На 11 декември 2003 г. група служители на ЦРУ и

На 11 декември 2003 година група чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ и MI6 са напът да се качат на немаркиран аероплан в Либия, когато им бил връчен куп от половин дузина кафяви пликове.

Екипът бил в края на тайната задача, включваща напрегнати договаряния с либийските управляващи. Когато отворили пликовете на борда на самолета, открили, че са получили последното доказателство, от което се нуждаят: вътре има планове за нуклеарно оръжие.

Тези дизайни - както и доста от съставените елементи за нуклеарна стратегия на пазара - били доставени от Абдул Кадир Хан, по-познат като AQ Khan, който преди малко умрял на 85-годишна възраст.

Хан бил една от най-значимите фигури в световната сигурност през последния половин век, неговата история е в основата на борбата за най-опасната технология в света, водена сред тези, които я имат, и тези, които я желаят.

Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет дефинира Хан като "поне толкоз рисков, колкото Осама бин Ладен ", което е красноречиво, когато бин Ладен стои зад атентатите на 11 септември.

Фактът, че AQ Khan може да бъде разказан като един от най-опасните хора в света от западните шпиони, само че и възхваляван като воин в родината си, приказва доста освен за сложността на самия човек, само че и за това по какъв начин светът гледа на нуклеарните оръжия.

AQ Khan не идва в Европа като нуклеарен разузнавач, само че щеше да стане подобен. Той работи в Холандия през 70-те години на предишния век, тъкмо когато страната му стартира обновен блян за основаване на бомба след провалянето си във войната през 1971 година и се опасява от нуклеарните достижения на Индия.

Хан работи в европейска компания, занимаваща се с създаване на центрофуги за обогатяване на уран. Обогатеният уран може да се употребява за нуклеарна сила или, в случай че е задоволително обогатен, за бомба. Хан съумява просто да копира най-модерните планове на центрофуги и по-късно да се върне вкъщи. След това той продължава да построява загадка мрежа, значително от европейски предприемачи, които ще доставят значимите съставни елементи.

Често описван като "бащата " на нуклеарната бомба в Пакистан, в реалност той е една от редица основни фигури. Но Хан деликатно култивира митологията към личното си име, която го трансформира в народен воин, считан за бранител на сигурността на Пакистан против опасността от страна на Индия.

Това, което направи Хан толкоз важен, е и още един негов ход - той обърна мрежата си на открито от импорт към експорт, трансформирайки се в световна фигура и подписва покупко-продажби в редица страни, доста от които Западът счита за "измамни страни ".

Иранската стратегия за центрофугиране в Натанц, източникът на интензивна световна дипломация през последните години, беше построена в забележителна част върху планове и материали, предоставени първо от AQ Khan. На една среща представителите на Хан оферират главно меню с прибавен ценоразпис, от който иранците могат да поръчат.

Хан също по този начин прави повече от дузина визити в Северна Корея, където се смяташе, че нуклеарните технологии са били обменяни за опит в региона на ракетните технологии.

С тези покупко-продажби една от основните загадки постоянно е била степента, до която Хан е работил самичък или по заповед на своето държавно управление. По-специално при договорката със Северна Корея, всички признаци са, че управлението не просто е било наясно, само че е било тясно обвързвано.

Понякога се допуска, че Хан просто търси пари. Но не всичко е толкоз просто. Освен че работи в тясно съдействие с управлението на страната си, той желае да унищожи западния монопол върху нуклеарните оръжия. Защо би трябвало да се разреши на някои страни да запазят оръжията за тяхната сигурност, а на други не, пита той, критикувайки това, което счита за западно двуличие. "Аз не съм вманиачен ", съобщи един път той. "Те не ме харесват и ме упрекват във всевъзможни голословни и изфабрикувани неистини, тъй като наруших всичките им стратегически проекти. "

Британският MI6 и американското Централно разузнавателно управление на САЩ започнаха да наблюдават Хан. Те следиха пътуванията му, прихващаха телефонните му позвънявания и проникваха в мрежата му, предлагайки големи суми пари (поне милион $ в някои случаи), с цел да накарат членовете да станат техни сътрудници и да предадат секрети. "Бяхме в неговата резиденция, в неговите пространства, в стаите му ", споделя чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ. След атентатите на 11 септември 2001 година опасенията, че терористите биха могли да се доберат до оръжия за всеобщо заличаване, нарастват и сложността на оправянето с Пакистан и убеждаването му да работи против Хан.

През март 2003 година, тъкмо когато Съединени американски щати и Англия нахлуват в Ирак поради оръжия за всеобщо заличаване, за които се оказа, че не съществуват, либийският водач полковник Кадафи реши, че би трябвало да се отърве от програмата си. Това води до тайното посещаване от екипа на Централно разузнавателно управление на САЩ и MI6 скоро след обществено оповестяване на договорка, осигурявайки решаващия лост за Вашингтон да подтикне Пакистан да предприеме дейности против Хан.

Хан беше подложен под домакински арест и даже бе заставен да направи телевизионно самопризнание. Той изживя останалите си години в чудноват под земята свят, нито свободен, нито в действителност затворен. Все още възхваляван като воин от пакистанската общност, че им е донесъл бомбата, само че без да пътува или да приказва с външния свят. Така че цялостната история на това, което е направил - и за какво - може в никакъв случай да не стане известна.