На 100 години почина големият български режисьор Анжел Вагенщайн
На 100 години умря огромният български режисьор, сценарист, публицист, държавник и депутат Анжел Вагенщайн, съобщи Българска национална телевизия.
" С огромна болежка споделям тъжната вест за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване. Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост. Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица ", написа в профила си във Facebook доктор Александър Оскар.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
Участие в Съпротивителното придвижване по време на Втората международна война. Включва се интензивно в активността на антифашистка бойна група. По Закона за отбрана на страната е въдворен в „ еврейски трудов лагер “ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сюжети са тези за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “ и „ След края на света “. През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.
През 90-те години се отдава на писателска активност и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, последните два с интернационалните оценки. Книгите му са преведени на доста езици, в това число френски, британски, съветски, немски, испански и италиански.
" С огромна болежка споделям тъжната вест за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване. Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост. Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица ", написа в профила си във Facebook доктор Александър Оскар.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
Участие в Съпротивителното придвижване по време на Втората международна война. Включва се интензивно в активността на антифашистка бойна група. По Закона за отбрана на страната е въдворен в „ еврейски трудов лагер “ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сюжети са тези за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “ и „ След края на света “. През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.
През 90-те години се отдава на писателска активност и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, последните два с интернационалните оценки. Книгите му са преведени на доста езици, в това число френски, британски, съветски, немски, испански и италиански.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ