На 11 ноември във Виетнам Доналд Тръмп каза, че Путин

На 11 ноември във Виетнам Доналд Тръмп сподели, че Путин го уверил, че не се е месил в американските президентски избори в 2016 година и че той не се съмнява в искреността му. Но Белият дом очевидно не е координирал изявлението му освен с Капитолийския рид и Лангли, само че и с Даунинг стрийт.

На 13 ноември на прием на лондонския кмет Тереза Мей остро упрекна Путин, че подкопава английските и западните институции и сее раздори в западния свят.

Това ставало посредством „ интервенция в избори “, „ кибершпионаж и вредителство “, в това число „ хакване “ на институции като датското министерство на защитата и немския Бундестаг, посредством „ преобразяване на информацията в оръжие “, с подправени вести, като в пресния образец с сменените фотоси от Сирия на уеб страницата на съветското министерство на защитата. А също с дейностите на Москва в Крим и Донбас и с нарушавания на въздушното пространство на няколко страни. Русия, сподели Мей, без подозрение е „ основната опасност за „ отворените стопански системи и свободните общества “ в света.

За отбелязване е обаче, че тя се въздържа да упрекна Путин за дейностите му в Сирия сами по себе си.

Макар да не бе казано директно, че Путин се е месил и в референдума за Брекзит, това обвиняване се стартира от много време от други английски политици като лейбъриста Бен Брадшо, а в долната камара на Народното събрание сега се организира следствие за възможна интервенция на Москва в английските вътрешнополитически каузи, така че за редовия локален консуматор на вести не е мъчно самичък да постави точката над и-то.

Наистина, за английските министър председатели в последните 200 години словесното громене на тогавашния им геополитически противник Русия е обичаен спорт. Вярно е също, че и самата Мей като вътрешен министър беше гласовита по случая с Литвиненко и несъмнено има вяра, че има остарели сметки за споразумяване с Путин. От друга страна, допустимо е да се търси нажежаване на атмосферата и преди визитата на Борис Джонсън в Москва, от която никой не знае какво може да излезе.

Но предназначението на тази сякаш външнополитическа тирада на Мей съгласно мене е най-много вътрешнополитическо и демонстрира какъв брой сериозен за държавното управление е казусът с Брекзит и какъв брой неотложна е нуждата да се откри изкупителна жертва за задаващия се неуспех.

Свидетелство за това на първо място са заклинанията в речта на Мей, че западноевропейското единение е живо и Путин нямало да може да го разбие. Това е ужасно надалеч от истината.

Британският парламент се готви тези дни да гласоподава финалния текст на Брекзит, който не предстои на по-нататъшна смяна. Правителството е действително застрашено от корав Брекзит без нито една от желаните от Брюксел отстъпки. Това би било огромен удар на първо място за Лондон.

Големите международни банки интензивно се стягат да си местят офисите от Ситито във Франкфурт – невиждан през последните епохи европейски финансов трус. Надеждите на Мей за вероятно участие на страната в Североамериканската асоциация за свободна търговия (НАФТА) са под въпрос. Тръмп непрекъснато приказва за преформатиране на контракта в полза на американския бизнес и това можело да докара до отвод на Мексико от участие. Критиците на Мей ехидстват, че обеднялата след Брекзит Британия щяла да стане за Съединени американски щати новото Мексико.

В средите на евробюрократите под управлението на Юнкер е насъбрана отмалялост от несъразмерните английски искания. Юнкер не е не запомнил, че падна от премиерския си пост в Люксембург след шпионски скандал, в който бе забъркана английската разследваща работа MИ-6. Брюксел не се слави с политическа подготвеност и еластичност и, както видяхме и в образеца с Каталуня, е решен да брани статуквото по всевъзможен начин.

Така че консолидираната позиция на Европейски Съюз за Брекзит се оказа допустимо най-неприемливата и унизителна за Лондон. Той би трябвало да се съгласи да изплати отплата от общо 60 милиарда евро за отдръпването си от дълготрайни европейски планове и да се задължи да обезпечи правата на мигрантите от Европейски Съюз на Острова – и двете претенции са извънредно неприемливи. И едвам тогава да договаря за свободен достъп до пазарите на Европейски Съюз по модела на Швейцария. Без свободен достъп до европазарите Британия е застрашена от криза с мащабите на Голямата меланхолия от края на 20-те години.

С решението за Брекзит Лондон, по убеждението на Брюксел, се самоизключва и от новите процеси в европейската политика за сигурност. На 13 ноември 23 страни от Европейски Съюз подписаха, макар съпротивата на английската дипломация, документ за основаване на обединени въоръжени сили на съюза. Независимо какъв брой витална ще е тази самодейност, в което се колебая, тя достоверно отразява неведнъж заявените планове на Тръмп да се дезангажира военно от Европа. Общоевропейски въоръжени сили отвън директния надзор на Вашингтон ще са същинска злополука за Лондон, връщаща го надали не в кошмарните времена на Наполеон и Хитлер.

Британското държавно управление освен това очевидно не може да си разреши да подлага на критика намерено Юнкер и Европейска комисия, с цел да не утежни така и така мрачните изгледи за връзките с тях. Много по-безопасно е да се постанова плашилото Путин.

Стадното мислене


На какво се дължи дълговечността на мита за плашилото Путин измежду западните политици? Откакто Хилари Клинтън публично го прегърна като опрощение за изборния си неуспех през 2016 година, и други провалящи се политици като Тереза Мей, а също прочее и Жан-Клод Юнкер, откриха образеца й за инфекциозен. Сигурно няма да са последните. Отказът на Мариано Рахой да поддържа обвиняванията против Путин за подема на каталунския фракционизъм, допускам, ще остане изключение от правилото. Принципът на стадното мислене важи с цялостна мощ и за политиците.