На 1000 души у нас се раждат 9 деца, а

На 1000 души у нас се раждат 9 деца, а приблизително в Европейски Съюз са 10


Общата смъртност в България непрестанно се повишава от 1964 година насам, когато е записана най-ниската й стойност – 7.9‰. Според систематизирани данни от 2016 година тя е достигнала рекордните 15.1 на 1000 души. За съпоставяне приблизително за Европейски Съюз тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да е висока и детската смъртност, без значение от изразената наклонност към намаляване с дребни съмнения. Въпреки това тя остава съвсем два пъти по-висока, в сравнение с в Европейски Съюз. В числа това са 6.5 на 1000 живородени деца у нас, а в Европейски Съюз – 3.6 на 1000 живородени деца.

Данните бяха изнесени по време на кръгла маса на тематика „ Здравето на българите през 21 век – трендове и провокации “ под патронажа на Комисията по опазване на здравето на 13 юни. Форумът бе проведен от Националния център по публично здраве и разбори и в него присъединяване взеха доктор Даниела Дариткова, ръководител на Комисията по здравеопазването; доцент доктор Христо Хинков, шеф на НЦОЗА; проф. доктор Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ); доктор Скендер Сила, началник на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България и други

Анализите демонстрират, че демографските процеси в страната се характеризират с трайни трендове за понижаване на броя на популацията и неговото застаряване. Основни аргументи за това са ниската раждаемост, повишаването на смъртността и емиграцията на забележителна част от младежите. След 2009 година се следи понижаване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в Европейския съюз. На 1000 души у нас през 2016 година са се родили 9.1 деца, а приблизително в Европейски Съюз – 10.1. В същото време проблем за страната ни е високото равнище на смъртността.

Отчита се и отрицателна наклонност по отношение на влошеното публично здраве и увеличаващ се брой хоспитализации на годишна база.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас акцентира, че настоящите разноски за влошено здраве са обилни за държавните управления в Европа и в случай че не бъдат въведени стопански ефикасни политики, дори и с нарастване на разноските, няма по какъв начин да се подсигуряват стабилно развиване и усъвършенстване на трендовете в публичното здраве.

Доц. Хинков:


Кадрова рецесия в опазването на здравето


До 10 година системата ще изпадне в усложнение

Доц. доктор Христо Хинков, шеф на НЦОЗА
Съществен проблем за здравната система в България е дефицитът на фрагменти в Националните центрове, работещи в региона на публичното здраве. Това съобщи доцент доктор Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори.

Той настоя за извънредно незабавни ограничения за увеличение на финансирането, което може да докара като начало до задържане на квалифицирания личен състав, а в по-дългосрочна вероятност и до наемането на млади високообразовани експерти. Според него, в случай че се резервира настоящето състояние, през идващите 5-10 години системата на публичното опазване на здравето ще изпадне в усложнение да действа и да извършва в цялостен обсег своите действия.

„ Инвестирането в публичното здраве би трябвало да се преглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население “, съобщи доцент Хинков.

Положителните промени на здравно-демографските индикатори, както и намаляването на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви старания и дейности на всички виновни институции, регистрират специалистите.

С 450% са се нараснали парите в бранша


Над 2,2 млн. хоспитализации годишно


Разходите на НЗОК са нарастнали до 707%

На 100 хиляди души население у нас се приети в болница 31 587 пациенти, съгласно статистика за интервала 2006-2015.
На 100 хиляди души население у нас биват приети в болница 31 587 пациенти или малко над 2,2 млн. хоспитализации годишно, съгласно статистика за интервала 2006-2015. Това постанова увеличение на парите за опазване на здравето, които от 2001 до 2015 година са нарастнали с 450% (от 882 200 000 лева за 2001 година на 3 971 500 000 лева през 2015 г.). Ръстът на тези разноски е главно за сметка на повишаването на разноските на НЗОК – 707%, до момента в който разноските на републиканския бюджет и общините не се трансформират значително.

Намаляват обаче средствата за национални стратегии в региона на публичното здраве през годините. Причините са незадоволителното финансиране или неналичието на такова, както и прекомерно късното даване на избраните финансови средства – нормално към края на годината. Това не води до дейно консумиране даже на незадоволителните средства, които се обезпечават, регистрират специалисти.

Според тях постоянно дейностите се дефинират от служители на приблизително управническо равнище без авансово необятно разискване.