Надал: Оттеглянето не ме плаши, имам хубав живот извън тениса
На 11 септември 2021 година Рафаел Надал разгласява фотография в обществените мрежи, на която испанският тенисист е с патерици и бинтован крайник. От текста към обявата стана ясно, че той е претърпял хирургическа намеса в клиника в Барселона, след която ще му се наложи да прекрати тренировки за няколко седмици.
Със сигурност не са били по никакъв начин доста хората, които са очаквали, че единствено 141 дни по-късно Матадора ще завоюва своята втора купа на Australian Open и общо 21-ва от Големия шлем.
Миналото лято Надал разкри, че от началото на кариерата си страда от „Синдром на Мюлер-Вайс“ – хронично дегенеративно заболяване, при което тарзалната кост на стъпалото последователно се износва и „умира“. След днешната си фотосесия с трофея „Норман Брукс“ международният №5 даде изявление за испанското издание Diario AS, в което разкри по какъв начин е съумял да се възвърне откакто пропусна последните няколко месеца от предишния сезон и по какъв метод се е подготвил за 2022 година
– В средата на ноември допускаше ли, че би могъл да спечелиш Australian Open 2022?
– Не, по никакъв метод. Мислех, че ще ми бъде мъчно освен да спечелвам трофеи, а въобще да играя още веднъж. Имаше интервал, в който съвсем бях изгубил вяра, защото се трудех неуморно и съблюдавах прецизно лекарските инструкции, само че без никакви осезаеми резултати. Със фамилията ми започнахме да обмисляме други, най-различни способи за лекуване. Просто не виждах път напред. След това обаче нещата последователно се усъвършенстваха и лекуването стартира да дава резултат. Бяхме напълно наясно, че за болестта ми няма лекуване, само че най-малко можехме да потърсим метод да играя, чувствайки допустимо минимум болежка. През трите седмици в Мелбърн това се случи и в действителност се усещах необикновено.
– Обмисляше ли вероятно преустановяване на кариерата си?
– Не, не съм, тъй като не желаеш да мислиш за това, когато към момента смяташ, че имаш какво да дадеш на спорта и можеш да си конкурентноспособен. Имаше възможност да не мога да играя на равнището, на което го върша от толкоз доста години, само че цялостното ми отдръпване от тениса в никакъв случай не е било вид. Въпреки това обаче ми е ясно, че въпреки всичко ще пристигна ден, в който ще се наложи да спра вечно. Оттеглянето обаче не ме плаши, защото имам доста прекрасен живот отвън тениса.
– Кога осъзна, че ще успееш да се завърнеш?
– След интервенцията нещата не се развиха по метода, по който се надявахме, и възобновяване ми лиши повече време от плануваното. Започнахме да търсим други, най-различни способи за лекуване. Около два месеца по-късно за пръв път означих забележителен напредък, който ми разреши още веднъж да стартира да упражнявам. Започнах да виждам светлината в края на тунела, в случай че мога по този начин да се изразя. Имаше положителни и неприятни дни, само че лека-полека положителните дни започнаха да стават повече. Отново започнах да се усещам жив и упражнявах все по-често, въпреки и благодарение на обезболяващи медикаменти. Фактът, че съумях да взема присъединяване на шампионата в Абу Даби, означаваше доста за мен. След това обаче се заразих с Covid-19, което беше огромна крачка обратно в подготовката ми.
– Как се усещаше по време на първите тренировки след интервенцията?
– Тренирах в Майорка и бих споделил, че като цяло се усещах добре. Не можех да се движа доста, само че усещах добре топката. От чисто игрова позиция нещата изглеждаха добре, само че ми беше мъчно да преценява какви натоварвания и динамичност ще мога да понеса. Когато дойдох в Мелбърн след 10 дни карантина, се представях доста по-добре в тренировките, в сравнение с в мачовете, въпреки да завоювах ATP 250 шампионата. Имах опция да упражнявам с някои от най-хубавите играчи в света и равнището ми не бе по никакъв начин неприятно, което беше много обнадеждаващо. Не бях не запомнил по какъв начин се играе тенис, само че в това време осъзнавах, че в действителна игрова обстановка ще ми бъде доста по-трудно. Всичко потегли от тренировките. Представянето ми в тях ми даде учредения да дочакам с оптимизъм Australian Open.
– Как съумя да съхраниш борбения си дух и да не загубиш религия в тези толкоз сложни за теб няколко месеца?
– Като цяло съм много спокоен човек, а също така имам много задължения отвън тениса, които ангажират вниманието ми. Когато се върнах от Торонто, отпътувах на отмора в Сардиния за към седмица. Това ми се отрази доста добре. В същото време непрекъснато търсехме метод да се завърна на корта. Бих споделил, че съм оптимист и по тази причина непрекъснато имах вяра, че колкото и зле да наподобява ситуацията, в един миг нещата ще стартират да се трансформират към по-добро. Преминавал съм през такива интервали много пъти в хода на кариерата си, въпреки че този път ми отнем доста повече време от предстоящото.
– В интернет има много известен колаж, на който си изобразен с патериците след интервенцията от едната страна и с купата от Australian Open от другата. Как се почувства, когато го видя за пръв път?
– Разбирам сравнението, само че за мен това въобще не е такова необикновено достижение, за колкото го считат множеството хора. Ако можех да упражнявам един месец след интервенцията, това към този момент в действителност щепе да е необикновено, само че като цяло подготовката ми за Australian Open сигурно не бе най-хубавата допустима. Това, което аз считам за необикновено, е че след първата фотография имаше дълъг интервал, в който бях без патерици, само че в това време не можех да упражнявам кой знае какъв брой.
– Какво си мислеше по време на последното разиграване във финала?
– Мислех по какъв начин да го печеля. Бях изгубил предходния си сервис гейм, което ме поразклати, а също така бях на корта от няколко часа. Просто се пробвах да остана концентриран и да играя нападателно, само че без да върша неточности. Само това мислех. Просто се пробвах да взема вярното решение.
– Това ли беше най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял в кариерата си?
– Не знам. Ако погледна на нещата в вероятност, мисля, че в доста връзки тази купа е най-важната в кариерата ми. Като вземем поради, че бях отвън игра за няколко месеца и не можех да упражнявам доста, както и че съм на 35 години, което несъмнено не е като да си на 25. Има доста фактори, които вършат тази купа толкоз изненадваща и непредвидена.
– Много хора се любуват на тениса поради теб, Федерер и Джокович. Какво смяташ, че ще се случи, когато нито един от вас към този момент не е в тура?
– С тениса постоянно се случва това, което се случва и с живота – продължава напред и не чака никого. Нито един състезател не е по-голям от спорта – нито аз, нито Федерер, нито Джокович, нито звездите в женския тенис. Никой. Всяка година ще има четири „мейджъра“, девет Мастърса и още доста други шампионати. Това ще бъде обстановката без значение дали ние тримата сме в тура или не. Мисля, че откакто се оттеглим, тенисът ще бъде в положителни ръце. Ясно е, че последните 20 години бяха невероятна ера за нашия спорт. Аз, Роджър и Новак постигнахме невероятни неща, които доста мъчно ше бъдат повторени, само че тенисът ще продължи да е забавен и без нас и след време ще се появят нови първенци.
