Галерията на Топлоцентрала - Куб представя: En-Trance: Женски тела в дигитални пейзажи
На 11 май от 18 ч. в галерията на Топлоцентрала КУБ следва формалното разкриване на интернационалната изложнена платформа “En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ”. Ден по-късно, на 12 май от 18:00 ч. следва да забележим пърформанса “Altered States: a performance conversation ” със Зорница Стоянова и Меган Бридж (САЩ), а на 9 юни от 18:00 ч. КУБ ще показа пърформанс и среща със Зорница Стоянова и Софи Верест (Белгия).
Изложбата “En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” е първият независим изложбен план в България на Зорница Стоянова и е построена към концепцията за усещането на женското тяло. Тя съставлява единна платформа, в която са показни фотографии, арт филми и съоръжения.
Голяма част от филмите на Стоянова са част от нейни театрални творби от 18-годишната й процедура на хореограф във Съединени американски щати. В случая като част от изложбата е показана и селекция от интернационалните арт филми, курирана от Стоянова, която показва женското тяло в другите му аспекти. Избрани са филми от България, Германия, Бразилия, Съединени американски щати, Италия, Франция и Финландия, както и VR филм от Нова Зеландия.
Още от Вилендорфската Венера женското тяло се възприема като обект. С първия филм изработен през 1878 година (The Horse In Motion) човешките телата стартират да получават по-реално измерение, само че уви и до ден сегашен показват обикновен облик на човешкото прекарване.
През 21-ви век, към този момент всяко дете се нововъзприема като цифров облик - мърдащи се картинки, танцуващи в TikTok, лица успешно гримирани като еднотипни хубавици. Възприятията на женското тяло в цифровата медия за жалост са прекомерно еднотипни, плоски и лимитирани.
Чувствеността и сензитивността са постоянно показани пред сексуалността на мъжкия взор, а женското тяло е или хетеросексуално, или изобщо не участва. През 21-ви век женският цифров облик е обезчестяване и съблазън, без огромна опция да се отличиш всред другите копия на еднакъв урок по гримиране. Жената в цифровата кутия на телефоните и мониторите ни е танцуваща, само че в никакъв случай мислеща, мулти-измерна или чувствена отвън рамките на концепциите за свръх хетеросексапил.
“В центъра на моята работа като хореограф и образен актьор стои политиката за женското тяло. В моето образно изкуство употребявам женското тяло като нереален обект, разкриващ хрумвания за мощ в чувствеността и емоционалността. Като майка и завърнал се от Съединените щати бежанец, аз имам голям брой идентичности, които оформят наличието на всички мои артистични търсения ", споделя самата Зорница Стоянова.
“En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” предлага опция на актуалната хиперсексуализирана хетеро-жена, която всички виждаме в нашите устройства. Изложбената платформа се пробва да разгадае и покаже всички аспекти на женското тяло отвън рамките на приучения и нормализиран „ мъжки взор “.
Изложбата “En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” е основана от „ БодиМелд “ в партньорство с Галерия Топлоцентрала – Куб.
В резултат на цифровата епоха нашите усещания за човешкото и по-специално женското тяло се трансформираха фрапантно. Пандемията единствено ускори това събитие, защото от ден на ден поддържаме връзка посредством филтри и аватари. Опитваме се да намерим любовта посредством емотикони, само че несъзнателно се трансформираме в стеснен облик на човечността.
Изложбата “En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” е първият независим изложбен план в България на Зорница Стоянова и е построена към концепцията за усещането на женското тяло. Тя съставлява единна платформа, в която са показни фотографии, арт филми и съоръжения.
Голяма част от филмите на Стоянова са част от нейни театрални творби от 18-годишната й процедура на хореограф във Съединени американски щати. В случая като част от изложбата е показана и селекция от интернационалните арт филми, курирана от Стоянова, която показва женското тяло в другите му аспекти. Избрани са филми от България, Германия, Бразилия, Съединени американски щати, Италия, Франция и Финландия, както и VR филм от Нова Зеландия.
Още от Вилендорфската Венера женското тяло се възприема като обект. С първия филм изработен през 1878 година (The Horse In Motion) човешките телата стартират да получават по-реално измерение, само че уви и до ден сегашен показват обикновен облик на човешкото прекарване.
През 21-ви век, към този момент всяко дете се нововъзприема като цифров облик - мърдащи се картинки, танцуващи в TikTok, лица успешно гримирани като еднотипни хубавици. Възприятията на женското тяло в цифровата медия за жалост са прекомерно еднотипни, плоски и лимитирани.
Чувствеността и сензитивността са постоянно показани пред сексуалността на мъжкия взор, а женското тяло е или хетеросексуално, или изобщо не участва. През 21-ви век женският цифров облик е обезчестяване и съблазън, без огромна опция да се отличиш всред другите копия на еднакъв урок по гримиране. Жената в цифровата кутия на телефоните и мониторите ни е танцуваща, само че в никакъв случай мислеща, мулти-измерна или чувствена отвън рамките на концепциите за свръх хетеросексапил.
“В центъра на моята работа като хореограф и образен актьор стои политиката за женското тяло. В моето образно изкуство употребявам женското тяло като нереален обект, разкриващ хрумвания за мощ в чувствеността и емоционалността. Като майка и завърнал се от Съединените щати бежанец, аз имам голям брой идентичности, които оформят наличието на всички мои артистични търсения ", споделя самата Зорница Стоянова.
“En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” предлага опция на актуалната хиперсексуализирана хетеро-жена, която всички виждаме в нашите устройства. Изложбената платформа се пробва да разгадае и покаже всички аспекти на женското тяло отвън рамките на приучения и нормализиран „ мъжки взор “.
Изложбата “En-Trance: Женски тела в цифрови пейзажи ” е основана от „ БодиМелд “ в партньорство с Галерия Топлоцентрала – Куб.
В резултат на цифровата епоха нашите усещания за човешкото и по-специално женското тяло се трансформираха фрапантно. Пандемията единствено ускори това събитие, защото от ден на ден поддържаме връзка посредством филтри и аватари. Опитваме се да намерим любовта посредством емотикони, само че несъзнателно се трансформираме в стеснен облик на човечността.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ