Църковен календар: Възпоменаваме светите 45 мъченици от Никопол Арменски
На 10 юли православната черква възпоменава светите 45 мъченици от Никопол Арменски, измежду които са Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, Яникет (Аницита), Сисиний, Меней, Вирилад и други.
Тези мъченици потърпевши в арменския град Никопол по време на ръководството на император Лициний (307–324), който съвладявал Римската империя с Константин Велики. Лициний грубо преследвал християните и издал декрет за изтезаване и ликвидиране на всички, които не се съгласили да се върнат към езичеството. Когато почнало преследването в Никопол, повече от четиридесет християни решили непринудено да се явят пред преследвачите, да изповядат вярата си в Христос и да одобряват мъченията.
Светите изповедници били водени от Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний и Александър, които се отличавали с благодетелен живот. Когато се явили пред шефа на Арменската област Лисий, той бил учуден от единодушието и смелостта им да се предадат на мъчения и гибел. Опитал се да ги убеди да се отрекат от Христос и да принесат жертва на езическите богове, само че макар пандиза, увещанията и мъченията, те останали непоклатими.
Свети Леонтий, виждайки страданията на своите сътрудници и страхувайки се, че някои от тях може да се изтощят и да изгубят вярата си, се помолил на Бога да им даде бърз завършек на тяхното подвига. В среднощ им се явил Ангел Господен и им съобщил, че подвигът им скоро ще свърши и имената им към този момент са записани на Небето. Двама затворнически надзиратели, Меней и Вирилад, които станали очевидци на тези събития, повярвали в Христос и също приели участта на пандизчиите. На идната заран мъчениците били изгорени, а костите им били хвърлени в реката. Това се случило към 318 година
Благочестиви хора събрали мощите на светците и ги съхранили. По-късно на това място била построена черква в чест на светите 45 мъченици.
Тези мъченици потърпевши в арменския град Никопол по време на ръководството на император Лициний (307–324), който съвладявал Римската империя с Константин Велики. Лициний грубо преследвал християните и издал декрет за изтезаване и ликвидиране на всички, които не се съгласили да се върнат към езичеството. Когато почнало преследването в Никопол, повече от четиридесет християни решили непринудено да се явят пред преследвачите, да изповядат вярата си в Христос и да одобряват мъченията.
Светите изповедници били водени от Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний и Александър, които се отличавали с благодетелен живот. Когато се явили пред шефа на Арменската област Лисий, той бил учуден от единодушието и смелостта им да се предадат на мъчения и гибел. Опитал се да ги убеди да се отрекат от Христос и да принесат жертва на езическите богове, само че макар пандиза, увещанията и мъченията, те останали непоклатими.
Свети Леонтий, виждайки страданията на своите сътрудници и страхувайки се, че някои от тях може да се изтощят и да изгубят вярата си, се помолил на Бога да им даде бърз завършек на тяхното подвига. В среднощ им се явил Ангел Господен и им съобщил, че подвигът им скоро ще свърши и имената им към този момент са записани на Небето. Двама затворнически надзиратели, Меней и Вирилад, които станали очевидци на тези събития, повярвали в Христос и също приели участта на пандизчиите. На идната заран мъчениците били изгорени, а костите им били хвърлени в реката. Това се случило към 318 година
Благочестиви хора събрали мощите на светците и ги съхранили. По-късно на това място била построена черква в чест на светите 45 мъченици.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ