Изложба за природата на доц. д-р арх. Станчо Веков в Държавен архив Варна
На 11 декември 2025 година в 17 часа в Държавен списък Варна ще бъде открита галерия на доцент доктор арх. Станчо Веков, под наслов " Природата V & M ". Mаслен пастел / картон, хартия, документални материали и обекти.
ПРИРОДАТА постоянно е била огромно предизвикателство за индивида, изключително когато се отнася до неговите креативен изяви, свързани с образните изкуства и архитектурата. А един от най-популярните жанрове в региона на живопистта е НАТЮРМОРТЪТ, или така наречен Мъртва природа. Началото води до античните Египет и Елада, по-късно и до античния Рим, когато жанрът е употребен най-вече като претекст за декорация на монументи, вази, интериорна и храмова стенна живопис и мозайки. По времето на барока натюрмортът доближава връх в творчеството на Караваджо, както и на художниците от холандския Златен век (Ян Брьогел, Вилем Калф, Питер Клаас), също Де Сурбаран, Мурильо и Шарден, последвани от импресионистите Ван Гог, Сезан и Моне. Истинска гражданска война вършат модернистите Пикасо, Брак и Хуан Грис, които мултиплицират разнообразни гледни точки в едно само изображение (кубизъм), с цел да се стигне през днешния ден до консолидираното на цифрови медии с обичайни средства и техники, в това число изкуствен интелект.
Ако включим в натюрморта и архитектурата като образно изкуство, бихме получили различен вероятен ъгъл на интерпретация и разбиране. Toчно тази опция е предмет на актуалната галерия, показана в 26 живописни работи, изпълнени в техниката на масления пастел, по едно и също време с документални и тримерни обекти (нали се намираме таман в институцията, която опазва историческата памет).
Обект на интерпретация са разнообразни композиции, които включват с изключение на мъртва природа - предмети, плодове, цветя във вази или живи в саксии (цветята също имат душа), и всичко това на фона на действителна среда - естествена, градска, екстериорна, интериорна.
Оттам идва и насловът на изложбата ПРИРОДАТА - viva еt morta (жива и мъртва). Търсена е параленост - от една страна на тези изначални положения на природата и от друга - на паралела с архитектурата, с нейната безконечна дуалистична природа сред форма и наличие, сред размер и пространство, сред екстериор и интериор.
Използван е следният принцип на композиране – откъс от интериор на напред във времето, с друг веществен претекст и прозорец или открит балкон към екстериора - градски пейзаж, махленски контур или присъща постройка. Тематичната и съответна обязаност сред интериора и екстериора основава художествен роман, който отразява персоналния опит на създателя, неговите пристрастия и настроения.
Именно разговорът сред интимното (интериора) и общото (екстериора) е отправната точка в разчитане на заложените послания в творбите, отразяващи усещанията на създателя от срещите му с разнообразни страни и хора. Това дефинира и необикновената география на местата в картините - от Троян до Лисабон и от Париж до Хургада и Далечния изток - Китай и Япония. Докосването до Древен Египет рефлектира в Имагинерен интериор с пирамидите в Гиза и Следобеден коктейл на Червено море / Хургада; Парижки двор с ириси и Rose bulgar rouge a Paris подсказат българската връзка с френската столица, а екзотичното пътешестване до Тунис става спомен за непосредствен другар в In memoriam (TI).
Още един, на пръв взор фиктивен, белег на експозицията: всички 26 произведения могат да се преглеждат по двойки - от една страна те са тематично свързани и допълващи се една друга, въпреки това са антиподи и от трета страна могат да бъдат интерпретирани като две елементи на едно цяло. Зрителят може да избере своя ракурс от тези три благоприятни условия в: Авторски дизайн с кукуряк и фосил и Тонет с минибар; Натюрморт с ажулейос и Троянска керамика; Коледниче със сфера и Гауди и Червена детелина с фруктиера и ажулейос.
И най-после, нужното разяснение - единствено една от картините в експозицията е показвана до момента (Мuzeul de Arta Constanta, 2017), всички останали, като се изключи две (1980 и 2008), са основани през актуалната година, което може да се наблюдава и по избора на цветята, съгласно годишния календар: от кокичета и минзухари, лалета и рози до екзотичната китайска роза и алената детелина, всички предопределени за брачната половинка ми J. А като дребен жест към пристрастените към естествената хубост сътрудници и фенове са дадени и съответните латински наименования.
Роден на 26 юли 1949 година във Видин, Станчо Веков приключва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) София през 1973 година От 2000 година живее и твори във Варна. Преподавател във ВСУ Черноризец Храбър (2005-2017) и УНИОН университет, Белград, Сърбия (2008-2012); Доктор по архитектура (2011) и доцент към ВСУ Черноризец Храбър (2012); Член на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България.
Автор на осъществени обекти в Шабла, Варна, Провадия, Свети Влас, София, Банкя, Скравена, Белоградчик, Чупрене, Грамада, Kула, Видин, Брегово и други
В екип с художници и скулптори осъществя в разнообразни селища на страната планове по синтез на архитектурата с монументалните изкуства и градската естетизация (1980-2004).
Дизайнер на музейни сбирки (Чупрене, 1985 и Видин, 1987).
Илюстрира със свои произведения пътеписната книга Румъния, каквато я познавам на кфн Снежина Николова, изд. Аворе Видин, 1997 година
Автор на многочислени изявления на тематика архитектура в периодическия и профилиран щемпел, взе участие в излъчвания по същата тематика в Българска национална телевизия, БТВ, БНР и други електронни медии.
Автор на проучването Реконструирани пространства - Част I. Eкстериорни пространства, изд. ВСУ Черноризец Храбър, 2012 и на Каталог към плана СТАНЧОВЕКОВ издигнато /непостроено, петдесет:петдесет, изд. ГИФ, 2019 година
Първа независима галерия Графични рисунки от Германска демократична република и живопис, ВИАС, 1973.
7 независими художествени и архитектурни изложения във Варна, София, Видин (2002-2024);
Участия в 14 общи художествени и архитектурни изложения във Варна, София, Бургас, Видин, Истанбул, Констанца, Румъния, Белград, Сърбия (2002-2022).
Куратор и създател на каталога Хубавите къщи/ Изчезващите къщи, изд. Хеликс прес, 2010, в поддръжка на Националната акция Наследство в риск на Съюза на архитектите в България, показан в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и Фестивал на изкуствата АПОЛОНИЯ в Созопол (2007, 2008, 2009 и 2010).
Куратор на към 60 архитектурни и художествени изложения в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и ВСУ Черноризец Храбър (2001-2024).
Творби на Станчо Веков са владеене на частни и обществени сбирки в Австрия, България, Германия, Испания, Канада, Румъния, Украйна, Франция, Швейцария и Япония.
Отличия:
Втора премия от Националния конкурс за Младежки дом Чупрене, Област Видин (1980);
Втора премия от Националния конкурс на Комитет за изкуство и култура Поглед към вековете, Велико Търново, за Синтез на архитектурата с монументалните изкуства за Дом на учителя, Видин (1982);
Бронзов орден за същия обект на ЦС на БПС (1981);
Златна значка Колю Фичето на ЦС на БПС (1985);
Златен плакет Двадесет години Варненски свободен университет Черноризец Храбър (2011);
Сребърен орден от Световното триенале на архитектурата в София (2012);
Златна значка на Съюза на архитектите в България (2020).
Изложбата ПРИРОДАТА / V & M на доцент доктор арх. Станчо Веков, която се осъществя със съдействието на Стефан Шулц " Призма “ ЕООД, инж. Даниела Тоскова " Маркер 11 “ ООД, Красимир Попишки " Архангел Михаил 87 “ ЕООД, може да бъде прегледана в Държавен списък Варна до 9 януари 2026 г.
ПРИРОДАТА постоянно е била огромно предизвикателство за индивида, изключително когато се отнася до неговите креативен изяви, свързани с образните изкуства и архитектурата. А един от най-популярните жанрове в региона на живопистта е НАТЮРМОРТЪТ, или така наречен Мъртва природа. Началото води до античните Египет и Елада, по-късно и до античния Рим, когато жанрът е употребен най-вече като претекст за декорация на монументи, вази, интериорна и храмова стенна живопис и мозайки. По времето на барока натюрмортът доближава връх в творчеството на Караваджо, както и на художниците от холандския Златен век (Ян Брьогел, Вилем Калф, Питер Клаас), също Де Сурбаран, Мурильо и Шарден, последвани от импресионистите Ван Гог, Сезан и Моне. Истинска гражданска война вършат модернистите Пикасо, Брак и Хуан Грис, които мултиплицират разнообразни гледни точки в едно само изображение (кубизъм), с цел да се стигне през днешния ден до консолидираното на цифрови медии с обичайни средства и техники, в това число изкуствен интелект.
Ако включим в натюрморта и архитектурата като образно изкуство, бихме получили различен вероятен ъгъл на интерпретация и разбиране. Toчно тази опция е предмет на актуалната галерия, показана в 26 живописни работи, изпълнени в техниката на масления пастел, по едно и също време с документални и тримерни обекти (нали се намираме таман в институцията, която опазва историческата памет).
Обект на интерпретация са разнообразни композиции, които включват с изключение на мъртва природа - предмети, плодове, цветя във вази или живи в саксии (цветята също имат душа), и всичко това на фона на действителна среда - естествена, градска, екстериорна, интериорна.
Оттам идва и насловът на изложбата ПРИРОДАТА - viva еt morta (жива и мъртва). Търсена е параленост - от една страна на тези изначални положения на природата и от друга - на паралела с архитектурата, с нейната безконечна дуалистична природа сред форма и наличие, сред размер и пространство, сред екстериор и интериор.
Използван е следният принцип на композиране – откъс от интериор на напред във времето, с друг веществен претекст и прозорец или открит балкон към екстериора - градски пейзаж, махленски контур или присъща постройка. Тематичната и съответна обязаност сред интериора и екстериора основава художествен роман, който отразява персоналния опит на създателя, неговите пристрастия и настроения.
Именно разговорът сред интимното (интериора) и общото (екстериора) е отправната точка в разчитане на заложените послания в творбите, отразяващи усещанията на създателя от срещите му с разнообразни страни и хора. Това дефинира и необикновената география на местата в картините - от Троян до Лисабон и от Париж до Хургада и Далечния изток - Китай и Япония. Докосването до Древен Египет рефлектира в Имагинерен интериор с пирамидите в Гиза и Следобеден коктейл на Червено море / Хургада; Парижки двор с ириси и Rose bulgar rouge a Paris подсказат българската връзка с френската столица, а екзотичното пътешестване до Тунис става спомен за непосредствен другар в In memoriam (TI).
Още един, на пръв взор фиктивен, белег на експозицията: всички 26 произведения могат да се преглеждат по двойки - от една страна те са тематично свързани и допълващи се една друга, въпреки това са антиподи и от трета страна могат да бъдат интерпретирани като две елементи на едно цяло. Зрителят може да избере своя ракурс от тези три благоприятни условия в: Авторски дизайн с кукуряк и фосил и Тонет с минибар; Натюрморт с ажулейос и Троянска керамика; Коледниче със сфера и Гауди и Червена детелина с фруктиера и ажулейос.
И най-после, нужното разяснение - единствено една от картините в експозицията е показвана до момента (Мuzeul de Arta Constanta, 2017), всички останали, като се изключи две (1980 и 2008), са основани през актуалната година, което може да се наблюдава и по избора на цветята, съгласно годишния календар: от кокичета и минзухари, лалета и рози до екзотичната китайска роза и алената детелина, всички предопределени за брачната половинка ми J. А като дребен жест към пристрастените към естествената хубост сътрудници и фенове са дадени и съответните латински наименования.
Роден на 26 юли 1949 година във Видин, Станчо Веков приключва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) София през 1973 година От 2000 година живее и твори във Варна. Преподавател във ВСУ Черноризец Храбър (2005-2017) и УНИОН университет, Белград, Сърбия (2008-2012); Доктор по архитектура (2011) и доцент към ВСУ Черноризец Храбър (2012); Член на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България.
Автор на осъществени обекти в Шабла, Варна, Провадия, Свети Влас, София, Банкя, Скравена, Белоградчик, Чупрене, Грамада, Kула, Видин, Брегово и други
В екип с художници и скулптори осъществя в разнообразни селища на страната планове по синтез на архитектурата с монументалните изкуства и градската естетизация (1980-2004).
Дизайнер на музейни сбирки (Чупрене, 1985 и Видин, 1987).
Илюстрира със свои произведения пътеписната книга Румъния, каквато я познавам на кфн Снежина Николова, изд. Аворе Видин, 1997 година
Автор на многочислени изявления на тематика архитектура в периодическия и профилиран щемпел, взе участие в излъчвания по същата тематика в Българска национална телевизия, БТВ, БНР и други електронни медии.
Автор на проучването Реконструирани пространства - Част I. Eкстериорни пространства, изд. ВСУ Черноризец Храбър, 2012 и на Каталог към плана СТАНЧОВЕКОВ издигнато /непостроено, петдесет:петдесет, изд. ГИФ, 2019 година
Първа независима галерия Графични рисунки от Германска демократична република и живопис, ВИАС, 1973.
7 независими художествени и архитектурни изложения във Варна, София, Видин (2002-2024);
Участия в 14 общи художествени и архитектурни изложения във Варна, София, Бургас, Видин, Истанбул, Констанца, Румъния, Белград, Сърбия (2002-2022).
Куратор и създател на каталога Хубавите къщи/ Изчезващите къщи, изд. Хеликс прес, 2010, в поддръжка на Националната акция Наследство в риск на Съюза на архитектите в България, показан в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и Фестивал на изкуствата АПОЛОНИЯ в Созопол (2007, 2008, 2009 и 2010).
Куратор на към 60 архитектурни и художествени изложения в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и ВСУ Черноризец Храбър (2001-2024).
Творби на Станчо Веков са владеене на частни и обществени сбирки в Австрия, България, Германия, Испания, Канада, Румъния, Украйна, Франция, Швейцария и Япония.
Отличия:
Втора премия от Националния конкурс за Младежки дом Чупрене, Област Видин (1980);
Втора премия от Националния конкурс на Комитет за изкуство и култура Поглед към вековете, Велико Търново, за Синтез на архитектурата с монументалните изкуства за Дом на учителя, Видин (1982);
Бронзов орден за същия обект на ЦС на БПС (1981);
Златна значка Колю Фичето на ЦС на БПС (1985);
Златен плакет Двадесет години Варненски свободен университет Черноризец Храбър (2011);
Сребърен орден от Световното триенале на архитектурата в София (2012);
Златна значка на Съюза на архитектите в България (2020).
Изложбата ПРИРОДАТА / V & M на доцент доктор арх. Станчо Веков, която се осъществя със съдействието на Стефан Шулц " Призма “ ЕООД, инж. Даниела Тоскова " Маркер 11 “ ООД, Красимир Попишки " Архангел Михаил 87 “ ЕООД, може да бъде прегледана в Държавен списък Варна до 9 януари 2026 г.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ