Мотошествие във Варна и Шумен припомня историческото ни наследство
На 11 май 2024 г, деня в който почитаме светите братя Кирил и Методий, от първопрестолната Плиска до Варна ще премине огромно Мото шествие под наслов „ По пътя на вярата и буквите “. Проявата е първа от взаимните планове сред Варненска и Шуменска област, които преди месец подписаха съглашение за партньорство.
Целта на партньорството сред двете администрации е да бъдат разпространявани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и монументи от културно-историческото ни завещание, като част от дейностите за реализиране на резистентен туризъм в двата района. На конференция през днешния ден в Регионалния исторически музей регионалният шеф на Варна – професор Андрияна Андреева, показа идното в съботния ден събитие - Мото шествие под наслов „ По пътя на вярата и буквите “.
Ето и програмата за празничния ден – 11 май 2024 година:
Шествието, с присъединяване на мотоклубове от Шумен, Нови Пазар и Варна под надпис „ По пътя на вярата и буквите “ ще стартира в 12,30 от Голямата базилика в първопрестолната българска столица Плиска.
Ще продължи в 13,00 часа през Двора на кирилицата , където ще се поднесат венци на паметника на Св.св. Кирил и Методий, а възпитаници от Училище „ Св. Паисий Хилендарски “ в Плиска ще изпълнят химна в възхвала на делото на светите братя.
Мото шествието ще приключи към 16,00 часа във Варна, в местността Сълзица, или както мнозина я помнят Караач теке, където се намира Ранносредновековния манастирски комплекс „ Света Богородица “ , открит край Варна през далечната 1921 година от братята Херман и Карел Шкорпил.
Областна администрация - Варна, Община Варна, на чиято територия е манастирския комплекс и Регионалният исторически музей, дружно с поддръжката на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан сплотяват старания, с цел да се насочи вниманието на обществеността към този извънреден по своята стойност монумент с национално значение.
„ Раннохристиянският комплекс „ Света Богородица “ е измежду най-важните обекти от Златния век на българската страна и е с национално значение, само че не му е отдадено нужното внимание “, сподели пред публицистите професор Андреева. Областна администрация, Община Варна и РИМ - Варна смятат, че неговото разпространение и социализиране, както и продължаването на разкопките, ще бъдат от извънредно значение за развиването на културата и туризма в града.
„ Това е един от дребното добре непокътнати ранни български манастири от времето на цар Борис I, описа шефът на музея Игор Лазаренко. Идеята, че е значимо, се появява поради планове оловен щемпел на цар Борис I. При разкопките на църквата са открити саркофази, единият от които е изложен във Варненския музей. Това по думите на Лазаренко допуска наличие освен на монаси, а и на членове на царската фамилия. Смята се, че след отдръпването си от престола цар Борис I идва в манастира край Варна, който е бил един от четирите огромни в Североизточна България. В него се е развивало построяването на устоите на християнството. Имало е огромен скрипториум, където са се преписвали книги, популяризирани в региона, който е бил гъсто обитаем в интервала VIII – X век, сподели още Лазаренко.
Обектът е проучван по-сериозно от 1996 година до 2018 година, като е разкрита цялата постройка и е открито аязмо. Голяма част от него е била унищожена през годините, тъй като там е имало средновековно населено място и по-късно османско теке, поради което местността е известна като Караач теке, разясни шефът. Смята се, че една от най-старите икони на Богородица е била там, а в този момент тя се съхранява в старинния храм „ Успение Богородично “ във Варна.
Според Лазаренко този монумент е доста значим за Варна , тъй като е единственият колосален строеж от епохата на Първото българско царство. През последните години и на мястото на манастира се строи и средата се социализира, само че съгласно шефа на музея това може и да е рисково, по тази причина би било добре мястото да бъде заградено и достъпът стеснен, с цел да не се трансформира в зона за пикник.
Съдбата на манастира „ Света Богородица “ е сходна на тази на друга раннохристиянска старина – Джанавара, уточни още Лазаренко и добави, че цел на новата самодейност на регионалните шефове е да се подтикне страната да предприеме нужните дейности да даде на Община Варна парцелите на тези обекти, с цел да може да стартират процеси по тяхната консервация и реституция. Той посочи, че от години за това има подадени писма в виновните министерства, само че към този момент процедурата не е придвижена.
Директорът на музея и представителят на Община Варна Десислава Георгиева – от Дирекция „ Култура “ оповестиха, че ще се търси по-голяма досегаемост за поклоннически туризъм и ще се работи за създаване на маршрут сред Аладжа манастир, Джанавара и комплекс „ Света Богородица “.
Игор Лазаренко показва през днешния ден двата печата, открити преди повече от 100 години точно на територията на манастирския комплекс „ Св.Богородица “. Те са на цар Борис I и на цар Петър I. Направени са от олово, единият с изображения на Христос и Богородица, другият - на владетелите Петър и Ирина, имат и надписи.
Сътрудничеството на двете регионални администрации във Варна и в Шумен ще продължи и с други събития, в поддръжка на общата идея за разпространявани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и монументи от културно-историческото ни завещание, като част от дейностите за реализиране на резистентен туризъм в двата района, заяви проф. Андреева.
Целта на партньорството сред двете администрации е да бъдат разпространявани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и монументи от културно-историческото ни завещание, като част от дейностите за реализиране на резистентен туризъм в двата района. На конференция през днешния ден в Регионалния исторически музей регионалният шеф на Варна – професор Андрияна Андреева, показа идното в съботния ден събитие - Мото шествие под наслов „ По пътя на вярата и буквите “.
Ето и програмата за празничния ден – 11 май 2024 година:
Шествието, с присъединяване на мотоклубове от Шумен, Нови Пазар и Варна под надпис „ По пътя на вярата и буквите “ ще стартира в 12,30 от Голямата базилика в първопрестолната българска столица Плиска.
Ще продължи в 13,00 часа през Двора на кирилицата , където ще се поднесат венци на паметника на Св.св. Кирил и Методий, а възпитаници от Училище „ Св. Паисий Хилендарски “ в Плиска ще изпълнят химна в възхвала на делото на светите братя.
Мото шествието ще приключи към 16,00 часа във Варна, в местността Сълзица, или както мнозина я помнят Караач теке, където се намира Ранносредновековния манастирски комплекс „ Света Богородица “ , открит край Варна през далечната 1921 година от братята Херман и Карел Шкорпил.
Областна администрация - Варна, Община Варна, на чиято територия е манастирския комплекс и Регионалният исторически музей, дружно с поддръжката на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан сплотяват старания, с цел да се насочи вниманието на обществеността към този извънреден по своята стойност монумент с национално значение.
„ Раннохристиянският комплекс „ Света Богородица “ е измежду най-важните обекти от Златния век на българската страна и е с национално значение, само че не му е отдадено нужното внимание “, сподели пред публицистите професор Андреева. Областна администрация, Община Варна и РИМ - Варна смятат, че неговото разпространение и социализиране, както и продължаването на разкопките, ще бъдат от извънредно значение за развиването на културата и туризма в града.
„ Това е един от дребното добре непокътнати ранни български манастири от времето на цар Борис I, описа шефът на музея Игор Лазаренко. Идеята, че е значимо, се появява поради планове оловен щемпел на цар Борис I. При разкопките на църквата са открити саркофази, единият от които е изложен във Варненския музей. Това по думите на Лазаренко допуска наличие освен на монаси, а и на членове на царската фамилия. Смята се, че след отдръпването си от престола цар Борис I идва в манастира край Варна, който е бил един от четирите огромни в Североизточна България. В него се е развивало построяването на устоите на християнството. Имало е огромен скрипториум, където са се преписвали книги, популяризирани в региона, който е бил гъсто обитаем в интервала VIII – X век, сподели още Лазаренко.
Обектът е проучван по-сериозно от 1996 година до 2018 година, като е разкрита цялата постройка и е открито аязмо. Голяма част от него е била унищожена през годините, тъй като там е имало средновековно населено място и по-късно османско теке, поради което местността е известна като Караач теке, разясни шефът. Смята се, че една от най-старите икони на Богородица е била там, а в този момент тя се съхранява в старинния храм „ Успение Богородично “ във Варна.
Според Лазаренко този монумент е доста значим за Варна , тъй като е единственият колосален строеж от епохата на Първото българско царство. През последните години и на мястото на манастира се строи и средата се социализира, само че съгласно шефа на музея това може и да е рисково, по тази причина би било добре мястото да бъде заградено и достъпът стеснен, с цел да не се трансформира в зона за пикник.
Съдбата на манастира „ Света Богородица “ е сходна на тази на друга раннохристиянска старина – Джанавара, уточни още Лазаренко и добави, че цел на новата самодейност на регионалните шефове е да се подтикне страната да предприеме нужните дейности да даде на Община Варна парцелите на тези обекти, с цел да може да стартират процеси по тяхната консервация и реституция. Той посочи, че от години за това има подадени писма в виновните министерства, само че към този момент процедурата не е придвижена.
Директорът на музея и представителят на Община Варна Десислава Георгиева – от Дирекция „ Култура “ оповестиха, че ще се търси по-голяма досегаемост за поклоннически туризъм и ще се работи за създаване на маршрут сред Аладжа манастир, Джанавара и комплекс „ Света Богородица “.
Игор Лазаренко показва през днешния ден двата печата, открити преди повече от 100 години точно на територията на манастирския комплекс „ Св.Богородица “. Те са на цар Борис I и на цар Петър I. Направени са от олово, единият с изображения на Христос и Богородица, другият - на владетелите Петър и Ирина, имат и надписи.
Сътрудничеството на двете регионални администрации във Варна и в Шумен ще продължи и с други събития, в поддръжка на общата идея за разпространявани и съхранени знакови за двете области туристически обекти и монументи от културно-историческото ни завещание, като част от дейностите за реализиране на резистентен туризъм в двата района, заяви проф. Андреева.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ