Преди 319 г. излиза първият ежедневен вестник в света
На 11 март през 1702 година излиза първият брой на британския " Дейли кърънт " - първият всекидневен вестник в света.
Появата на всеобщите вестници през XVII век е обвързвана с необятното разпространяване на печатната преса в Западна Европа. За първи истински вестник в историята нормално се приема немскоезичният Релацион алер Фюрнемен унд геденквюрдиген Хисториен (Relation aller Furnemmen und gedenckwurdigen Historien), който стартира да излиза през 1605 година в Страсбург, издаван от Йохан Каролус.
Неспециализираните вестници нормално разгласяват информация за локални или национални политически събития и персони, за престъпността, бизнеса, културата, публичния живот и спорта. Повечето обичайни издания съдържат и рубрики с публицистични публикации и с персонални отзиви на определени създатели. Вестниците се финансират, в друго съответствие, от оповестените в тях реклами и от цената, за която се продават.
Вестникът е първото съвременно средство за всеобщо осведомление, зародило в сходен на настоящия си тип през XVII век в Европа (в частност - Германия, Нидерландия, Италия, Франция, Англия): книжен притежател с най-малко няколко страници, съдържащ вести, завършени в друг вид публикации (строго информативни, мнение, разбор, профилирани известия и др.), постоянно съпроводени с илюстрации и фотоси.
До началото на ХХ век вестниците са най-бързо реагиращото на настоящи събития средство за информация и обичайно наличието им е по-злободневно от това на други хартиени издания, като списания, годишници и други. С появяването на електронните медии (радио, телевизия, Интернет) вестниците губят шампионата си в актуалността на информацията, само че в продължение на десетилетия не престават съществуват паралелно с тях. Днешните вестници постоянно имат уеб сайтове, където оферират публикациите за гратис или платено четене.
Някои вестници, с цел да се отличават по сергиите, се печатат на цветна хартия, като да вземем за пример " Файненшъл таймс " и " Газета дело Спорт " на розова, " Екип " - на жълта и други.
През 1645 година в Швеция стартира да излиза " Ординари Пост Тайдентер " (Ordinari Post Tijdender), който е най-старият вестник, към момента изилизащ и през днешния ден, въпреки и единствено като онлайн издание.
Най-старият вестник, излизащ на хартия, е нидерландският " Харлемс Дагблад " („ Haarlems Dagblad “), погълнал през 40-те години на ХХ век учредения през 1656 година " Опрегте Хаарлемсхе Курант “ („ Opregte Haarlemsche Courant “).
През първата половина на XIX век Индустриалната революция намалява цената на издаването и в доста градове на Европа и Америка стартират да излизат по-евтини и широкодостъпни вестници, като наличието им мощно варира в другите райони и култури.
Първият български вестник е " Български орел ",
издаван от Иван Богоров от 1846 година в немския град Лайпциг. Останалите издания от интервала на Възраждането също се разгласяват отвън България, най-много в Цариград и в Румъния, където има обилни български общности.
Появата на всеобщите вестници през XVII век е обвързвана с необятното разпространяване на печатната преса в Западна Европа. За първи истински вестник в историята нормално се приема немскоезичният Релацион алер Фюрнемен унд геденквюрдиген Хисториен (Relation aller Furnemmen und gedenckwurdigen Historien), който стартира да излиза през 1605 година в Страсбург, издаван от Йохан Каролус.
Неспециализираните вестници нормално разгласяват информация за локални или национални политически събития и персони, за престъпността, бизнеса, културата, публичния живот и спорта. Повечето обичайни издания съдържат и рубрики с публицистични публикации и с персонални отзиви на определени създатели. Вестниците се финансират, в друго съответствие, от оповестените в тях реклами и от цената, за която се продават.
Вестникът е първото съвременно средство за всеобщо осведомление, зародило в сходен на настоящия си тип през XVII век в Европа (в частност - Германия, Нидерландия, Италия, Франция, Англия): книжен притежател с най-малко няколко страници, съдържащ вести, завършени в друг вид публикации (строго информативни, мнение, разбор, профилирани известия и др.), постоянно съпроводени с илюстрации и фотоси.
До началото на ХХ век вестниците са най-бързо реагиращото на настоящи събития средство за информация и обичайно наличието им е по-злободневно от това на други хартиени издания, като списания, годишници и други. С появяването на електронните медии (радио, телевизия, Интернет) вестниците губят шампионата си в актуалността на информацията, само че в продължение на десетилетия не престават съществуват паралелно с тях. Днешните вестници постоянно имат уеб сайтове, където оферират публикациите за гратис или платено четене.
Някои вестници, с цел да се отличават по сергиите, се печатат на цветна хартия, като да вземем за пример " Файненшъл таймс " и " Газета дело Спорт " на розова, " Екип " - на жълта и други.
През 1645 година в Швеция стартира да излиза " Ординари Пост Тайдентер " (Ordinari Post Tijdender), който е най-старият вестник, към момента изилизащ и през днешния ден, въпреки и единствено като онлайн издание.
Най-старият вестник, излизащ на хартия, е нидерландският " Харлемс Дагблад " („ Haarlems Dagblad “), погълнал през 40-те години на ХХ век учредения през 1656 година " Опрегте Хаарлемсхе Курант “ („ Opregte Haarlemsche Courant “).
През първата половина на XIX век Индустриалната революция намалява цената на издаването и в доста градове на Европа и Америка стартират да излизат по-евтини и широкодостъпни вестници, като наличието им мощно варира в другите райони и култури.
Първият български вестник е " Български орел ",
издаван от Иван Богоров от 1846 година в немския град Лайпциг. Останалите издания от интервала на Възраждането също се разгласяват отвън България, най-много в Цариград и в Румъния, където има обилни български общности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ