На 10 юни в литературен клуб Перото в София ще

На 10 юни в книжовен клуб " Перото " в София ще бъде показана книгата " Хората на Путин " на проверяващата журналистка Катрин Белтън.

Авторката е някогашна репортерка на Financial Times в Москва, която документира смайващото присвояване на властта и завладяването на правосъдната система от страна на Владимир Путин, неговите сътрудници и доближени.

" В последните години ръководството на Владимир Путин фокусирано се пробва да сътвори нова история и друга действителност за съветския народ, както и да унищожи от вътрешната страна основите на западните демократични институции. Но по какъв начин стана по този начин, че дребна група от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) съумя да задържи позиции при разпадането на Съветския съюз, да си върне властта, да открадне благосъстоянията на Русия и да ги употребява, с цел да опита да отмъсти за загубата в Студената война? " - отговорът на този въпрос се крие в книгата, написа " Сиела ".

През 2021 година " Хората на Путин " носи на Катрин Белтън премия за отбрана на човешките права на името на съветския юрист Сергей. Изданието придобива огромна известност, когато милиардерите Роман Абрамович, Пьотр Авен, Михаил Фридман, Игор Сечин упрекват Белтън в клюка. В резултат на това се стига до смяна в книгата, само че тя не се показва в унищожаване на информация, а в прибавяне на няколко пасажа, които показват, че те отхвърлят информацията в нея.

В " Хората на Путин " Белтън " показва обстоятелства, философия, идеология, тактики, детайлно разказани незаконни дейности и схеми, информация, събрана от хиляди диалози със стотици хора в продължение на седем години, " прибавят още от " Сиела ".

В диалога при представянето на книгата ще вземат участие проф. Тодор Тагарев, доцент Георги Лозанов и основателят на поредицата „ Власт и отговорност “ Свилен Спасов. Модератор на събитието ще бъде Асен Григоров.

Входът е свободен.

Откъс от " Хората на Путин ":

Московски правила

В една късна вечер през май 2015 година Сергей Пугачов прелистваше остарял фамилен фотоалбум със фотоси отпреди 13 или повече години. На една фотография от празненство за рожден ден в неговата московска вила синът му Виктор гледа надолу, до момента в който дъщерята на Владимир Путин – Мария, се усмихва и шепне в ухото му. На втора Виктор и другият му наследник – Александър, театралничат на дървено вито стълбище в президентската библиотека на Кремъл с двете дъщери на Путин. В края на фотографията се усмихва Людмила Путина, тогава още брачна половинка на съветския президент.

Седяхме в кухнята на най-новото жилище на Пугачов – триетажна градска къща в добре уредения лондонски регион Челси. Късната вечерна светлина проникваше през прозорците, сходни на тези на катедрала, в дърветата извън чуруликаха птички, а трафикът по близкия „ Кингз Роуд “ се усещаше като притъпен фонов звук. Животът по високите етажи на властта, който Пугачов в миналото беше водил в Москва, политическите пазарлъци, безкрайните подмолни съглашения, „ сделките “ сред другари в кремълските коридори на властта – всичко това изглеждаше като че ли от различен свят. Но „ ръката “ на Москва в действителност към момента дебнеше като сянка пред вратата му.

Ден преди този момент Пугачов беше заставен да потърси закрилата на отряда за битка с тероризма във Англия. Бодигардовете му бяха разкрили съмнително изглеждащи кутии с подаващи се от тях жици, залепени за шасито на неговия ролс-ройс, както и за шасито на колата, с която караха на учебно заведение трите му най-малки деца – на седем, пет и три години. Сега, на стената на хола на Пугачови, зад клатещия се кон и против фамилните поРТРети, отрядът за битка с тероризма SO15 е конфигурирал сива кутия с алармена система, която може да бъде задействана при положение на офанзива.

Петнадесет години по-рано Пугачов беше вътрешен човек в Кремъл, който безпределно маневрираше зад кулисите, с цел да помогне на Владимир Путин да пристигна на власт. Известен в миналото като банкера на Кремъл, той беше занаятчия на подмолните покупко-продажби, на ловките хватки, с които се управляваше страната тогава. Години наред той изглеждаше недостижим, член на вътрешен кръг на върха на властта, който беше основал и настроил разпоредбите съгласно личните си ползи. Правоприлагащите органи, съдилищата и даже изборите бяха нагодени съгласно техните потребности. Но в този момент машината на Кремъл, от която в миналото той беше част, се обърна против него. Високият съветски православен набожен мъж с тъмна брада и подкупваща усмивка стана последната жертва на непреклонно разширяващия се обсег на дългата ръка на Путин. Първо Кремъл посегна на неговата бизнес империя, като я взе за себе си.

Пугачов беше напуснал Русия – първо към Франция, а по-късно към Англия, когато Кремъл стартира офанзивата си. Хората на Путин сложиха ръка на хотелския план, който президентът му бе дал на Червения площад, на един хвърлей от Кремъл, без никаква отплата. После неговите корабостроителници, две от най-големите в Русия, оценени на 3,5 милиарда $, бяха добити от един от най-близките съдружници на Путин, Игор Сечин, за дребна част от тази сума. След това неговият минен бизнес, включващ най-голямото находище на коксуващи се въглища в света в сибирския район Тува, оценен на четири милиарда $, беше взет от доближен на Рамзан Кадиров, властническия президент на Чечения, за 150 милиона $.

Междувременно хората на Путин го упрекнаха за краха на Межпромбанк – банката, на която той бе съосновател от дълго време, още през 90-те години, и която в миналото бе ключът към възхода му във властта. Кремълските управляващи заведоха наказателно дело, потвърждавайки, че Пугачов е предизвикал банкрута на банката, като е превел 700 милиона $ от нея по банкова сметка в Швейцария в разгара на финансовата рецесия през 2008 година Кремъл пренебрегва изказванията на Пугачов, че парите са негови. За кредиторите се оказа маловажно, че поглъщането на корабостроителниците от Сечин за дребна част от тяхната стойност е най-голямата причина за дефицита на средства, с които банката да се разплаща.

Ръката на Кремъл изглеждаше ясна. „ Хората в страната манипулираха разпоредбите против него, с цел да банкрутират банката, и което не е изненадващо – в своя полза “, споделя Ричард Хейнуърт, дълготраен специалист по съветския банков бранш.

Това беше типична история за машината на Кремъл, която беше станала безмилостна в обсега си. Отначало тя преследваше политическите врагове. Но след това стартира да се обръща против тогавашните съдружници на Путин. Пугачов беше първият от вътрешния кръг, който падна. А в този момент Кремъл разшири акцията си против него от бруталните московски съдилища, настоящи при затворени порти, до внушаващия бездънен почит Висш лондонски съд. Там (Кремъл) напълно елементарно съумя да получи заповед за заледяване на неговите активи, оставяйки магната в цялостно неразбиране в правосъдната зала.

Кремъл преследва Пугачов от момента, в който той напусна Русия. В дома му във Франция той е бил застрашен от подставени лица, изпратени от ликвидатора на Межпромбанк. Трима членове на мос-ковска мафиотска група го отвели на яхта край брега на Ница и поискали да заплати 350 милиона $, с цел да подсигурява „ сигурността “ на фамилията си. Казали му, че това е „ цената на мира “, цената за преустановяване на съветското наказателно дело против него за банкрута на Межпром, сочат документални доказателства.

В съдилищата на Обединеното кралство Пугачов беше като риба на изсъхнало, некадърен да работи съгласно техните непознати правила и процедури. Той беше прекомерно привикнал със подмолните покупко-продажби от предишното си в Кремъл, прекомерно привикнал да се промъква през мрежата от правила и разпореждания заради своята позиция и власт. Не беше си разрешавал никакви облаги за самия себе си. Убеден в правдивостта на позицията си, че е жертва на последното присвояване на активи от Кремъл, той вярваше, че стои над разпоредбите на английските съдилища.
Той не съумя да съблюдава правосъдните разпоредби, свързани със зам-разяването на активите му, и изгоря поради милиони лири в сметка, която бе скрил от съда във Англия. Вярваше, че разпоредбите за откриване не се отнасят за него и са дреболия спрямо бедствието, сполетяло неговата бизнес империя, че са единствено част от акцията на Кремъл да го преследва и тормози на всяка крачка. Кремъл обаче беше овладял умеенето да преследва враговете си посредством правосъдната система на Обединеното кралство и беше задействал цяла пиар машина, която да цялостни английските таблоиди с голословни изказвания за насъбраното посредством обири благосъстояние на съветския олигарх.

Кремъл за пръв път бе следил по какъв начин действа правосъдната система на Обединеното кралство по време на успеха на Роман Абрамович против Борис Березовски, олигарха в заточение, който се трансформира в най-яростния критик на Путин. Този случай съгласно някои хора като че ли прекатурна историята на Русия с главата надолу. Березовски беше бързо говорещият бивш вътрешен човек в Кремъл, който се опита, само че не съумя да осъди своя някогашен съучастник Роман Абрамович, някогашен федерален губернатор, за 6,5 милиарда $ във Висшия лондонски съд. Съдийката, която водеше делото – госпожа Елизабет Глостър, се отнесе надменно към изказванието на Березовски, че той взаимно с Абрамович е имал отчасти една от най-големите съветски петролни компании – Сибнефт, както и дял в Русал, най-големия съветски алуминиев колос, и че Абрамович го е принудил да продаде дяловете си на безценица. Госпожа съдийката Глостър сподели, че счита Березовски за „ изначално обезсърчителен очевидец “, и взе страната на Абрамович, който твърдеше, че Березовски в никакъв случай не е имал тези активи, а просто му е било плащано за обезпечаване на политическо застъпничество и защита.

Присъдата беше посрещната с известна изненада в Русия, където Березовски бе считан навсякъде за притежател на Сибнефт. Березовски остро оспори решението на съда. Съдия Глостър още при започване на процеса бе оповестила, че нейният доведен наследник е представлявал Абрамович в ранните стадии на делото. Адвокатите на Березовски твърдяха, че неговото присъединяване е било по-голямо, в сравнение с е било оповестено, само че не апелираха.

Кремъл в допълнение усъвършенства интервенциите си в правосъдната система на Обединеното кралство посредством преследването на Мухтар Аблязов, казахстански милиардер, който се оказа най-големият политически зложелател на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев – основен съдружник на Кремъл. Аблязов бе преследван от съветската държавна организация за обезпечаване на депозити, която го упрекна в нелегално отклонение на повече от четири милиарда $ от казахстанската банка Българска телеграфна агенция, на която той бе началник и която имаше клонове в цяла Русия. Руската организация нае екип от юристи от най-реномираната лондонска адвокатска адвокатска фирма, Hogan Lovells, която заведе 11 цивилен каузи за измами против Аблязов в Обединеното кралство, а също по този начин издейства и заповед за заледяване на неговите активи. Частни детективи бяха наблюдавали въпросните четири милиарда $ до мрежа от офшорни компании, следени от казахстанския магнат.

Но в тази ситуация с Пугачов, наподобява, не са били открити откраднати или укрити активи. В Обединеното кралство или другаде отвън Русия в никакъв случай не са били предявявани искове за измами. Вместо това, единствено въз основа на решение на съветски съд, същият екип от Hogan Lovells беше издействал заповедта за заледяване против активите на Пугачов и ловко стягаше обръчите към него, до момента в който той береше кахъри около множеството правосъдни решения против него, които следваха едно след друго. Той беше разпитан за декларирането на активи и се откри, че е дал подправени сведения по отношение на това дали продажбата на бизнеса му с въглища е била осъществена от него, или от сина му. За съдията изглеждаше без значение, че продажбата е била наложена наложително, и то на цена, по-малка от една двадесета от действителната стойност на бизнес активите. Важното беше дали е спазил процедурата и е заявил всички активи, останали под негов надзор.

Пугачов беше заставен да съобщи паспортите си на съда и му беше неразрешено да напуща Обединеното кралство, до момента в който трае продъл-жителният интервал на разпити по отношение на декларирането на неговите активи. През това време юристите на Кремъл затягаха юридическата примка. Той трябваше да прибягва до поредност от юристи, които на собствен ред изглеждаха несведущи при положение, който в никакъв случай не беше обсъждан всъщност във Англия. Други пък гледаха на него прелъстително като на лесна плячка. Разглезени от потока от съветски каузи, за които московските магнати бяха подготвени да заплащат най-високи цени за гледането им във Висшия лондонски съд, юридическите компании пълнеха гушите си с астрономически суми за работа, която в никакъв случай не е била свършена, както демонстрират документите. PR компании предложиха да пазят имиджа на Пугачов против 100 000 паунда на месец. „ Той към този момент е на наша територия “, сподели един сътрудник в световна адвокатска адвокатска фирма, която го представляваше.

Отначало Пугачов смяташе, че зад делото против него стоят дейс-тващи без да пита кремълски протежета, които желаят да теглят чертата на експроприацията на неговата бизнес империя. Но защото акцията се разшири и Пугачов стартира да се опасява за физичес-ката си сигурност, той се убеди, че тя се управлява от самия Путин. „ Как е могъл да ми аргументи това? Та аз даже го направих президент “, сподели той вечерта, до момента в който седеше в кухнята си в Челси, към момента мощно шокиран от визитата от SO15 и подозрителните устройства, открити под колите му. Бивш другар, изпратен от Кремъл в Лондон, му беше споделил, че Путин персонално направлява всяка стъпка от акцията против него, и го предизвести: „ Ние направляваме всичко тук, всичко е скалъпено “.

Пугачов от дълго време бе установил възходящото въздействие на парите на Кремъл в Лондон. По-рано, доста преди да стартира правосъдната офанзива, той сподели, че се е срещнал с редица британски лордове, които, смеейки се и здрависвайки се с него, са му казвали какъв брой популярен съгласно тях е Путин. В тези дни те имаха вяра, че Пугачов е „ банкерът на Путин “, както го наричаше тогава пресата, само че все пак го молеха да подари пари на Консервативната партия без никакви въпроси и намерения.

Всички негови някогашни другари от Кремъл държаха родственици и любовници в града, които посещаваха през уикендите, пръскайки купища пари. Тук беше някогашната брачна половинка на Сечин – Марина, която имаше къща, в която живееше с щерка си. Вицепремиерът Игор Шувалов притежаваше най-престижния апартамент в града – мезонет с аспект към Трафалгарския площад. Тук бяха синовете на милиардера Аркадий Ротенберг – някогашен сътрудник на Путин по джудо, които посещаваха едно от най-прехвалените частни учебни заведения в страната, до момента в който някогашната му брачна половинка Наталия пазаруваше и съдеше брачна половинка си за бракоразвод във Висшия съд в Лондон. Тук беше и заместник-председателят на Държавната дума, един от най-гласовитите патриоти на Русия, Сергей Железняк, който от дълго време се възмущаваше от въздействието на Запада, само че щерка му Анастасия от години живееше в Лондон. Списъкът на високопоставени (руски) длъжностни лица с жилища в Лондон беше безконечен, сподели Пугачов. „ Те са се подредили доста добре на този дребен остров с извънредно време – означи иронично той. – Във Англия постоянно най-важното са били парите. Путин изпращаше своите сътрудници да корумпират английския хайлайф. “