Отбелязваме 147 години от Третия щурм за Плевен
На 11-ти септември 2024-та годинасе навършват 147години от решителния Трети взлом за Освобождението на Плевен. 
Плевен заема почтено място входа на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Продължилите пет месецабойни дейности за преодоляването на града са едни от най-значителните в хода на конфликта на двете империи. Те са психологическият поврат, решил по-нататъшния ход и излаз на войната.
Плевенските сражениядостигат своя разцвет на 11 и 12 септември 1877 година, по време на Третия, най-ожесточен и най-кръвопролитен взлом, прочут с името „ Третия взлом заПлевен ". Боевете стартират след извършена интензивна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски, траяла четири дни при извънредно неподходящи атмосферни условия - пороен дъжд, гъста мъгла и дълбока тиня.
Бойните дейности се водят на три сектора - Източен, Централен и Южен, при съответствие на силите - 84 хилядна съюзническа войска против 35 хилядна турска войска, заела отлични отбранителни позиции и снабдена с най-модерно въоръжение.
На изток, при село Гривица, след три независими офанзиви, румънските войски, подкрепяни от 2 съветски полка овладяват един от най-силните опорни пунктана съперника. В боевете румънската войска дава 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, от този момент носи името „ Кървавият " редут.
На централния сектор, при село Радишево, частите на четвърти корпус нападат най-силното турско барикада в региона, чудесно приспособено към местността - Омар бей табия. Въпреки волята за победа, настъплението приключва с крах. Убити и ранени са 4 500 съветски бойци и офицери.
Най-успешни, само че и най-кръвопролитни са сраженията на Южния сектор при Зелените възвишения, където 13 хиляденен отряд, под командването на съветския военачалник Михаил Дмитриевич Скобелев, има задача да нападна южните турски укрепления - редутите " Исса ага " и " Кованлък ".
За да обезпечи сполучлив излаз на багра, още сутринта на 11 септември военачалник Скобелев завладява третия гребен на плевенските възвишения. В 15:00 часа, с развети флагове, музика и барабани стартира офанзивата.
Артилерията три пъти трансформира позициите си, като непрестанно поддържа с огън настъплението на пехотата. Скобелевци настъпват под мощен огън от фронта и фланговете. Турските редути са към този момент близо, само че силите са незадоволителни. Драматизмът и напрежението доближават връхната си точка към 16:00 часа, когато всички запаси са изчерпани и ген.Скобелев самичък повежда напред атакуващите колони.
След къс ръкопашен пердах, към 16:25 часа, е високомерен редут „ Кованлък ", час по-късно е овладян и редут „ Исса ага ". Застрашено е сърцето на турската защита, пробита за първи път в цялата йдълбочина. До Плевен и успеха остава единствено една крачка. Не получил поддръжка, след 30 часов неравномерен пердах, ген. Скобелев отстъпва по заповед на командването. Жертвите са 6500 бойци и офицери. В националната памет бившето полесражение остава с името - „ Мъртва котловина ".
И Третият взлом за завладяването на Плевен приключва без триумф - на трите бойни сектора са убити и ранени към 13 000 съветски и 3 000 румънски воини.
През 1907 година, Комитетът „ Цар Освободител Александър ІІ " слага началото на традиция - на 11 септември да се отслужва панихида в памет на починалите.
/По материали от Уикипедия/
Плевен заема почтено място входа на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Продължилите пет месецабойни дейности за преодоляването на града са едни от най-значителните в хода на конфликта на двете империи. Те са психологическият поврат, решил по-нататъшния ход и излаз на войната.
Плевенските сражениядостигат своя разцвет на 11 и 12 септември 1877 година, по време на Третия, най-ожесточен и най-кръвопролитен взлом, прочут с името „ Третия взлом заПлевен ". Боевете стартират след извършена интензивна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски, траяла четири дни при извънредно неподходящи атмосферни условия - пороен дъжд, гъста мъгла и дълбока тиня.
Бойните дейности се водят на три сектора - Източен, Централен и Южен, при съответствие на силите - 84 хилядна съюзническа войска против 35 хилядна турска войска, заела отлични отбранителни позиции и снабдена с най-модерно въоръжение.
На изток, при село Гривица, след три независими офанзиви, румънските войски, подкрепяни от 2 съветски полка овладяват един от най-силните опорни пунктана съперника. В боевете румънската войска дава 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, от този момент носи името „ Кървавият " редут.
На централния сектор, при село Радишево, частите на четвърти корпус нападат най-силното турско барикада в региона, чудесно приспособено към местността - Омар бей табия. Въпреки волята за победа, настъплението приключва с крах. Убити и ранени са 4 500 съветски бойци и офицери.
Най-успешни, само че и най-кръвопролитни са сраженията на Южния сектор при Зелените възвишения, където 13 хиляденен отряд, под командването на съветския военачалник Михаил Дмитриевич Скобелев, има задача да нападна южните турски укрепления - редутите " Исса ага " и " Кованлък ".
За да обезпечи сполучлив излаз на багра, още сутринта на 11 септември военачалник Скобелев завладява третия гребен на плевенските възвишения. В 15:00 часа, с развети флагове, музика и барабани стартира офанзивата.
Артилерията три пъти трансформира позициите си, като непрестанно поддържа с огън настъплението на пехотата. Скобелевци настъпват под мощен огън от фронта и фланговете. Турските редути са към този момент близо, само че силите са незадоволителни. Драматизмът и напрежението доближават връхната си точка към 16:00 часа, когато всички запаси са изчерпани и ген.Скобелев самичък повежда напред атакуващите колони.
След къс ръкопашен пердах, към 16:25 часа, е високомерен редут „ Кованлък ", час по-късно е овладян и редут „ Исса ага ". Застрашено е сърцето на турската защита, пробита за първи път в цялата йдълбочина. До Плевен и успеха остава единствено една крачка. Не получил поддръжка, след 30 часов неравномерен пердах, ген. Скобелев отстъпва по заповед на командването. Жертвите са 6500 бойци и офицери. В националната памет бившето полесражение остава с името - „ Мъртва котловина ".
И Третият взлом за завладяването на Плевен приключва без триумф - на трите бойни сектора са убити и ранени към 13 000 съветски и 3 000 румънски воини.
През 1907 година, Комитетът „ Цар Освободител Александър ІІ " слага началото на традиция - на 11 септември да се отслужва панихида в памет на починалите.
/По материали от Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ