Плюсове и минуси от преминаването към еврото
На 10 юли 2020 година, две години откакто министърът на финансите Владислав Горанов и шефът на Българска народна банка Димитър Радев показаха планове за присъединение на България към еврозоната пред европейските ни сътрудници, българският лев влезе в механизма на валутните курсове (ERM II). Въпреки че за приемане на единната валута на Европейски Съюз у нас се приказва още от присъединението ни към Съюза, множеството българи към момента не схващат какви са преимуществата от прекосяването към еврото и за какво въобще би трябвало да го вършим.
ПРЕДИМСТВАТА
Понижаване на трансакционни и административни разноски
Най-общо казано, ще бъдат спестени пари за обмяна на левове в евро, както и част от разноските за водене на отчетност в две валути.
По-ниски лихви
Може да се чака последователно намаляване на лихвите по заеми, депозити и доходността по държавен дълг. Въпреки това лихвените проценти няма да доближат равнищата на страни като Германия да вземем за пример. Финансовите пазари са разнообразни и няма по какъв начин да чакаме еднакъв резултат във всяка страна, включила се към еврозоната.
Участие и решения
В момента България е пасивна по отношение на паричната политика и други решения на ЕЦБ поради Валутния ръб. Такъв образец е решението за налагане на негативни лихви върху свръхдепозитите на банките. Занапред шефът на Българска народна банка ще взе участие във вземането на решения, чиновници на централната банка ще вземат участие в разнообразни формати, министърът на финансите ще бъде показан на съвещанията на Еврогрупата.
По-добър имидж пред Европейски Съюз и вложителите
Участието в еврозоната на процедура поставя щемпел " утвърдено " на стопанската система и политиката в страната. Като резултат от намаления риск, по-малки трансакционни разноски и по-ниски лихви може да има растеж на кредитния рейтинг. Статистиката от страни като Естония и Словакия демонстрира, че това би довело до повече задгранични вложения, разширение на външната търговия и по-висок стопански напредък.
Спасителна мрежа за личната ни финансова система
Приемането на единната европейска валута ще обвърже директно родната стопанска система с тези на останалите 19 страни от еврозоната, което ще докара до по-сериозен мониторинг над фискалната ни политика и ще усили съществено възможностите на България при сериозна икономическа рецесия да получи помощ от по-развитите страни в Европейски Съюз, както се случи със прилежаща Гърция през 2010 година. Тогава отрицателният резултат на доминото се придвижи през единната валута от Атина до Париж, Берлин и Брюксел.
НЕДОСТАТЪЦИТЕ
Инфлация
Изследвания на " Евростат " по тематиката сочат покачване на цените след въвеждане на еврото в границите на 0,2 до 0,3%, като тези цифри са били годни за 16 от 19-те страни от еврозоната. Исторически досега най-голямото нарастване на цените преди и след еврото е било с размер 0,6% през 1999 година. Макар и да няма заплаха от двойно покачване на цените, показателят на повишаване след приемане на еврото у нас зависи от процеса по " действителна конвергенция " - догонването на приходи и цени, както синхронизирането на бизнеса в страната. Но това " догонване " води до повишение на инфлацията неизбежно.
Асиметрични шокове
Това е главен риск, обвързван с присъединение към еврозоната. Асиметричните шокове се получават, когато стопанската система в дадена страна, район или индустриален бранш се изкриви, провокирана от някакво събитие.
В резултат на това са налице спорове с преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Тези форми на изкривявания могат да са растеж на безработицата, умозрителен приток на капитали, инфлация, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност. Всичко това се дължи на другите стопански модели, особеното въздействие на някакъв тип рецесия и другите провокации. Според финансовите специалисти в Брюксел колкото по-изостанала е една страна по равнището на приходи, толкоз по-голям е рискът от асинхронно развиване.
Разходи от финансовия бранш
Българските банки ще би трябвало да заплащат такси за надзора от ЕЦБ. Освен това Българска народна банка ще би трябвало да направи вноска в Европейския механизъм за непоклатимост, чийто размер към момента не е конкретизиран, само че сумата ще бъде от порядъка на няколко милиарда.
Еднократни разноски на стопанската система
Заради понижените трансакционни разноски ще би трябвало да има еднократни заплащания от страната, свързани с прехода към еврото - разноски за логистика, сигурност, осведомителна акция, смяна на контракти, смяна на осведомителни системи и други.
ПРЕДИМСТВАТА
Понижаване на трансакционни и административни разноски
Най-общо казано, ще бъдат спестени пари за обмяна на левове в евро, както и част от разноските за водене на отчетност в две валути.
По-ниски лихви
Може да се чака последователно намаляване на лихвите по заеми, депозити и доходността по държавен дълг. Въпреки това лихвените проценти няма да доближат равнищата на страни като Германия да вземем за пример. Финансовите пазари са разнообразни и няма по какъв начин да чакаме еднакъв резултат във всяка страна, включила се към еврозоната.
Участие и решения
В момента България е пасивна по отношение на паричната политика и други решения на ЕЦБ поради Валутния ръб. Такъв образец е решението за налагане на негативни лихви върху свръхдепозитите на банките. Занапред шефът на Българска народна банка ще взе участие във вземането на решения, чиновници на централната банка ще вземат участие в разнообразни формати, министърът на финансите ще бъде показан на съвещанията на Еврогрупата.
По-добър имидж пред Европейски Съюз и вложителите
Участието в еврозоната на процедура поставя щемпел " утвърдено " на стопанската система и политиката в страната. Като резултат от намаления риск, по-малки трансакционни разноски и по-ниски лихви може да има растеж на кредитния рейтинг. Статистиката от страни като Естония и Словакия демонстрира, че това би довело до повече задгранични вложения, разширение на външната търговия и по-висок стопански напредък.
Спасителна мрежа за личната ни финансова система
Приемането на единната европейска валута ще обвърже директно родната стопанска система с тези на останалите 19 страни от еврозоната, което ще докара до по-сериозен мониторинг над фискалната ни политика и ще усили съществено възможностите на България при сериозна икономическа рецесия да получи помощ от по-развитите страни в Европейски Съюз, както се случи със прилежаща Гърция през 2010 година. Тогава отрицателният резултат на доминото се придвижи през единната валута от Атина до Париж, Берлин и Брюксел.
НЕДОСТАТЪЦИТЕ
Инфлация
Изследвания на " Евростат " по тематиката сочат покачване на цените след въвеждане на еврото в границите на 0,2 до 0,3%, като тези цифри са били годни за 16 от 19-те страни от еврозоната. Исторически досега най-голямото нарастване на цените преди и след еврото е било с размер 0,6% през 1999 година. Макар и да няма заплаха от двойно покачване на цените, показателят на повишаване след приемане на еврото у нас зависи от процеса по " действителна конвергенция " - догонването на приходи и цени, както синхронизирането на бизнеса в страната. Но това " догонване " води до повишение на инфлацията неизбежно.
Асиметрични шокове
Това е главен риск, обвързван с присъединение към еврозоната. Асиметричните шокове се получават, когато стопанската система в дадена страна, район или индустриален бранш се изкриви, провокирана от някакво събитие.
В резултат на това са налице спорове с преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Тези форми на изкривявания могат да са растеж на безработицата, умозрителен приток на капитали, инфлация, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност. Всичко това се дължи на другите стопански модели, особеното въздействие на някакъв тип рецесия и другите провокации. Според финансовите специалисти в Брюксел колкото по-изостанала е една страна по равнището на приходи, толкоз по-голям е рискът от асинхронно развиване.
Разходи от финансовия бранш
Българските банки ще би трябвало да заплащат такси за надзора от ЕЦБ. Освен това Българска народна банка ще би трябвало да направи вноска в Европейския механизъм за непоклатимост, чийто размер към момента не е конкретизиран, само че сумата ще бъде от порядъка на няколко милиарда.
Еднократни разноски на стопанската система
Заради понижените трансакционни разноски ще би трябвало да има еднократни заплащания от страната, свързани с прехода към еврото - разноски за логистика, сигурност, осведомителна акция, смяна на контракти, смяна на осведомителни системи и други.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ