На 11 май 2026 г. Апелативен съд в България постанови увеличение на обезщетението, присъдено на Пламен Узунов, бивш секретар по правни въпроси и антикорупция, а по-късно съветник по правни въпроси на президента Румен Радев. Сумата за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение срещу него, беше завишена с още 100 000 лева. Това решение е резултат от обжалване на предходно съдебно определение и отчита значимостта на засегнатата репутация на Узунов, предвид високите държавни постове, които е заемал.
Контекст на делото
Пламен Узунов беше обект на разследване и обвинение за длъжностни престъпления през периода, в който заемаше ключови позиции в президентската администрация. Обвиненията, които впоследствие бяха отхвърлени от съда като неоснователни, доведоха до значителни публични последици и уронване на престижа му. Делото срещу него привлече сериозно медийно внимание, особено предвид близостта му до държавния глава и чувствителния характер на ресорите, за които отговаряше – правни въпроси и антикорупция. Процесът по повдигане и разглеждане на обвиненията продължи значителен период от време, което допълнително утежни ситуацията за Узунов. В крайна сметка, съдебните инстанции установиха липса на доказателства или несъставомерност на деянията, което доведе до оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство.Мотиви за увеличението на обезщетението
Основният мотив за решението на Апелативния съд да увеличи размера на обезщетението е преоценката на неимуществените вреди, понесени от Пламен Узунов. Съдът е взел предвид не само времето, прекарано под обвинение, но и специфичния характер на длъжностите, които Узунов е заемал. Като секретар по правни въпроси и антикорупция, а по-късно и съветник по правни въпроси на президента, неговата репутация е била от изключителна важност за изпълнението на служебните му задължения и за общественото доверие. Публичността на обвиненията, медийното отразяване и произтичащото от това уронване на авторитета са оценени като значително по-тежки в сравнение с първоначално определената сума. Съдебният състав е счел, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен тези обстоятелства, което налага корекция на размера на обезщетението.Предишни съдебни решения и правна рамка
Първоначалното обезщетение на Пламен Узунов е било определено от Софийски градски съд (СГС) в размер на 200 000 лева. Това решение е било обжалвано както от Узунов, който е настоявал за по-висока сума, така и от прокуратурата, която е оспорвала размера на присъдените вреди. Апелативният съд, разглеждайки жалбите, е преценил, че първоинстанционното решение не отговаря напълно на принципите за справедливост и пълно обезщетяване на неимуществените вреди, съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съгласно този закон, държавата носи отговорност за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на свои органи и длъжностни лица, включително и от незаконно повдигнати обвинения. Увеличението на обезщетението до общо 300 000 лева (200 000 + 100 000) отразява по-широкото тълкуване на понятието "неимуществени вреди" в контекста на публични личности.Последици и обществено значение
Решението за увеличаване на обезщетението на Пламен Узунов има значение не само за конкретния случай, но и за съдебната практика в България. То подчертава важността на репутацията, особено за лица, заемащи високи държавни постове, и утвърждава принципа, че държавата трябва да поема адекватна отговорност за грешките на своите институции. Подобни решения служат като прецедент и могат да повлияят на бъдещи дела за обезщетения, свързани с незаконни обвинения, като насърчават съдилищата да оценяват по-обективно и справедливо понесените неимуществени вреди. От друга страна, това поставя въпроса за ефективността на правораздавателната система и необходимостта от по-голяма прецизност при повдигане на обвинения, за да се избегнат неоснователни преследвания и последващи финансови компенсации от държавния бюджет.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ