На 10 септември 1948 г. на 87 години умира Фердинанд

На 10 септември 1948 година на 87 години умира Фердинанд I, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.

След като не е позволен от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), някогашният цар се насочва към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до гибелта си.

Приживе остарелият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след гибелта на сина му Борис.

На смъртния одър Фердинанд I  пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? ", а последната му воля е да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Затова ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква " Св. Августин " в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му.

На 29 май 2024 г- тленните остатъци на цар Фердинанд I бяха положени в фамилната крипта в двореца " Врана ", откакто боен аероплан ги придвижи у нас от Германия.

Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена.

Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България.

Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.

Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.

През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов - всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз.

Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II.

Тогава Фердинанд подценява римския папа Лъв XIII и брачната половинка си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение.

Манифестът е прочетен в Народното събрание от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е осъществено на 2 февруари 1896 година в църквата „ Света Неделя “ от българския Екзарх Йосиф I.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.

Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор, който има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.

Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.

Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.

Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде отговорен за всички беди на България.

Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуща страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до гибелта си.

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца - цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.

Княгиня Мария-Луиза умира в резултат на затруднения след раждането на последната им щерка.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 година в гр. Кобург, Германия, е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.

След войната известно време получава пенсия от немското държавно управление. През 20-те години на 20 век подхваща продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено признат в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на интернационалните научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I постоянно отсяда в фамилните си владения в днешна Словакия - замъка „ Свети Антон “ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуща дефинитивно през късната есен на 1944 година с напредването на Червената войска към Прага.

Цар Фердинанд умира в Кобург на 10 септември 1948 година Точно 4 години след 9 септември, когато България е окупирана от Съветския съюз, гробът на сина му е взривен, а другият му наследник е разстрелян в яма до гробищата.

Преживял е всичката допустима човешка горест и целия мислим владетелски провал на света. Изгубил е първо войната, след това трона си, след това страната си, двамата си сина, а делото на живота му - независимостта, която точно той е провъзгласил 40 години по-рано, е потъпкана под непознат ботуш.
Последното му предпочитание е някой ден да бъде заровен в България. Поискал го е в цялостно схващане и е отказал да бъде зазидан в гробницата на предците си.

Ето по какъв начин кн. Евдокия в писмо до Царица Иоанна, от 17септември 1948 година разказва последните мигове от живота на монарха:

“...почина през нощта на 9 против 10 [септември] в 00 и 47 мин., след съвсем двудневна мъка, страда извънредно и до последния миг беше в цялостно схващане. Причината за гибелта му е скоротечна туберкулоза, която съгласно лекарите се е развила за към два месеца. Ние се грижихме доколкото можахме за него и най-много се молихме на Господ да редуцира предсмъртните му страдания. Получи в цялостно схващане последно причестяване и даже благодари на свещеника. През тези безкрайни часове извънредно здравото му сърце се бореше с ужасните пристъпи на зной и той чудесно си даваше сметка за това. В по-спокойните моменти говореше за “България, моето благо Отечество ” и “детето Симеон ”, което толкоз му се искаше да види. Имахме възприятието, че се разделяше с всичко, което беше обичал най-вече на този свят. По време на молитвата се опитваше да се прекръсти и да целуне лика на Светото сърце, оставен му от Майка ни, който беше изискал да държи в ръце!

Горкият Монарх – с него свършва цяла една както историческа, по този начин и наша фамилна ера. Целият личен състав, бедният остарял [генерал] Жеков, ние тримата и свещеника бяхме до него до края! Беше трагично да видиш по какъв начин възрастният военачалник не искаше да се отдели от своя стопанин, макар че едвам се държеше на краката си и гледаше безнадежно по какъв начин гаснеше предишното, на което и той самият принадлежеше.

Няма да разказвам повече, трябваше да го балсамират, след това го облякохме благодарение на монахините от католическата черква и превърнахме огромния салон в параклис за поклонение... цялостен със саксии цветя и море от букети и венци, донесени от жителите на Кобург, които оказаха прочувствено внимание на този, който в продължение на три десетилетия е правил единствено добрини на този град. Последното му предпочитание беше да не е облечен в униформа, а напълно в черно и единствено с миниатюрата на Златното руно с брилянти - по този начин приличаше на феодален испански аристократ. На 12-ти, в неделя вечер, дружно със свещениците го пренесохме в “Св. Августин ”, а в понеделник на 13-ти след вечернята отслужена от всички свещеници от покрайнините и един прелестен реквием, го положихме до родителите му. За да избегнем някой гаф, помолихме да няма речи, тъй че церемонията беше единствено църковна и извънредно почтена. Църквата беше претъпкана, американският боен губернатор донесе венец и участва на опелото, по този начин както и представители на всички локални организации... ”

Опят, само че непогребан, положен в дървен метафоричен ковчег, оставен на пода... Така остава до 29 май 2024 г, когато тленните остатъци на цар Фердинанд I бяха положени в фамилната крипта в двореца " Врана ".
Така най-дълго управлявалият държател от Третото българско царство откри покой в България 75 години след кончината си.