На 11 септември 2001 г. Майкъл Хингсън е в офиса

На 11 септември 2001 година Майкъл Хингсън е в офиса си на 78-ия етаж в Северната кула на Световния търговски център. Той се приготвя за работния ден, когато ненадейно чува приглушено бучене. Сградата потръпва. После усеща по какъв начин тя се залюлява на една страна. „ Преместихме се на към 6 метра “, спомня си той.

След като кулата се връща назад на мястото си, сътрудника на Хингстън Дейвид Франк вижда пламъци и огромни количества пушек през прозореца на офиса. Започват да валят и парчета и Франк става все по-нервен.

„ Трябва да се махаме отсам незабавно! “ изкрещява Франк, съгласно Victorville Daily Press. „ Ти не разбираш. Не можеш да го видиш! “

Междувременно спътникът на Хингсън, куче-водач на име Розел, се разсънва от дрямката под бюрото на индивида си. Жълтият лабрадор ретривър към момента не демонстрира никаква реакция на боязън – и това кара Хингсън да повярва, че офисът му има време да се изтегля по спокоен метод.

Хингсън познава добре спешните процедури в постройката. Това е значимо за него освен като локален началник на офиса на Quantum Corporation в Ню Йорк, само че и като кьорав човек, който не може да разчита на знаци.

След като се обажда на жена си и я уведомява, че целия офис ще се изтегля заради детонация, Хингсън умерено споделя на Франк, че би трябвало да насочи чиновниците към стълбите – а не към асансьорите.

Служителите потеглят надолу по стълбите и Франк ги последва. А щом Хингсън и Розел стигат да стълбището, Хингсън усеща позната миризма, която скоро си спомня, че е усещал на летището – реактивно гориво.

Групата стартира спускането си надолу по над 1460 стъпала от 78-ия етаж. Хора с изгаряния ги подминават по пътя си надолу; една жена със усложнения в дишането даже стартира да крещи, че няма да излязат живи от постройката.

Хингсън споделя, че той и още към 8 души са спрели и са се прегърнали групово на стълбите, насърчавайки дамата да продължи.

„ Розел я целуваше “, спомня си Майкъл Хингсън, съгласно Мемориала и музея на 11 септември. „ Розел беше в действителност добра в това. “

Те не престават надолу. Пожарникарите подминават групата по пътя си, с цел да се борят с пламъците над тях. Мнозина погалват небрежно спокойната Розел, минавайки около нея – за жалост това евентуално ще бъде един от последните им моменти на наслада.

Но покрай 50-ия етаж измежду групата на Хингсън още веднъж настава суматохата. Франк стопира и споделя, че всички ще умрат. Хингсън отвръща: „ Стига, Дейвид. Ако аз и Розел можем да слезем по тези стълби, можеш и ти. “

След това двойката оказва помощ и на останалите да останат спокойни, защото всички към този момент изцяло се доверяват един на различен. И насърчителните думи на Хингсън към Розел, до момента в който слизат по всяко стълбище, резонират с всички.

Най-накрая групата стига до основното предверие. Властите обаче инструктираха тълпите да не напущат, тъй като рискови парчета – в това число мъртви тела – към момента валяха по улицата. Така Хингсън и останалите се насочат към централния комплекс и намерит различен излаз, с цел да излязат.

Едва когато към този момент са на открито, групата осъзнав степента на вредите, породени на Световния търговски център по време на офанзивите от 11 септември. Франк вижда огън в южната кула, както и в северната. Той стопира да направи фотография на Веси Стрийт и Бродуей, единствено една пресечка северно от СТЦ.

Тогава Хингсън го чува: екот, който разказва като наподобяващ по едно и също време „ товарен трен и водопад “. Южната кула пада.

Всички се обръщат на часа и хукват да бягат. Хингсън би трябвало да разчита на Розел да го преведе през хаоса. „ Мръсотията и отломките са толкоз гъсти, че усещах по какъв начин слизат в гърлото ми и в дробовете ми “, споделя Хингсън.

Изведнъж Розел стопира. Кучетата водачи са подготвени да вършат по този начин, когато са в рискова обстановка. Майкъл Хингсън протяга ръка.

Мъжът напива релса и осъзнава, че Розел го е завела до стълбище на станция на метрото и когато влиза в нея, Хингсън съумява да си поеме мирис от по-чистия въздух долу.

Северната кула се срутва единствено 10 минути откакто двамата излизат от метростанцията, оставяйки големи облаци прахуляк и парчета след себе си.

„ О, Боже мой, Майк. Вече няма Световен търговски център “, споделя Франк на Хингсън. „ Всичко, което виждам, са стълбове пушек, високи стотици метри. “

Веднага след завръщането си вкъщи в Ню Джърси в оня предопределен ден Хингсън смъква колана на Розел. Вместо да се строполи на пода от паника и отмалялост, тя сграбчва обичаната си играчка и желае да си играят. Розел приемаше работата си доста съществено, само че в този момент работният ден свърши.

След трагичните събития от атентатите от 11 септември, вълнуващата история за това по какъв начин Хингсън и Розел са избягали стартира да се популяризира. Те даже гостуват в редица токшоа и радио излъчвания.

Трагедията от този ден обаче основава от ден на ден и повече разграничи истории всяка година. Така някои хора през днешния ден може би в никакъв случай не са чували за Майкъл Хингсън и неговото обичано куче.

През 2002 година Розел получава премия от Американския киноложки клуб в чест на „ кучешките си достижения “ измежду служебните кучета. Две години по-късно ветеринарен доктор я диагностицира с имунно-медиирана тромбоцитопения, заболяване, което визира тромбоцитите в кръвта. Хингсън има вяра, че токсичните условия на въздуха, с които се е сблъскала, помагайки му да избяга на 11 септември, са предизвикали нейното заболяване.

Но смелата Розел живее още 7 години под грижите на любящото си семейство. За страдание, на 26 юни 2011 година тя почива спокойно. Майкъл Хингсън и тогава е тъкмо до нея – както тя постоянно е била до него.

Въпреки че Хингсън е имал доста кучета водачи през живота си, той постоянно ще има специфична връзка с починалата Розел.