Започва ли големият разкол в православния свят? Горан Благоев пред Dir.bg
На 11 октомври Синодът към Вселенската патриаршия разгласи, че е отменил свое решение от 1686 година за прекачване на Киевската митрополия към Руската православна черква (РПЦ). В отговор РПЦ назова тези дейности неканонични и противозаконни и приключи контактите си с Вселенската патриаршия, считана за " черква майка " на всички поместни православни църкви. Възникна напрежение измежду православния свят. На 5 ноември БПЦ ще заседава по казуса. Тя ще прегледа въпроса и от двете страни, само че решението й ще прекомерно мъчно, предизвестиха български духовници. За коментар потърсихме доктора на историческите науки Горан Благоев, който в изявление за Dir.bg съобщи, че в БПЦ до този миг здравият разсъдък взема превес и не се взима преждевременно решение.
- Започва ли огромният ерес в православния свят след изказването на Константинополската черква по отношение на Украйна? Има ли искания за господство и пълномощия върху православната диаспора от страна на Константинопол?
- Наистина обстановката в православния свят напълно не е спокойна след изказването и дейностите на Цариградската патриаршия по посока на православната черква в Украйна. От страна на Московската патриаршия в действителност има симптоматика за задълбочаване на разделянето сред двете църкви, само че аз не считам, че това ще докара до разделяне в православния свят. Има напрежение и то огромно сред двата огромни центъра на православието. Нямаме съображение да мислим, че то ще стихне скоро. Но да приказваме за ерес в православния свят, ми се коства прекомерно пресилено. Още повече, че на този стадий останалите православни църкви, въпреки да изявяват своите позиции в една или друга посока, тези позиции не са еднопосочни, не са единствено в поддръжка на едната черква или единствено на другата. Струва ми се, че православният свят следи какво се случва. Има основателно терзание, само че да се приказва за огромно разединение, за ерес, не ми се коства. По-скоро, в случай че приказваме за разделяне, то беше по-видимо на Православния събор, когато четири православни поместни църкви отхвърлиха да участват.
Някой в некомпетентността си или в търсене на сензации стигат до там, че съпоставят сегашната обстановка с огромната Схизма от 1054 година сред Константинопол и Рим, само че въпреки всичко не трябва да пропущаме, че тогава за жалост, се разменят анатеми сред папата и цариградския патриарх. Искрено се надявам, че до това в този момент към този момент няма да се стигне. Именно за това не считам, че би трябвало да се вършат тези паралели. Още повече, че тогава въпросът в немалка степен е засягал и догматика, до момента в който в този момент нещата не допират и до догматика.
- Ако в действителност украинската черква получи автокефалия, това не крие ли заплаха да последват и други страни, като да вземем за пример Македония?
- Аз мисля, че тук въпросът " в случай че " към този момент не стои. Както е тръгнал цариградският патриарх, той ще си докара нещата до край, най-малкото, тъй като зад него стои една огромна геополитическа мощ. Всъщност това, което всред редовете на църковните среди може да се прочете, е, че в действителност и цариградският патриарх и съветският патриарх са в действителност патриарси почтени за жалост. Защото и единият е в геополитическата примка на своя президент, а другият е в тази на един президент оттатък океана. Така " че нещата отиват леко отвън църковната сфера. А сега, в който украинската черква получи своята автокефалия, това ще бъде може би моделът, по който и други църкви да я получат. Но по този начин или другояче факт е, че в Украйна има три независими йерархии, факт е, че това не е най-хубавото за тази страна. Но несъмнено това, което е извънредно значимо за нас е, че не трябва да пропущаме, че в Украйна живеят и наши сънародници, въпреки и потомци на българи, които са бягали от Османското иго - бесарабските българи, както и тези в Запорожието. Доколкото съм осведомен, бесарабските българи са зачислени към Украинската православна черква, към Московската патриаршия, т.е. при една украинска самостоятелност на църквата какво става с тези наши сънародници? Мисля, че това също би трябвало да го имаме поради. По мое непретенциозно мнение националистическите трендове в украинското общество напълно не са за подценяване.
А що се отнася до Македония, харесва ли ни или не, македонската черква е реалност, там има жива черква, има настоящи епархии, живи енории с деен църковен живот, тъй че тази черква рано или късно би трябвало да има своята автокефалия. Друг е въпросът и тук към този момент не дребни упреци има към Българската православна черква, че тя не съумя да се възползва от този късмет, който македонската черква, въпреки и по чисто конюнктурни съображения, не по линия на осъзнаване на историческата истина, по линия на нашата кръвна връзка, изиска нашата черква да й стане черква - майка, само че това пък беше късмет за Българската патриаршия, само че за жалост от ноември предходната година до в този момент нищо не се случва, в противен случай нещата някак отново се занулиха. Така, че в случай че Македонската черква получи своята автокефалия, то сигурно ще е отново от Цариград, само че това напълно няма да е добре за българската черква и изобщо за нас като общество, знаем какви исторически родови и прочувствени връзки има с тази част на Балканите и да си кажем напряко с тази изконна българска област.
- Започва ли огромният ерес в православния свят след изказването на Константинополската черква по отношение на Украйна? Има ли искания за господство и пълномощия върху православната диаспора от страна на Константинопол?
- Наистина обстановката в православния свят напълно не е спокойна след изказването и дейностите на Цариградската патриаршия по посока на православната черква в Украйна. От страна на Московската патриаршия в действителност има симптоматика за задълбочаване на разделянето сред двете църкви, само че аз не считам, че това ще докара до разделяне в православния свят. Има напрежение и то огромно сред двата огромни центъра на православието. Нямаме съображение да мислим, че то ще стихне скоро. Но да приказваме за ерес в православния свят, ми се коства прекомерно пресилено. Още повече, че на този стадий останалите православни църкви, въпреки да изявяват своите позиции в една или друга посока, тези позиции не са еднопосочни, не са единствено в поддръжка на едната черква или единствено на другата. Струва ми се, че православният свят следи какво се случва. Има основателно терзание, само че да се приказва за огромно разединение, за ерес, не ми се коства. По-скоро, в случай че приказваме за разделяне, то беше по-видимо на Православния събор, когато четири православни поместни църкви отхвърлиха да участват.
Някой в некомпетентността си или в търсене на сензации стигат до там, че съпоставят сегашната обстановка с огромната Схизма от 1054 година сред Константинопол и Рим, само че въпреки всичко не трябва да пропущаме, че тогава за жалост, се разменят анатеми сред папата и цариградския патриарх. Искрено се надявам, че до това в този момент към този момент няма да се стигне. Именно за това не считам, че би трябвало да се вършат тези паралели. Още повече, че тогава въпросът в немалка степен е засягал и догматика, до момента в който в този момент нещата не допират и до догматика.
- Ако в действителност украинската черква получи автокефалия, това не крие ли заплаха да последват и други страни, като да вземем за пример Македония?
- Аз мисля, че тук въпросът " в случай че " към този момент не стои. Както е тръгнал цариградският патриарх, той ще си докара нещата до край, най-малкото, тъй като зад него стои една огромна геополитическа мощ. Всъщност това, което всред редовете на църковните среди може да се прочете, е, че в действителност и цариградският патриарх и съветският патриарх са в действителност патриарси почтени за жалост. Защото и единият е в геополитическата примка на своя президент, а другият е в тази на един президент оттатък океана. Така " че нещата отиват леко отвън църковната сфера. А сега, в който украинската черква получи своята автокефалия, това ще бъде може би моделът, по който и други църкви да я получат. Но по този начин или другояче факт е, че в Украйна има три независими йерархии, факт е, че това не е най-хубавото за тази страна. Но несъмнено това, което е извънредно значимо за нас е, че не трябва да пропущаме, че в Украйна живеят и наши сънародници, въпреки и потомци на българи, които са бягали от Османското иго - бесарабските българи, както и тези в Запорожието. Доколкото съм осведомен, бесарабските българи са зачислени към Украинската православна черква, към Московската патриаршия, т.е. при една украинска самостоятелност на църквата какво става с тези наши сънародници? Мисля, че това също би трябвало да го имаме поради. По мое непретенциозно мнение националистическите трендове в украинското общество напълно не са за подценяване.
А що се отнася до Македония, харесва ли ни или не, македонската черква е реалност, там има жива черква, има настоящи епархии, живи енории с деен църковен живот, тъй че тази черква рано или късно би трябвало да има своята автокефалия. Друг е въпросът и тук към този момент не дребни упреци има към Българската православна черква, че тя не съумя да се възползва от този късмет, който македонската черква, въпреки и по чисто конюнктурни съображения, не по линия на осъзнаване на историческата истина, по линия на нашата кръвна връзка, изиска нашата черква да й стане черква - майка, само че това пък беше късмет за Българската патриаршия, само че за жалост от ноември предходната година до в този момент нищо не се случва, в противен случай нещата някак отново се занулиха. Така, че в случай че Македонската черква получи своята автокефалия, то сигурно ще е отново от Цариград, само че това напълно няма да е добре за българската черква и изобщо за нас като общество, знаем какви исторически родови и прочувствени връзки има с тази част на Балканите и да си кажем напряко с тази изконна българска област.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ