На 11 септември се навършват 40 години от смъртта на

...
На 11 септември се навършват 40 години от смъртта на
Коментари Харесай

Случаят Георги Марков

На 11 септември се навършват 40 години от гибелта на писателя Георги Марков. Животът му е изпълнен с трагични обрати и събития, а загадъчната му гибел към този момент четири десетилетия е мотив за въпроси, следствия, конспирации. Веднага след кончината му в Англия се подема антибългарска акция с обвиняването, че Марков е погубен от Държавна сигурност по разпореждане на Тодор Живков. Каква е истината?

В годината, в която се навършват 40 година от гибелта на писателя, на българския пазар се появи нова книга - "Случаят "Георги Марков ". Авторът й Бончо Асенов към този момент е одобрено име, а умеенето и неповторимата му опция да борави с документирани обстоятелства и разкази на участници в действителни събития вършат книгата почтена за всеки познавач на истината. В нея се събрани версиите, фалшификациите, разказите за Марков и трагичния му живот.
Целта на книгата е още един път да се показа пред българския четец казусът "Георги Марков ", с цел да може всеки, въз основата на личната си преценка и разбор, да откри истината за неговия живот и кончина. Пропагандният звук, който се подвига към гибелта на писателя преди четири десетилетия, се трансформира в една от най-истеричните акции против страната ни и нейните служби за сигурност в годините на Студената война. В международното публично мнение се наложи мнението, че Държавна сигурност е провела убийството на Марков със съдействието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) без значение, че следствието на британските управляващи не го удостоверява. Безспорният факт е един - има версия за "подготовката и убийството " на Георги Марков, само че тя не е доказана. Присъда по нея няма. Интерпретациите са свободни съчинения.
Ето какво написа Бончо Асенов: "Факт е, че заинтригувани сили прикриват истината за гибелта на Георги Марков. И тези сили са в Англия, където управляващите знаят доста добре истината по отношение на неговата гибел и кой, и за какво е употребявал случая за осъществяване на антибългарска пропагандна акция. Да не забравяме, че това е времето на Студената война, на непримиримо противоборство сред двете обществени системи в света, в това число и сред техните специфични служби, при което се употребяват и секрети интервенции, целящи компрометирането на "вражеската " страна. Тази интервенция реализира своята антикомунистическа цел, преследвана тогава от избрани сили в Англия. За тях казусът е завършен след края на Студената война и не съставлява интерес. За това приказва и фактът, че в престъпния музей на "Скотланд ярд " от дълги години е изложена фотографията на Георги Марков и някаква имитация на сачмата. За англичаните е особено, че когато даден проблем е закрепен в музей, значи казусът е завършил за тях. В удостоверение на това е и фактът, че делото по случая "Марков " е архивирано от "Скотланд ярд " още през май 1979 година
Случаят "Георги Марков " обаче се пое от новите антикомунистически сили в България, наречени демократи, които го намират като комфортен за потребление в своята агитация против някогашната социалистическа власт, против Тодор Живков и против Държавна сигурност. Те употребяват престижа и гения на Георги Марков за своите нечисти цели и няма да се откажат от него, до момента в който той може да им служи в тази тенденция. "
Едва ли тези "демократи " осъзнават, че поддържайки тезата за убийството на Георги Марков, в действителност компрометират България пред света. Именно това е една от аргументите - да се отбрани името на България и на нейните специфични служби, Бончо Асенов да напише книгата "Случаят "Георги Марков ".
В първата част е разказан в детайли животът на Марков в България до 1969 година и по-късно в Англия до гибелта му. Направен е разбор на творбите му. Отразен е казусът "Марков " след гибелта му - по този начин, както е представян в чужбина и у нас.
Във втората част създателят показва своето виждане по случая. Прави го, откакто се е срещнал с всичко написано и изговорено до момента, с досъдебното дело на Марков и с делото на единствения наказан около неговото следствие - военачалник Владо Тодоров. Авторството на книгата е обвързвано с диалози и съвещания със чиновници на външнополитическото разузнаване, съпричастни към случая "Марков ", със следователи по делото, с хора, познавали писателя. Тук своята дума си споделя и опитът на Бончо Асенов като действен служащ в Държавна сигурност и създател на повече от 10 книги в региона на разузнаването и контраразузнаването. Именно това му дава опция да уточни лъжите, фалшификациите и операциите, свързани със гибелта на Георги Марков, както и да изрази твърдото си разбиране, че Държавна сигурност няма отношение към гибелта му, че писателят е излязъл в Англия като неин помощник и че британските специфични служби са отговорни за гибелта му.
Книгата не е научна, а известна. В края й са посочени всички употребявани за написването й източници.
Какво мисли Бончо Асенов за Георги Марков - създателя на "Задочни репортажи за България ", на "Достопочтеното шимпанзе ", един от сценаристите на "На всеки километър "? Казва, че е надарен български публицист, който, до момента в който живее в България до 1969 година, написва романи, разкази и сюжети, с които поддържа тогавашната социалистическа реалност, само че демонстрира и сдържаност към слабостите и минусите в нея. И още, че е публицист с изразена гражданска позиция. И че не лъжата за "българския чадър ", а творбите на Георги Марков би трябвало да бъдат легитимацията му пред идващите генерации.
Книгата има място в библиотеките на мислещите хора. А след случаите "Сергей Антонов ", "Литвиненко " и "Скрипал " отговорите по пътя към истината за случая "Георги Марков " стават все по-очевидни.



"Днес ние, българите, сме богатият образец за битие под капак, който не можем да повдигнем, и към този момент не имаме вяра, че някой различен може... Животът под похлупака няма хоризонтално измерение. Всичко е ситуирано по отвесна стълба с две направления - нагоре и надолу. По тази стълба се разиграва непрекъснат карнавал на властта на индивида над индивида, върви манифестация от катерене, побутване, удряне и боричкане, на стремително нанагорнище и на принудително слизане. По тази стълба се плетат заприказва, водят се сражения, прегрупират се сили, разпалват се упоритости и първоначални инстинкти и се гаси всеки пламък на достойнство и достолепие. И неспирният девиз, който милиони високоговорители крещят, е, че всеки се бори за щастието на другите. Всички думи, произнесени под похлупака, непрекъснато менят наличието си. Ние имаме държавници, които нямат страна, персони, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, в които не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който самичък е наказан, обири, които се назовават привилегии, и привилегии, които се назовават обири, мачове, за които резултатът се знае, преди да са почнали, и закононарушения, които са разкрити, преди да са осъществени... "



"Ние сме видели по какъв начин зад красивите лозунги на революцията вървят гладни за власт огромни и дребни акули, видели сме по какъв начин първата линия на идеалистите неизбежно се подменя от тайфа безогледни властолюбци, алчни диктатори, сътрудници на непозната страна, които, един път докопали властта, основават най-потисническата полицейска страна и връщат духовното развиване на народа си най-малко с няколко века обратно. Видели сме по какъв начин изчезват личностите, по какъв начин се унищожава човешката характерност, по какъв начин се корумпира нравствен живот на цялостен народ, с цел да се сведе до покорно стадо... Видели сме, че единствената цел в живота на тези приятели е да държат със зъби и нокти властта, единствените им ползи са тези на личното им грандоманско съществувание, единственото благополучие, за което се борят, е тяхното лично благополучие и единствената работа, която имат, е да служат на непознатата страна - притежател на похлупака. Те си спомнят, че са българи, или пък не помнят, че са българи съгласно настоящите нареждания на непознатото външно министерство, което ги е назначило. "
За кое време са тези думи на Георги Марков? За преди 40 години или за през днешния ден?



Кой е Бончо Асенов?
Проф. Бончо Асенов е дълготраен щатен чиновник на Шесто ръководство на Държавна сигурност. Университетски учител е по доктрина на разузнаването и контраразузнаването. Автор на 25 книги по проблеми на религията, национализма, отбрана на сигурността и публичния ред, разузнаването и контраразузнаването. Сред най-известните са "От Шесто за Шесто ", "Български ловци на шпиони ", "Ченге за обмен " и други

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР