На 11 май 1867 година в двора на Калоферското учебно заведение Христо Ботев приказва пред учениците и съгражданите си за братята, свързва делото им и с поритическата независимост
`
Светослав Пинтев
Тържествено заседание във връзка 24 май се организира в Българската академия на науките, както писахме.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил произнесе академично слово за празника и напомни, че Българската академия на науките е надълбоко обвързвана с Българската православна черква още от годините на своето основаване, заяви Българска телеграфна агенция.
Кой знае за какво на никое място нямаше откъс от този научен принос. Безспорно е забавно да научим повече по тематиката, само че не ни е обещано – в случай че не сме от Българска академия на науките.
Още по-любопитно ще е, в случай че някой се сети да направи академично проучване за съветското въздействие в тези две институции. Аз, да вземем за пример, съм чувал, че редица видни учени и професори постоянно се кълнат във честност към Кремъл пред някои съветски жители у нас, сред които и една дама, която се титулува „ графиня “. Казват, че тези „ учени “ пожелават триумф във войната против Украйна. И това не е инцидентно... За съветското въздействие в църквата даже няма да разтварям дума.
Във Facebook тези дни няколко индивида с университетски трофеи потвърждават с дълги трудове, че св. св. Кирил и Методий не са били българи – което е добре известно. Поне няма исторически доказателства за това. Смущаващото е, че същите видни учени настояват, че те са византийци. А такава националност въобще не е съществувала, както също е добре известно. Би трябвало да го знаят и в университетските среди.
Изразът „ византийски “ е използван за първи път от Йероним Волф през 1557 година и се употребява в историческата литература след издаването на парижкия историографски корпус Corpus Byzantinae historiae (1645–1711 г.).
И по този начин, Византия е актуалното наименование, с което учените за изясненост значат Източната Римска империя. В нея са живеели дребното останали римляни, гърци, българи, евреи, венецианци, генуезци, траки, хуни, сарацини – какви ли още не, само че не и някакви византийци. Още не са били измислени, не за друго.
Което не пречи на създателите да потвърждават със забележителна жаркост, че светите братя не са българи, а тъкмо византийци... Бреех. А делото им пък напълно нямало нищо общо с България – правели всичко като същи византийци, апелирам ви се.
За тези „ експерти “ няма никакво значение, че още от древността българите тачат солунските братя, а не някой различен.
Защо ли е този напор да ги създадат византийци?
Неволно се сещаш за напъните на Русия да е Трети Рим, нова Византия и прочие безумства.
Заместник-председателят на Българска академия на науките проф. Емануел Мутафов откри празника, за който писахме първоначално, в зала „ Проф. Марин Дринов “ с фрагмент на старобългарски език от " За буквите " на Черноризец Храбър. А трябваше да им го прочетат на актуален български. Този откъс да вземем за пример:
„ Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: ‘Кой ви е основал буквите и превел книгите, или в кое време?’, то рядко всред тях знаят. Обаче в случай че запиташ славянските азбукарчета, като речеш: ‘Кой ви е основал писмеността или превел книгите?’, всички знаят и в отговор ще рекат: ‘Св. Константин Философ, наименуван Кирил, той ни сътвори писмеността и преведе книгите, и брат му Методий.’ И в случай че попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от основаването на света. “
Черноризец Храбър го е споделил, без да го е грижа какви са тъкмо, само че през днешния ден има по-големи експерти.
Българите свързват празника даже с битката си за политическа независимост. Един от първите, които показват тези хрумвания, бе поетът-революционер Христо Ботев, както отбелязва проф. Донка Петканова.
На 11 май 1867 година в двора на Калоферското учебно заведение той приказва пред учениците и съгражданите си. В тази тирада енергично приканва народа да следва образеца на Кирил и Методий в битката за национална независимост и културна самостоятелност.
В Румъния Ботев написа цяла публикация във връзка празника на двамата братя. Ето какво споделя:
„ В историята на съвсем всички нации се срещат такива персони, на които деятелността е имала всемирен темперамент и по тази причина по своето всемирно значение заслужават респект и почитание. И в историята на нашия потиснат през днешния ден народ се срещат страници, в които българският талант е записал такива значими и популярни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли в миналото си вещо в историята на човешкия прогрес, и които, несъмнено, би трябвало да възбуждат респект и почитание освен в душата на нашето младо потомство, само че и на всеки почтен, откровен и благодарен славянин. Едно от тия събития, без подозрение, е кръщението на българския народ, което, от една страна, в случай че и да придвижи дружно със себе си из Византия началото на нашето политическо проваляне, само че, въпреки това, сложи началото на оная популярна в остарялото време славянска просвета, за която възпоминанията през днешния ден сближават и въодушевяват с взаимна благосклонност съвсем всички славянски племена. Така 11 май стана празник национален, празник, който ни припомня нашето минало и настояще, и празник, който би трябвало да ни въодушевява с концепцията за цялостно духовно и политическо избавление. “
Какво не е ясно?
`
Светослав Пинтев
Тържествено заседание във връзка 24 май се организира в Българската академия на науките, както писахме.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил произнесе академично слово за празника и напомни, че Българската академия на науките е надълбоко обвързвана с Българската православна черква още от годините на своето основаване, заяви Българска телеграфна агенция.
Кой знае за какво на никое място нямаше откъс от този научен принос. Безспорно е забавно да научим повече по тематиката, само че не ни е обещано – в случай че не сме от Българска академия на науките.
Още по-любопитно ще е, в случай че някой се сети да направи академично проучване за съветското въздействие в тези две институции. Аз, да вземем за пример, съм чувал, че редица видни учени и професори постоянно се кълнат във честност към Кремъл пред някои съветски жители у нас, сред които и една дама, която се титулува „ графиня “. Казват, че тези „ учени “ пожелават триумф във войната против Украйна. И това не е инцидентно... За съветското въздействие в църквата даже няма да разтварям дума.
Във Facebook тези дни няколко индивида с университетски трофеи потвърждават с дълги трудове, че св. св. Кирил и Методий не са били българи – което е добре известно. Поне няма исторически доказателства за това. Смущаващото е, че същите видни учени настояват, че те са византийци. А такава националност въобще не е съществувала, както също е добре известно. Би трябвало да го знаят и в университетските среди.
Изразът „ византийски “ е използван за първи път от Йероним Волф през 1557 година и се употребява в историческата литература след издаването на парижкия историографски корпус Corpus Byzantinae historiae (1645–1711 г.).
И по този начин, Византия е актуалното наименование, с което учените за изясненост значат Източната Римска империя. В нея са живеели дребното останали римляни, гърци, българи, евреи, венецианци, генуезци, траки, хуни, сарацини – какви ли още не, само че не и някакви византийци. Още не са били измислени, не за друго.
Което не пречи на създателите да потвърждават със забележителна жаркост, че светите братя не са българи, а тъкмо византийци... Бреех. А делото им пък напълно нямало нищо общо с България – правели всичко като същи византийци, апелирам ви се.
За тези „ експерти “ няма никакво значение, че още от древността българите тачат солунските братя, а не някой различен.
Защо ли е този напор да ги създадат византийци?
Неволно се сещаш за напъните на Русия да е Трети Рим, нова Византия и прочие безумства.
Заместник-председателят на Българска академия на науките проф. Емануел Мутафов откри празника, за който писахме първоначално, в зала „ Проф. Марин Дринов “ с фрагмент на старобългарски език от " За буквите " на Черноризец Храбър. А трябваше да им го прочетат на актуален български. Този откъс да вземем за пример:
„ Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: ‘Кой ви е основал буквите и превел книгите, или в кое време?’, то рядко всред тях знаят. Обаче в случай че запиташ славянските азбукарчета, като речеш: ‘Кой ви е основал писмеността или превел книгите?’, всички знаят и в отговор ще рекат: ‘Св. Константин Философ, наименуван Кирил, той ни сътвори писмеността и преведе книгите, и брат му Методий.’ И в случай че попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от основаването на света. “
Черноризец Храбър го е споделил, без да го е грижа какви са тъкмо, само че през днешния ден има по-големи експерти.
Българите свързват празника даже с битката си за политическа независимост. Един от първите, които показват тези хрумвания, бе поетът-революционер Христо Ботев, както отбелязва проф. Донка Петканова.
На 11 май 1867 година в двора на Калоферското учебно заведение той приказва пред учениците и съгражданите си. В тази тирада енергично приканва народа да следва образеца на Кирил и Методий в битката за национална независимост и културна самостоятелност.
В Румъния Ботев написа цяла публикация във връзка празника на двамата братя. Ето какво споделя:
„ В историята на съвсем всички нации се срещат такива персони, на които деятелността е имала всемирен темперамент и по тази причина по своето всемирно значение заслужават респект и почитание. И в историята на нашия потиснат през днешния ден народ се срещат страници, в които българският талант е записал такива значими и популярни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли в миналото си вещо в историята на човешкия прогрес, и които, несъмнено, би трябвало да възбуждат респект и почитание освен в душата на нашето младо потомство, само че и на всеки почтен, откровен и благодарен славянин. Едно от тия събития, без подозрение, е кръщението на българския народ, което, от една страна, в случай че и да придвижи дружно със себе си из Византия началото на нашето политическо проваляне, само че, въпреки това, сложи началото на оная популярна в остарялото време славянска просвета, за която възпоминанията през днешния ден сближават и въодушевяват с взаимна благосклонност съвсем всички славянски племена. Така 11 май стана празник национален, празник, който ни припомня нашето минало и настояще, и празник, който би трябвало да ни въодушевява с концепцията за цялостно духовно и политическо избавление. “
Какво не е ясно?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ