Атлантиците оценяват Стратегическия преглед на отбраната
На 10 ноември 2020 година би трябвало да е завършил Стратегическият обзор на защитата. В очакване сме държавното управление да предложи на Народното събрание новата Програма за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили до 2032 година (Програма 2032). Този стратегически документ (подобно на Бялата книга от 2010 година и признатата през 2015 година Програма 2020) ще сложи рамката, в която ще се построяват българските въоръжени сили до 2032 година
Очакваме и публичното разискване на резултатите от Стратегическия обзор на защитата.
Оценката на Атлантическия съвет за работата на Министерството на защитата и за плана на новата Програма 2032 ще се основава основно на следните критерии:
1. Съгласувани ли са критериите и методологията на Стратегическия обзор на защитата с НАТО и с наши основни съдружници? Къде в резултатите от Прегледа е направена връзката с протичащия в НАТО развой на преосмисляне, който ще зададе новата дълготрайна визия за Алианса към 2030 година? Дали и по какъв начин е употребен опитът на съдружниците ни при осъществяване на стратегически прегледи?
2. Как и до каква степен бяха регистрирани поуките от предходните стратегически прегледи и има ли разбор на осъществяването на сегашната Програма 2020, с цел да има непрекъснатост и последователност към Програма 2032?
3. Доколко Стратегическият обзор на защитата е интегриран в подтекста на националния Стратегически обзор на системата за отбрана на националната сигурност? Как е обезпечен и по какъв начин ще продължава да действа междуведомственият фактор в процеса? Как са проведени връзките и взаимоотношението на Министерството на защитата с другите ведомства с отношение и отговорности към националната сигурност?
4. Адекватна ли е оценката на рисковете и заканите на средата на сигурност? Отчетени ли са хибридните закани и нарушавания баланс на силите в Черно море в интерес на Русия?
5. Планираните за създаване до 2032 година качества на въоръжените сили дават отговор ли на рисковете и заканите? Какво ще градим - качества за най-вероятните бъдещи провокации или за тези, които са ни лесни, тъй като сме привикнали с тях от предишното?
6. Каква роля и принос планува Прегледа за България в НАТО – по-разширена, по-задълбочена и по-интензивна и самодейна или каквато е била преобладаващата до момента?
a. Каква роля планува прегледът за България в построяването на приспособеното предно наличие на Алианса в Черноморския район?
b. Предвижда ли прегледът многонационални формирования на НАТО у нас и наше присъединяване в такива формирования в други страни от Алианса?
c. Съвместно създаване на качества с други съдружници от НАТО? Участие в сходни планове на Европейски Съюз (напр. PESCO)?
7. Предвижда ли Прегледът интензивно стратегическото партньорство със Съединени американски щати в защитата и осъществяване на неотдавна декларираните, само че въпреки всичко необвързващи, планове от подписаната десетгодишна пътна карта? Особено що се отнася до съдействието и поддръжка от страна на Съединени американски щати за създаване на отбранителни качества и за възстановяване на институционалния потенциал на защитата и изключително този на стратегическо равнище на командване и ръководство?
8. Финансово реалистични ли са проектите? Ясно ли е какъв брой ще ни костват тези качествата в цялостния им размер – най-грубо систематизирано като „ закупуване плюс поддръжка, плюс тренировки и учения “?
9. Освен трите огромни плана за превъоръжаване и рационализация все още, какви други планове са планувани до 2032 година? Кога ще имаме цяла ескадрила F-16, а не половин? Кога Българската войска ще има нови трикоординатни радари и системи за противовъздушна и противоракетна защита, нови щурмови хеликоптери, подводници, противотанкови управляеми ракети и други?
10. Какви са плановете за освобождение от остарялата руска техника и за спиране на порочната взаимозависимост от Русия при ремонта и поддръжката на остарялата техника? Кога най-сетне изтребителите МиГ-29 ще бъдат свалени от въоръжение? И какъв брой средства са планувани за поправки и поддържане на летателната валидност на МиГ-29, плюс разноските за тяхното потребление?
11. На какви бюджетни прогнози са основани финансовите планове до 2032 година? Как е взета поради рецесията от пандемията и нейното отражение върху бюджета в този интервал? Само тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите няма по какъв начин да бъде задоволителен фактор в днешната среда. Има ли дълготрайна финансова прогноза до 2032 година, кой я е изготвил и какви са нейните предвиждания по години?
12. Какъв е плануваният бюджет за защита до 2032 година като % от Брутният вътрешен продукт. Дали, по какъв начин и по кое време е планувано надхвърляне на 2% от Брутният вътрешен продукт? Какви са претекстовете за направения избор?
13. Как в интервала до 2032 година се разпределя бюджета за защита по трите категории разноски – за персонален състав, за настояща прехрана и за вложения. Какъв е процентът на вложенията, т.е. за придобиване на ново въоръжение и техника? Спазен ли е задължението от срещата на НАТО в Уелс те да бъдат най-малко 20% от бюджета за защита? Разходите за настояща прехрана, в това число и за бойна подготовка, подсигуряват ли постигането и поддържането на нужната самостоятелна натренираност на всеки и бойна сглобеност на формированията? Защото боеготовната войска се гради освен с обезпечаване на пари за персонален състав и за съвременно оръжие, само че и с непрекъсната и непрекъсната подготовка и тренировки.
14. На какви демографски планове е основана предвижданата бройка на въоръжените сили? Колко военнослужещи на 1000 души българско население ще имаме на дейна работа година по-година до 2032 година? Поносим ли ще бъде за националната стопанска система процентът на военнослужещите като дял от работната мощ в страната? Правени ли са съпоставения с останалите страни от НАТО и Европейски Съюз? Къде да вземем за пример е България към 2020, 2026 и 2032 година по брой военнослужещи на 1000 души население в съпоставяне със страните от НАТО, които имаме за образец за подражателство? Същото важи и за индикатора работна мощ.
15. Резервът на въоръжените сили – каква е неговата оперативна адекватност (смисленост), бройка и проекти за окомплектоването му по години?
16. Освен доброволния запас, планува ли се от време на време активизиране на запасни в спокойно време? Каква е оперативно-професионалната обосновка за това в актуалната високо-технологична война?
17. Какви са проектите за попълване на вакантните места и какви са ограниченията за повишение и поддържане на мотивацията на военнослужещите? Кадрово развиване, кариерен модел, възнаграждение и тласъци и така нататък
18. Система за командване и ръководство – развиване към бъдещето или към предишното? Каква ще бъде ролята на началника на защитата и на Щаба на защитата – свръхцентрализация, микромениджмънт и групова отговорност, или прехвърляне на допустимо най-ниското равнище и условие на оптимален професионализъм от всеки с носене на лична отговорност?
19. Оптимизиране на функционалната организация на интегрираното Министерство на защитата? Правен ли е функционален разбор, или този развой ще продължи да е зависим на краткосрочни партийно-политически цели, с поправки и кръпки в устройствения устав на Министерството на защитата, приблизително на всеки 6 месеца, както до момента?
Това са единствено част от въпросите, които съставляват нашата матрица, която ще попълняме с знаци, които ще оформят оценката на Стратегическия обзор на защитата. Оценка ще има по всеки един от тях.
Всеки подобен обзор преглеждаме като опция - първо за подскачане и напредване напред. Но опцията по тази причина се назовава по този начин, тъй като сама по себе си тя не дава гаранции, че ще бъде уловена и употребена пълноценно.
Дали Министерството на защитата ще съумее да употребява тази опция, или ще би трябвало да вършим още веднъж Стратегически обзор на защитата, следва да разберем скоро. Разбира се, за всяка такава пропусната опция заплащат въоръжените сили и обществото, а не политиците и генералите.
А нашият дълг е да останем бдителни, да посочваме проблемите и да предлагаме решения.
Очакваме и публичното разискване на резултатите от Стратегическия обзор на защитата.
Оценката на Атлантическия съвет за работата на Министерството на защитата и за плана на новата Програма 2032 ще се основава основно на следните критерии:
1. Съгласувани ли са критериите и методологията на Стратегическия обзор на защитата с НАТО и с наши основни съдружници? Къде в резултатите от Прегледа е направена връзката с протичащия в НАТО развой на преосмисляне, който ще зададе новата дълготрайна визия за Алианса към 2030 година? Дали и по какъв начин е употребен опитът на съдружниците ни при осъществяване на стратегически прегледи?
2. Как и до каква степен бяха регистрирани поуките от предходните стратегически прегледи и има ли разбор на осъществяването на сегашната Програма 2020, с цел да има непрекъснатост и последователност към Програма 2032?
3. Доколко Стратегическият обзор на защитата е интегриран в подтекста на националния Стратегически обзор на системата за отбрана на националната сигурност? Как е обезпечен и по какъв начин ще продължава да действа междуведомственият фактор в процеса? Как са проведени връзките и взаимоотношението на Министерството на защитата с другите ведомства с отношение и отговорности към националната сигурност?
4. Адекватна ли е оценката на рисковете и заканите на средата на сигурност? Отчетени ли са хибридните закани и нарушавания баланс на силите в Черно море в интерес на Русия?
5. Планираните за създаване до 2032 година качества на въоръжените сили дават отговор ли на рисковете и заканите? Какво ще градим - качества за най-вероятните бъдещи провокации или за тези, които са ни лесни, тъй като сме привикнали с тях от предишното?
6. Каква роля и принос планува Прегледа за България в НАТО – по-разширена, по-задълбочена и по-интензивна и самодейна или каквато е била преобладаващата до момента?
a. Каква роля планува прегледът за България в построяването на приспособеното предно наличие на Алианса в Черноморския район?
b. Предвижда ли прегледът многонационални формирования на НАТО у нас и наше присъединяване в такива формирования в други страни от Алианса?
c. Съвместно създаване на качества с други съдружници от НАТО? Участие в сходни планове на Европейски Съюз (напр. PESCO)?
7. Предвижда ли Прегледът интензивно стратегическото партньорство със Съединени американски щати в защитата и осъществяване на неотдавна декларираните, само че въпреки всичко необвързващи, планове от подписаната десетгодишна пътна карта? Особено що се отнася до съдействието и поддръжка от страна на Съединени американски щати за създаване на отбранителни качества и за възстановяване на институционалния потенциал на защитата и изключително този на стратегическо равнище на командване и ръководство?
8. Финансово реалистични ли са проектите? Ясно ли е какъв брой ще ни костват тези качествата в цялостния им размер – най-грубо систематизирано като „ закупуване плюс поддръжка, плюс тренировки и учения “?
9. Освен трите огромни плана за превъоръжаване и рационализация все още, какви други планове са планувани до 2032 година? Кога ще имаме цяла ескадрила F-16, а не половин? Кога Българската войска ще има нови трикоординатни радари и системи за противовъздушна и противоракетна защита, нови щурмови хеликоптери, подводници, противотанкови управляеми ракети и други?
10. Какви са плановете за освобождение от остарялата руска техника и за спиране на порочната взаимозависимост от Русия при ремонта и поддръжката на остарялата техника? Кога най-сетне изтребителите МиГ-29 ще бъдат свалени от въоръжение? И какъв брой средства са планувани за поправки и поддържане на летателната валидност на МиГ-29, плюс разноските за тяхното потребление?
11. На какви бюджетни прогнози са основани финансовите планове до 2032 година? Как е взета поради рецесията от пандемията и нейното отражение върху бюджета в този интервал? Само тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите няма по какъв начин да бъде задоволителен фактор в днешната среда. Има ли дълготрайна финансова прогноза до 2032 година, кой я е изготвил и какви са нейните предвиждания по години?
12. Какъв е плануваният бюджет за защита до 2032 година като % от Брутният вътрешен продукт. Дали, по какъв начин и по кое време е планувано надхвърляне на 2% от Брутният вътрешен продукт? Какви са претекстовете за направения избор?
13. Как в интервала до 2032 година се разпределя бюджета за защита по трите категории разноски – за персонален състав, за настояща прехрана и за вложения. Какъв е процентът на вложенията, т.е. за придобиване на ново въоръжение и техника? Спазен ли е задължението от срещата на НАТО в Уелс те да бъдат най-малко 20% от бюджета за защита? Разходите за настояща прехрана, в това число и за бойна подготовка, подсигуряват ли постигането и поддържането на нужната самостоятелна натренираност на всеки и бойна сглобеност на формированията? Защото боеготовната войска се гради освен с обезпечаване на пари за персонален състав и за съвременно оръжие, само че и с непрекъсната и непрекъсната подготовка и тренировки.
14. На какви демографски планове е основана предвижданата бройка на въоръжените сили? Колко военнослужещи на 1000 души българско население ще имаме на дейна работа година по-година до 2032 година? Поносим ли ще бъде за националната стопанска система процентът на военнослужещите като дял от работната мощ в страната? Правени ли са съпоставения с останалите страни от НАТО и Европейски Съюз? Къде да вземем за пример е България към 2020, 2026 и 2032 година по брой военнослужещи на 1000 души население в съпоставяне със страните от НАТО, които имаме за образец за подражателство? Същото важи и за индикатора работна мощ.
15. Резервът на въоръжените сили – каква е неговата оперативна адекватност (смисленост), бройка и проекти за окомплектоването му по години?
16. Освен доброволния запас, планува ли се от време на време активизиране на запасни в спокойно време? Каква е оперативно-професионалната обосновка за това в актуалната високо-технологична война?
17. Какви са проектите за попълване на вакантните места и какви са ограниченията за повишение и поддържане на мотивацията на военнослужещите? Кадрово развиване, кариерен модел, възнаграждение и тласъци и така нататък
18. Система за командване и ръководство – развиване към бъдещето или към предишното? Каква ще бъде ролята на началника на защитата и на Щаба на защитата – свръхцентрализация, микромениджмънт и групова отговорност, или прехвърляне на допустимо най-ниското равнище и условие на оптимален професионализъм от всеки с носене на лична отговорност?
19. Оптимизиране на функционалната организация на интегрираното Министерство на защитата? Правен ли е функционален разбор, или този развой ще продължи да е зависим на краткосрочни партийно-политически цели, с поправки и кръпки в устройствения устав на Министерството на защитата, приблизително на всеки 6 месеца, както до момента?
Това са единствено част от въпросите, които съставляват нашата матрица, която ще попълняме с знаци, които ще оформят оценката на Стратегическия обзор на защитата. Оценка ще има по всеки един от тях.
Всеки подобен обзор преглеждаме като опция - първо за подскачане и напредване напред. Но опцията по тази причина се назовава по този начин, тъй като сама по себе си тя не дава гаранции, че ще бъде уловена и употребена пълноценно.
Дали Министерството на защитата ще съумее да употребява тази опция, или ще би трябвало да вършим още веднъж Стратегически обзор на защитата, следва да разберем скоро. Разбира се, за всяка такава пропусната опция заплащат въоръжените сили и обществото, а не политиците и генералите.
А нашият дълг е да останем бдителни, да посочваме проблемите и да предлагаме решения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ