На 11 март 2021 г. президентът на САЩ Байдън представи

На 11 март 2021 година президентът на Съединени американски щати Байдън показа своя проект за стимулиране от 1,9 трлн. $ и пакет за над 2 трлн. $ за възобновяване на американската инфраструктура, който включва ремонт на пътища и мостове, както и разширение на достъпа до услуги за грижи в границите на Medicaid, създаване на учебни заведения и разширение на достъпа до интернет в Съединени американски щати, . Прието е, че по време на рецесии държавното управление би трябвало да сътвори огромни бюджетни дефицити, с цел да поддържа стопанската система. Смята се, че когато общото търсене в стопанската система отслабне, държавното управление би трябвало да се намеси и да усили разноските си, с цел да го увеличи. В тази обстановка повишаването на бюджетния недостиг в отговор на увеличените държавни разноски може да бъде чудесна вест за стопанската система. Счита се също, че повишаването на търсенето ще бъде последвано от производството на артикули и услуги. Тоест търсенето ще генерира предложение. Противниците на тази позиция считат, че увеличението на бюджетния недостиг се монетизира посредством отпечатване на пари от централната банка и води до по-висока инфлация. Затова държавното управление би трябвало да заобикаля оптимално увеличението на бюджетния недостиг. Всъщност фокусът постоянно би трябвало да бъде върху постигането на уравновесен бюджет. Целта обаче да се поправя дефицитът като подобен, без значение дали е да се резервира огромен или да се отстрани въобще, в действителност е неверна политика. В последна сметка това, което има значение за здравето на стопанската система, не е размерът на бюджетния недостиг, а размерът на държавните разноски - процентът на ресурсите, които държавното управление насочва към личните си действия. Следователно акцентът би трябвало да бъде върху държавните разноски, а не върху бюджетния недостиг като подобен. Държавните разноски, а не бюджетен недостиг, нанасят удар върху генерирането на благосъстояние. Правителството не е индивид, генериращ благосъстояние. Колкото повече харчи, толкоз повече запаси би трябвало да вземе от производителите на благосъстояние. Това от своя страна подкопава процеса на генериране на благосъстояние за стопанската система като цяло. Например, в случай че държавното управление възнамерява да похарчи 3 трлн. $ и финансира тези разноски посредством 2 трлн. $ налози, ще има недостиг или дефицит от 1 трлн. $. Тъй като държавните разноски би трябвало да бъдат финансирани, това значи, че в допълнение към налозите държавното управление би трябвало да обезпечи и някои други средства за финансиране, като заемане или отпечатване на пари. Правителството ще употребява всевъзможни средства, с цел да получи запаси от производители на благосъстояние, с цел да заплати за активността си. Следователно значимото тук е, че държавните разноски са 3 трлн. $, а не дефицитът от 1 трилион $. Например, в случай че държавното управление вдигне налозите до 3 трилиона $ и вследствие на това дефицитът бъде премахнат, това ще промени ли обстоятелството, че държавното управление към момента взема 3 трлн. $ запаси от производителите на благосъстоянието? Казано другояче, ефикасният налог, който държавното управление постанова върху производителите на благосъстояние, се дефинира от държавните разноски. Ръстът на държавните разноски води до отклонение на от ден на ден благосъстоянието от индустриалните действия към действия, които не създават благосъстояние. Резултатът е икономическо обедняване. Така че увеличението на държавните разноски за повишение на общото търсене в стопанската система би трябвало да се преглежда като неприятна вест за процеса на генериране на благосъстояние, а оттова и за стопанската система. Имайте поради, че в случай че държавните действия биха могли да генерират благосъстояние, тогава тези действия биха се финансирали независимо и не биха претендирали никаква поддръжка от други производители на благосъстояние, т.е. от налозите. Ако казусът беше подобен, въпросът за налозите в никакъв случай нямаше да възникне. Нарастването на държавните разноски затруднява пазарния развой Винаги, когато производителите на благосъстояние обменят артикули между тях, обменът е непринуден. Това покачва виталния стандарт. Следователно най-важното е, че обменът или търговията би трябвало да бъдат безвъзмездни и по този метод да отразяват целите на хората. Нарастването на държавните разноски води до разнообразни планове, които са на ниско място в целите на хората при обещано положение на действително благосъстояние. Увеличението на държавните разноски значи, че производителите на благосъстояние в действителност са принудени да се разделят с благосъстоянието си в подмяна на нежелани (или най-малко с по-нисък приоритет) планове. Това допуска, че производителите са принудени да обменят повече за по-малко и явно това утежнява тяхното богатство. Колкото по-голям е размерът на непазарните планове, които държавното управление подхваща, толкоз повече действително благосъстояние се лишава от производителите на благосъстояние. Имайте поради, че действителното благосъстояние се отклонява от частния бранш чрез данъчно облагане, взимане на заеми или отпечатване на пари. Отново величината на отклонението се дефинира от степента на държавните действия. Забележете, че няма значение дали държавното управление отклонява действителното благосъстояние посредством данъчно облагане, посредством заеми или посредством отпечатване на пари. Важното е, че държавното управление отклонява действителното благосъстояние. Правителството може да ни принуди да харчим за държавни планове, само че не може да ги направи стопански устойчиви и жизнеспособни. За да поддържа плановете си " живи ", държавното управление е насила от самото начало да насочва ресурсите от производителите на благосъстояние към тези планове. С течение на времето тежестта им върху производителите на благосъстояние подкопава благосъстоянието на хората. Ами намаляването на налозите за бизнеса? Това сигурно ще даде подтик на финансовите вложения и ще ускори процеса на действително образуване на благосъстояние? Намаляването на налозите за дадени държавни разноски ще докара до увеличение на бюджетния недостиг. Нарастващият бюджетен недостиг ще бъде финансиран или посредством заеми, или посредством отпечатване на пари. Това също може да докара до отклонение на действителното благосъстояние от действия за генериране на благосъстояние към действия, които не генерират благосъстояние. Различни финансови планове, които се появяват поради такава държавна политика, са еквивалентни на корист. Често оправданието за високите държавни разноски е, че на частния бранш не може да се има вяра или той не е в положение да надгради инфраструктурата в Съединени американски щати. Така че държавното управление е насила да предприеме големи вложения в бранша заради неуспеха на частния бранш да го направи. Това, което се подценява, е, че повода частният бранш да не подхваща разнообразни инфраструктурни планове - както се допуска от проекта на Байдън, - е, че частният бранш ги счита за прекомерно скъпи. Частният бранш не може да си разреши тези планове, поради размера на действителното благосъстояние. Ако частният бранш не счита себе си за " задоволително богат ", с цел да осъществя сходни планове, по какъв начин държавното управление може да оправдае предприемането на такива инициативи? В последна сметка държавното управление не покачва благосъстоянието. Тъй като от държавното управление ще се изисква да отклони действителното благосъстояние от частния бранш, дейностите му значат единствено, че държавното управление ще направи частния бранш по-беден. Това ще докара до спад в виталния стандарт на хората. Ако размерът на действителните спестявания не е задоволително огромен, с цел да се разреши по-добра инфраструктура, тогава е належащо време за струпване на действителните спестявания, с цел да може тя да се построи. Натрупването на действителни спестявания не може да се направи по-бързо посредством увеличение на държавните разноски. Напротив, това ще подкопае процеса на образуване на действителни спестявания. Необходимо е ограничение на държавните разноски. Това ще форсира процеса на струпване на действителни спестявания, т.е. ще ускори пула от действителни спестявания. Бюджетният остатък способства ли за спестяванията? Бюджетният остатък се преглежда като увеличение на националните спестявания. Чрез генериране на остатъци, наподобява, че държавното управление генерира действително благосъстояние, като по този метод укрепва основите на стопанската система. Този мотив би бил годен, в случай че държавните действия са от генериращ благосъстояние темперамент. Това обаче не е по този начин. Правителствените действия се свеждат до преразпределение на действителното благосъстояние от производителите на благосъстояние към потребителите на благосъстояние. Какво е тогава въздействието на бюджетния остатък? То е, че притокът на пари към държавното управление надвишава разходването на пари. Бюджетният остатък тук е просто паричен остатък. Появата на остатък води до същия резултат като всяка строга парична политика. За това Лудвиг декор Мизес написа в " Човешкото деяние ": " Ограничаването на държавните разноски сигурно може да е нещо положително. Но това не обезпечава средствата, нужни на държавното управление за по-късно разширение на разноските. Физическо лице може да води своите каузи по този метод. Той може да натрупа спестявания, когато приходите му са високи, и да ги харчи по-късно, когато приходите му спаднат. Но при нацията или при всички народи дружно това не е по този начин. Хазната може да съхранява част от огромните доходи от налози, които се вливат в нея по време на взрива. Докато тя удържа тези пари отвън обращение, нейната политика е дефлационна и контрациклична и до тази степен може да отслаби взрива, основан от кредитната агресия. Но когато тези средства се изразходват още веднъж, те трансформират паричната връзка и основават наклонност към спад в покупателната дарба на паричната единица. Тези средства по никакъв метод не могат да обезпечат финансовите артикули, нужни за благоустройството. " Много коментатори са на мнение, че появяването на бюджетен остатък прави допустимо намаляването на налозите. Но бюджетен остатък - т.е. паричен остатък - не основава автоматизирано опция за по-ниски налози. Само в случай че действителните държавни разноски бъдат лимитирани, т.е. единствено когато държавното управление понижи броя на стопански нежизнеспособните планове, ще се получи дейно понижаване на налозите. По-ниските държавни разноски допускат, че производителите на благосъстояние към този момент ще разполагат с по-голяма част от своя фонд от действително благосъстояние. Ако обаче държавните разноски не престават да се усилват, не е допустимо дейно понижаване на данъците; в противен случай, държавните разноски ще усилят ефикасния налог. Делът на пула от действително благосъстояние разполагаем на производителите на благосъстояние ще намалее.