историята на християнството с прозвището Велики, тъй като съумява да доближи до огромни духовни висоти.
Както през първите епохи на християнството мъченичеството послужило за одобряване на Църквата, по този начин монашеството станало опора на Църквата през идващите времена.
Преминало разнообразни форми в своето развиване, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) основаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.
Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие посредством плодородното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този популярен първоучител на иноческия героизъм. Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия.
Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като подарък на Провидението и по тази причина го нарекли Теодосий - "от Бога даден " (Богдан). Възпитан в напълно благоприличие и образован от непрекъснато четене на Словото Божие, младият Теодосий горящ от свещена ревнивост да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му уточни същинския път. В ранна младост той поискал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим.
На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за отшелнически героизъм и му предсказал, че той ще бъде "велик овчар на словесни овце ", което изцяло удостоверил животът на бъдещия популярен изповедник.
Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий изискал да се запознае със живота на подвизаващите се в близост отшелници и се поселил при опитния дъртак Лонгин покрай Светия град.
След това се преместил в новопостроената Богородична черква, учредена от благочестивата Гликерия, само че известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която - съгласно преданието - пренощували тримата източни мъдреци, пристигнали да се поклонят в миналото на "родилия се Цар Юдейски " (Мат. 2:1-12).
Тази пещера станала очевидец на един гигантски героизъм. Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и непрестанно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото самоограничение. В продължение на 30 години той не вкусил самун, а се хранел единствено с фурми, трева и корени, само че и от тях приемал единствено толкоз, едвам не почине от апетит.
Този възвишен героизъм извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и проницателност. Дълбокото усамотение не скрило славата на великия Божий ласкател.
Мнозина се нуждаели от духовното управление на подобен идеален пример и почнали последователно да се заселват към него. Като се осланял на Божията воля, светият дъртак основал в 560 година своя популярен манастир, който и през днешния ден носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим.
Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието приказва, че през неговия 105-годишен живот те достигнали шестнадесет хиляди.
Съществуващият през днешния ден манастир "Дер-Доси " има отшелнически килии, подвория за миряни, лечебни заведения и странноприемници. Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския героизъм и по тази причина е наименуван "началник на общежитието ".
Така го назовават житиеписците още и по тази причина, тъй като в 493 година йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, до момента в който на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.
При св. Теодосий имало монаси от разнообразни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали обособени храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено предписание, според устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За св. Причастие обаче всички се събирали в основната Богородична черква, където се служило на гръцки език.
Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си приятелство, като се управлявал от манашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. В своето умно управление великият нравствен отец плодородно обединявал кротостта със строгата правдивост.
Всички ревниво практикували общественото добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многочислените манастирски благотворителни заведения.
Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите лечебни заведения и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници. Като се подвизавал в популярния си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни рожби, св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на св. Църква за чистотата на православната религия.
Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591-618 г.) се опитал да употребява високия престиж на св. Теодосий. Той изпратил на православния свещеник подарък от 30 литри злато, като знак на старание за неговата обител.
Великият дъртак не обидил с отвод приноса на заблудения император, само че когато станало дума за противоречивите въпроси на вярата, той се отправил за Йерусалим и от амвона произнесъл отделяне от Църквата на всички, които не поставяли IV Вселенски събор в Халкидон от 451 година и неговите вероопределения наедно с решенията на първите три Вселенски събора.
Като не се задоволил с това, отшелникът напуснал строгото си усамотение и обиколил селищата на Палестина, с цел да утвърждава на всички места Православието и да изкоренява ересите. Заради това той бил изпратен на изгнание, само че след скоропостижната гибел на император Анастасий, той още веднъж се върнал в своята лавра.
Преподобни Теодосий Велики предузнал гибелта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не доста преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и насълзен съобщил на братята:
"Молете се, отци и братя, молете се! Божият яд посети Изтока! " В същото време Антиохия била разрушена от земетресение... Св. Теодосий бил заровен във Витлеемската пустиня, където почнал своето подвижничество.
Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената безкрайност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до през днешния ден Православната черква популяризира великия създател на общежителните манастири.
Началото на годината е цялостно с именни дни.
И колкото повече пишем за тях, толкоз повече се увещавам, че в предишното по нашите земи дните от седмицата не са имали съвсем никакво значение или най-малко пренебрежимо малко спрямо църковните празници, именните дни и обичаите свързани с тях. Днес всичко минава по схемата 5+2 (пет работни дни + два почивни), а тогава времето се е определяло съгласно главните празници.
Казвало се е, има още толкоз и толкоз дни до Божич, еди какво се случи на Великден, на Петровден ще ти дойдем на посетители и т. н. Тези празници по един самобитен метод са маркирали и подреждали живота на българина.
Затова и цялата година е опасана с най-разнообразни традиции и именни дни. Има време по кое време да се колят прасетата, по кое време да се засее равнищата, по кое време да се зареже лозето. По същия метод се знае и по кое време на кого да се отиде на посетители и да се уважи по специфичен метод. На 1-ви януари на Васила, на 6-ти на Йордан, на 7-ми януари на Иван... и т. н.
Имена та в българския език свързани с християнството са доста, защото те вменяват позитивни качества и елементарно се образуват от съществителното Бог + уместно прилагателно, като да вземем за пример Богомил /а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е казусът с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително. Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий , Теодор/а са едни от най-предпочитаните. Дори и през днешния ден те се радват на особена респект при избора на име на новородените.
Въпреки че постоянно можете да чуете националната мъдрост (Не името прави индивида, а индивидът името слави) нашите предшественици са вярвали, че името може да защищити детето от зли духове, от несгоди и компликации в живота, както несъмнено и да му вмени позитивни качества – да го надари с разум, хубост и доброта. Още прабългарите и славяните са имали бит името да се придвижва от потомство в потомство. Едва по-късно са почнали да кръщават децата на имена на покровители светии.
Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв метод предопределя бъдещето на детето.
Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – служащ,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде уверено,
в четвъртък – друмник,
в петък – левент,
а в случай че е в събота – ще гони злите духове.
Имен ден честват: Богдан, Богдана, Богомил, Теодосий, Теодосия
Както през първите епохи на християнството мъченичеството послужило за одобряване на Църквата, по този начин монашеството станало опора на Църквата през идващите времена.
Преминало разнообразни форми в своето развиване, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) основаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.
Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие посредством плодородното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този популярен първоучител на иноческия героизъм. Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия.
Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като подарък на Провидението и по тази причина го нарекли Теодосий - "от Бога даден " (Богдан). Възпитан в напълно благоприличие и образован от непрекъснато четене на Словото Божие, младият Теодосий горящ от свещена ревнивост да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му уточни същинския път. В ранна младост той поискал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим.
На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за отшелнически героизъм и му предсказал, че той ще бъде "велик овчар на словесни овце ", което изцяло удостоверил животът на бъдещия популярен изповедник.
Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий изискал да се запознае със живота на подвизаващите се в близост отшелници и се поселил при опитния дъртак Лонгин покрай Светия град.
След това се преместил в новопостроената Богородична черква, учредена от благочестивата Гликерия, само че известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която - съгласно преданието - пренощували тримата източни мъдреци, пристигнали да се поклонят в миналото на "родилия се Цар Юдейски " (Мат. 2:1-12).
Тази пещера станала очевидец на един гигантски героизъм. Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и непрестанно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото самоограничение. В продължение на 30 години той не вкусил самун, а се хранел единствено с фурми, трева и корени, само че и от тях приемал единствено толкоз, едвам не почине от апетит.
Този възвишен героизъм извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и проницателност. Дълбокото усамотение не скрило славата на великия Божий ласкател.
Мнозина се нуждаели от духовното управление на подобен идеален пример и почнали последователно да се заселват към него. Като се осланял на Божията воля, светият дъртак основал в 560 година своя популярен манастир, който и през днешния ден носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим.
Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието приказва, че през неговия 105-годишен живот те достигнали шестнадесет хиляди.
Съществуващият през днешния ден манастир "Дер-Доси " има отшелнически килии, подвория за миряни, лечебни заведения и странноприемници. Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския героизъм и по тази причина е наименуван "началник на общежитието ".
Така го назовават житиеписците още и по тази причина, тъй като в 493 година йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, до момента в който на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.
При св. Теодосий имало монаси от разнообразни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали обособени храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено предписание, според устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За св. Причастие обаче всички се събирали в основната Богородична черква, където се служило на гръцки език.
Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си приятелство, като се управлявал от манашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. В своето умно управление великият нравствен отец плодородно обединявал кротостта със строгата правдивост.
Всички ревниво практикували общественото добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многочислените манастирски благотворителни заведения.
Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите лечебни заведения и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници. Като се подвизавал в популярния си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни рожби, св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на св. Църква за чистотата на православната религия.
Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591-618 г.) се опитал да употребява високия престиж на св. Теодосий. Той изпратил на православния свещеник подарък от 30 литри злато, като знак на старание за неговата обител.
Великият дъртак не обидил с отвод приноса на заблудения император, само че когато станало дума за противоречивите въпроси на вярата, той се отправил за Йерусалим и от амвона произнесъл отделяне от Църквата на всички, които не поставяли IV Вселенски събор в Халкидон от 451 година и неговите вероопределения наедно с решенията на първите три Вселенски събора.
Като не се задоволил с това, отшелникът напуснал строгото си усамотение и обиколил селищата на Палестина, с цел да утвърждава на всички места Православието и да изкоренява ересите. Заради това той бил изпратен на изгнание, само че след скоропостижната гибел на император Анастасий, той още веднъж се върнал в своята лавра.
Преподобни Теодосий Велики предузнал гибелта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не доста преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и насълзен съобщил на братята:
"Молете се, отци и братя, молете се! Божият яд посети Изтока! " В същото време Антиохия била разрушена от земетресение... Св. Теодосий бил заровен във Витлеемската пустиня, където почнал своето подвижничество.
Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената безкрайност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до през днешния ден Православната черква популяризира великия създател на общежителните манастири.
Началото на годината е цялостно с именни дни.
И колкото повече пишем за тях, толкоз повече се увещавам, че в предишното по нашите земи дните от седмицата не са имали съвсем никакво значение или най-малко пренебрежимо малко спрямо църковните празници, именните дни и обичаите свързани с тях. Днес всичко минава по схемата 5+2 (пет работни дни + два почивни), а тогава времето се е определяло съгласно главните празници.
Казвало се е, има още толкоз и толкоз дни до Божич, еди какво се случи на Великден, на Петровден ще ти дойдем на посетители и т. н. Тези празници по един самобитен метод са маркирали и подреждали живота на българина.
Затова и цялата година е опасана с най-разнообразни традиции и именни дни. Има време по кое време да се колят прасетата, по кое време да се засее равнищата, по кое време да се зареже лозето. По същия метод се знае и по кое време на кого да се отиде на посетители и да се уважи по специфичен метод. На 1-ви януари на Васила, на 6-ти на Йордан, на 7-ми януари на Иван... и т. н.
Имена та в българския език свързани с християнството са доста, защото те вменяват позитивни качества и елементарно се образуват от съществителното Бог + уместно прилагателно, като да вземем за пример Богомил /а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е казусът с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително. Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий , Теодор/а са едни от най-предпочитаните. Дори и през днешния ден те се радват на особена респект при избора на име на новородените.
Въпреки че постоянно можете да чуете националната мъдрост (Не името прави индивида, а индивидът името слави) нашите предшественици са вярвали, че името може да защищити детето от зли духове, от несгоди и компликации в живота, както несъмнено и да му вмени позитивни качества – да го надари с разум, хубост и доброта. Още прабългарите и славяните са имали бит името да се придвижва от потомство в потомство. Едва по-късно са почнали да кръщават децата на имена на покровители светии.
Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв метод предопределя бъдещето на детето.
Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – служащ,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде уверено,
в четвъртък – друмник,
в петък – левент,
а в случай че е в събота – ще гони злите духове.
Имен ден честват: Богдан, Богдана, Богомил, Теодосий, Теодосия
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ