Проф. Йоцов: Аргументът, че влизането на България в еврозоната веднага води до инфлация, защото ще вдигнат всички цените, не е състоятелен
На 11 май 2005 година 231 депутати от 39-ото Народно заседание ратифицират Договора за присъединение на България в Европейския съюз. А задължението на страната за приемането на единната валута е написан още в Глава 11 " Икономически и валутен съюз “ от 2001 година, както и в Предприсъединителните стопански стратегии. Препотвърден е и в Договора за присъединението. Прав е ръководителят на 39-ия парламент Борислав Великов, че оня акт ще остане в историята. А в този момент - 20 години по-късно, обществото е по-близо от всеки път, само че и по-разделено от всеки път за влизането ни в еврозоната. Страховете освен не понижават, а конспирациите и митовете се усилват, споделя Българска национална телевизия в собствен репортаж.
Страхът от повишение на цените на артикули и услуги след влизане в еврозоната е измежду най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с разбор на даннните за инфлацията в последните пет включили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - освен, че нито една от тях не е банкрутирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.
" Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се реализира. Те са просто операции, несъмнено. Но хората им имат вяра, няма какво да се направи в България по тази тематика. Ще продължат да им имат вяра досега на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа. ", казва Георги Ганев, икономист от Център за демократични тактики.
А някои икономисти изясняват страховете и рисковете по този начин:
" Тези страхове не са напълно неоправдани, бих споделил, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, апропо от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с изключително качество на работата ", на мнение е Стоян Панчев, от Експертен клуб за стопанска система и политика.
" Аз постоянно съм давал образец да не се опасяваме толкоз от инфлацията, тъй като аргументът, че влизането в еврозоната незабавно води до инфлация, тъй като ще вдигнат всички цените, не е заможен. Ако някой има пазарната мощ да вдигне цените, за какво той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и в този момент ", казва проф. Виктор Йоцов, икономист и учител в УНСС.
Разписано е ясно и изрично - закрепен централен курс от 1.95583 лв. за 1 евро, който курс ще бъде непокътнат и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се позволява преизчисляване на цени при курс, друг от закрепения. Още през 2020 година Народното събрание даде мандат за влизане в еврозоната единствено при курс от 1.95583 лв. за евро, а решението беше препотвърдено предходната година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, само че не съгласно написаните правила, а с цел да им е по-лесно.
Или, в случай че в този момент даден продукт коства 5 лв., то цената му след използване на закрепения курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2.56 евро.
За да може хората да свикнат с цените още преди присъединението те ще бъдат изписвани в двете валути - това е така наречен двойно обозначаване. Това би трябвало да стартира един месец след датата на влизане в действие на решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъдиняване към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз.
" Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България дава отговор на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това значи, че незабавно влиза в деяние Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли към този момент всички в България, всеки продавач в България, би трябвало да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервозен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и отново да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да рапортува ", споделя още Ганев.
В първия месец след присъединението ни левът и еврото ще бъдат в обращение по едно и също време. В този интервал рестото ще се връща в евро и единствено, в случай че няма наличност - в левове. След това разплащането става единствено в евро.
По кой курс, по какъв начин, къде, има ли такси - тези въпроси не престават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и " Български пощи “. През идващите шест месеца ще могат да постановат такса, а безвъзмездна ще остане услугата в Българската национална банка. Обмяната ще става единствено по закрепения курс.
Българският лев е постоянен, само че той е привързан във валутен ръб с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 година Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а след това към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, защото не беше чак толкоз от дълго време времето, когато левът се раздели с три нули.
Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматизирано по закрепения курс и по никой различен и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става гратис за заеми, депозити и средства по сметки, заеми, финансови принадлежности и скъпи бумаги.
В момента лихвите у нас са по-ниски, в сравнение с в еврозоната.
Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откогато стана 20-ия член на еврозоната все по-често се приказва, че България ще последва нейния сюжет. Именно Хърватия е страната, с която най-вече ни съпоставят и от която потегли протестът на питателните магазини, поради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединението към еврозоната доближи 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет.
20 са държавите-членки, които употребяват единната валута в този момент, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединението е договорила " уговорка за безучастие ". А Швеция, въпреки да се е съгласила с подписването на контракта за участие в Европейския съюз, организира референдум през 2003 година Поставена в меко казано внимателно състояние, страната отсрочва решаването на въпроса, като не се причислява към т.нар чакалня на еврозоната и по този начин съзнателно не извършва критериите.
Според проф. Йоцов, който е и някогашен представител на страната ни в Международния валутен фонд, все още България не разполага с кой знае какви принадлежности да форсира действителната конвергенция, губи от това, че не е в така наречен Клуб на богатите.
" Ще има по-висока фискална и финансова непоклатимост, по-ниски лихвени проценти, разноските за компаниите ще се понижат, тъй като те няма да имат потребност да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - така наречен репутационен риск, който мощно ще намалее ", споделя още Йоцов.
Кампанията на антиевро насочените в страната продължава да е по-шумна от тази на съперниците им. Но през седмицата министър председателят Росен Желязков и шефът на Българска народна банка Димитър Радев подписаха позиция в поддръжка на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 година, която беше подкрепена от квалифицирано болшинство в Народното събрание. Сега чакаме от Брюксел явен отговор ще влезе ли разграничена България в единния валутен съюз.
Страхът от повишение на цените на артикули и услуги след влизане в еврозоната е измежду най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с разбор на даннните за инфлацията в последните пет включили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - освен, че нито една от тях не е банкрутирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.
" Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се реализира. Те са просто операции, несъмнено. Но хората им имат вяра, няма какво да се направи в България по тази тематика. Ще продължат да им имат вяра досега на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа. ", казва Георги Ганев, икономист от Център за демократични тактики.
А някои икономисти изясняват страховете и рисковете по този начин:
" Тези страхове не са напълно неоправдани, бих споделил, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, апропо от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с изключително качество на работата ", на мнение е Стоян Панчев, от Експертен клуб за стопанска система и политика.
" Аз постоянно съм давал образец да не се опасяваме толкоз от инфлацията, тъй като аргументът, че влизането в еврозоната незабавно води до инфлация, тъй като ще вдигнат всички цените, не е заможен. Ако някой има пазарната мощ да вдигне цените, за какво той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и в този момент ", казва проф. Виктор Йоцов, икономист и учител в УНСС.
Разписано е ясно и изрично - закрепен централен курс от 1.95583 лв. за 1 евро, който курс ще бъде непокътнат и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се позволява преизчисляване на цени при курс, друг от закрепения. Още през 2020 година Народното събрание даде мандат за влизане в еврозоната единствено при курс от 1.95583 лв. за евро, а решението беше препотвърдено предходната година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, само че не съгласно написаните правила, а с цел да им е по-лесно.
Или, в случай че в този момент даден продукт коства 5 лв., то цената му след използване на закрепения курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2.56 евро.
За да може хората да свикнат с цените още преди присъединението те ще бъдат изписвани в двете валути - това е така наречен двойно обозначаване. Това би трябвало да стартира един месец след датата на влизане в действие на решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъдиняване към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз.
" Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България дава отговор на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това значи, че незабавно влиза в деяние Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли към този момент всички в България, всеки продавач в България, би трябвало да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервозен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и отново да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да рапортува ", споделя още Ганев.
В първия месец след присъединението ни левът и еврото ще бъдат в обращение по едно и също време. В този интервал рестото ще се връща в евро и единствено, в случай че няма наличност - в левове. След това разплащането става единствено в евро.
По кой курс, по какъв начин, къде, има ли такси - тези въпроси не престават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и " Български пощи “. През идващите шест месеца ще могат да постановат такса, а безвъзмездна ще остане услугата в Българската национална банка. Обмяната ще става единствено по закрепения курс.
Българският лев е постоянен, само че той е привързан във валутен ръб с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 година Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а след това към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, защото не беше чак толкоз от дълго време времето, когато левът се раздели с три нули.
Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматизирано по закрепения курс и по никой различен и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става гратис за заеми, депозити и средства по сметки, заеми, финансови принадлежности и скъпи бумаги.
В момента лихвите у нас са по-ниски, в сравнение с в еврозоната.
Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откогато стана 20-ия член на еврозоната все по-често се приказва, че България ще последва нейния сюжет. Именно Хърватия е страната, с която най-вече ни съпоставят и от която потегли протестът на питателните магазини, поради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединението към еврозоната доближи 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет.
20 са държавите-членки, които употребяват единната валута в този момент, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединението е договорила " уговорка за безучастие ". А Швеция, въпреки да се е съгласила с подписването на контракта за участие в Европейския съюз, организира референдум през 2003 година Поставена в меко казано внимателно състояние, страната отсрочва решаването на въпроса, като не се причислява към т.нар чакалня на еврозоната и по този начин съзнателно не извършва критериите.
Според проф. Йоцов, който е и някогашен представител на страната ни в Международния валутен фонд, все още България не разполага с кой знае какви принадлежности да форсира действителната конвергенция, губи от това, че не е в така наречен Клуб на богатите.
" Ще има по-висока фискална и финансова непоклатимост, по-ниски лихвени проценти, разноските за компаниите ще се понижат, тъй като те няма да имат потребност да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - така наречен репутационен риск, който мощно ще намалее ", споделя още Йоцов.
Кампанията на антиевро насочените в страната продължава да е по-шумна от тази на съперниците им. Но през седмицата министър председателят Росен Желязков и шефът на Българска народна банка Димитър Радев подписаха позиция в поддръжка на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 година, която беше подкрепена от квалифицирано болшинство в Народното събрание. Сега чакаме от Брюксел явен отговор ще влезе ли разграничена България в единния валутен съюз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ