„Балтийско море се превръща в Натовско езеро“ - експерт коментира избора на финландците
На 11 май президентът на Финландия Саули Нинистьо и премиерката Сана Марин обявиха, че поддържат вероятно решение страната да подаде молба за влизане в НАТО. „ Членството в НАТО би укрепило сигурността на Финландия. Надяваме се това решение да бъде признато в околните няколко дни “, се споделя в взаимно изказване на премиерката и президента.
Поредното разширение на НАТО не прави европейския континент по-стабилен и безвреден, разяснява това изказване Дмитрий Песков, прессекретарят на съветския държавен глава. Външното министерство на Русия уточни, че изказването на Хелзинки значи радикална смяна на външнополитическия му курс. Русия ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки от военнотехническо и друго естество за премахване на заканите, произлизащи от влизането на двете страни в НАТО.
АиФ.ru разиска с специалиста на Валдайския клуб Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси, за какво финландците са взели сходно решение и какво значи то за Русия.
Глеб Иванов, АиФ.ru: - Андрей Вадимович, решението на Финландия по принцип не бе изненада. Какво обаче е смисъла му за Русия?
Андрей Кортунов: - Първо, трансформира се геополитическата обстановка в Северна Европа. Балтийско море се трансформира в „ Натовско езеро “. Нещо, което трансформира ситуацията да вземем за пример на балтийските страни.
Това ще наложи насрещни стъпки от страна на Руската федерация. Примерно, да засилим нашия флот в Балтийско море. Дължината на границата ни с НАТО ще нарасне двойно. Ясно е, че наличието на съветски войски по тази граница ще се усили. Естествено няма по какъв начин да подминем и директната опасност за Санкт Петербург, предотвратяването ѝ също ще изисква от нас спомагателни разноски.
Второ, дефинитивно ще се промени салдото на силите в Арктическия съвет. Сега той ще включва единствено Русия и членки на НАТО.
Може би ще стартира нова оръжейна конкуренция в арктическия район, което за Русия, несъмнено, също е много неприятно.
Досега се поддържаше известна отдалеченост сред НАТО и Европейски Съюз, доколкото нямаше цялостно съвпадане в членския им състав. Това даваше на Европейски Съюз един тип самостоятелност от позицията на Вашингтон. Сега обаче страните, които членуват в Европейски Съюз, само че не и в НАТО, стават все по-малко. Съответно зависимостта на Евросъюза от Съединени американски щати също ще нараства.
От друга страна, дано изчакаме и забележим какви ще са тъкмо изискванията за влизане на Хелзинки в алианса. Не може да се каже, че Финландия е измежду запалянковците за НАТО, каквито са да вземем за пример балтийските страни – те вземат участие във всички стратегии на блока и се афишират за увеличение на контингента му на територията си. В този смисъл Финландия ще прилича може би Норвегия, която постоянно е ограничавала ненапълно съдействието си с алианса и не е взела участие в безусловно всичките му стратегии.
- Ще последва ли Швеция образеца на Финландия? Има ли възможност това да не стане?
Мнозина в Русия бяха учудени, че таман Финландия, а не Швеция поведе следващото разширение на НАТО. С първата страна постоянно сме били в много положителни връзки, а с втората – не изключително. А ето, излиза, че Стокхолм още обмисля нещата, а финландците към този момент знаят какво желаят.
В Швеция наесен предстоят избори. Днешните управляващи в Стокхолм се афишират за участие в НАТО, значи биха желали страната да влезе в алианса преди вота, с цел да не се трансформира той в действителност в референдум по този въпрос. За задачата Швеция би трябвало да форсира темпото. Или пък въпросът ще бъде отсрочен, до момента в който минат изборите – в този случай решение може да няма до края на годината. Дотогава спецоперацията в Украйна може да завърши, публичните настройки измежду шведите също може да се трансформират. Затова по-вероятен ми се коства първият, интензивен сюжет.
Ако пък погледнем военните благоприятни условия на двете страни, Финландия има малко по-голям капацитет. Швеция доста мощно се разоръжи след студената война. Затова, до момента в който финландската войска по-скоро ще ускори натовския капацитет на Север, шведската първоначално по-скоро ще го натовари.
- У нас Финландия в действителност бе считана за по-приятелска страна. Русия гледаше да поддържа добросъседски връзки с финландците. Защо възгледите им се трансформираха толкоз? Нима те съществено се притесняват, че в земите им може да нахлуят съветски войски?
- Неотдавна разговарях на тази тематика с финландския дипломат. По думите му Финландия, естествено, не допуска, че Русия ще нахлуе и ще превземе финландски територии.
През последните месеци във Финландия се трансформираха публичните настройки. А на държавното управление му се постанова да ги следва, ето за какво е взето това решение. От моя позиция би могло да не бързат толкоз. Хелзинки обаче счита, че е по-добре въпросът да бъде завършен един път вечно.
Поредното разширение на НАТО не прави европейския континент по-стабилен и безвреден, разяснява това изказване Дмитрий Песков, прессекретарят на съветския държавен глава. Външното министерство на Русия уточни, че изказването на Хелзинки значи радикална смяна на външнополитическия му курс. Русия ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки от военнотехническо и друго естество за премахване на заканите, произлизащи от влизането на двете страни в НАТО.
АиФ.ru разиска с специалиста на Валдайския клуб Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси, за какво финландците са взели сходно решение и какво значи то за Русия.
Глеб Иванов, АиФ.ru: - Андрей Вадимович, решението на Финландия по принцип не бе изненада. Какво обаче е смисъла му за Русия?
Андрей Кортунов: - Първо, трансформира се геополитическата обстановка в Северна Европа. Балтийско море се трансформира в „ Натовско езеро “. Нещо, което трансформира ситуацията да вземем за пример на балтийските страни.
Това ще наложи насрещни стъпки от страна на Руската федерация. Примерно, да засилим нашия флот в Балтийско море. Дължината на границата ни с НАТО ще нарасне двойно. Ясно е, че наличието на съветски войски по тази граница ще се усили. Естествено няма по какъв начин да подминем и директната опасност за Санкт Петербург, предотвратяването ѝ също ще изисква от нас спомагателни разноски.
Второ, дефинитивно ще се промени салдото на силите в Арктическия съвет. Сега той ще включва единствено Русия и членки на НАТО.
Може би ще стартира нова оръжейна конкуренция в арктическия район, което за Русия, несъмнено, също е много неприятно.
Досега се поддържаше известна отдалеченост сред НАТО и Европейски Съюз, доколкото нямаше цялостно съвпадане в членския им състав. Това даваше на Европейски Съюз един тип самостоятелност от позицията на Вашингтон. Сега обаче страните, които членуват в Европейски Съюз, само че не и в НАТО, стават все по-малко. Съответно зависимостта на Евросъюза от Съединени американски щати също ще нараства.
От друга страна, дано изчакаме и забележим какви ще са тъкмо изискванията за влизане на Хелзинки в алианса. Не може да се каже, че Финландия е измежду запалянковците за НАТО, каквито са да вземем за пример балтийските страни – те вземат участие във всички стратегии на блока и се афишират за увеличение на контингента му на територията си. В този смисъл Финландия ще прилича може би Норвегия, която постоянно е ограничавала ненапълно съдействието си с алианса и не е взела участие в безусловно всичките му стратегии.
- Ще последва ли Швеция образеца на Финландия? Има ли възможност това да не стане?
Мнозина в Русия бяха учудени, че таман Финландия, а не Швеция поведе следващото разширение на НАТО. С първата страна постоянно сме били в много положителни връзки, а с втората – не изключително. А ето, излиза, че Стокхолм още обмисля нещата, а финландците към този момент знаят какво желаят.
В Швеция наесен предстоят избори. Днешните управляващи в Стокхолм се афишират за участие в НАТО, значи биха желали страната да влезе в алианса преди вота, с цел да не се трансформира той в действителност в референдум по този въпрос. За задачата Швеция би трябвало да форсира темпото. Или пък въпросът ще бъде отсрочен, до момента в който минат изборите – в този случай решение може да няма до края на годината. Дотогава спецоперацията в Украйна може да завърши, публичните настройки измежду шведите също може да се трансформират. Затова по-вероятен ми се коства първият, интензивен сюжет.
Ако пък погледнем военните благоприятни условия на двете страни, Финландия има малко по-голям капацитет. Швеция доста мощно се разоръжи след студената война. Затова, до момента в който финландската войска по-скоро ще ускори натовския капацитет на Север, шведската първоначално по-скоро ще го натовари.
- У нас Финландия в действителност бе считана за по-приятелска страна. Русия гледаше да поддържа добросъседски връзки с финландците. Защо възгледите им се трансформираха толкоз? Нима те съществено се притесняват, че в земите им може да нахлуят съветски войски?
- Неотдавна разговарях на тази тематика с финландския дипломат. По думите му Финландия, естествено, не допуска, че Русия ще нахлуе и ще превземе финландски територии.
През последните месеци във Финландия се трансформираха публичните настройки. А на държавното управление му се постанова да ги следва, ето за какво е взето това решение. От моя позиция би могло да не бързат толкоз. Хелзинки обаче счита, че е по-добре въпросът да бъде завършен един път вечно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ