На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на

На 10 ноември 1989 година, по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), след 35 години отпред на страната, Тодор Живков е освободен от поста общоприет секретар. 
Прочетете още
Превратът и настояването за оставка са проведени от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Организацията стартира няколко месеца преди този момент. 

На последната среща на социалистическите водачи в Букурещ  руският водач Михаил Горбачов дава знак, че краят на Живков наближава, като отхвърля да се види с него, само че се среща с Луканов. На срещата на кафе руснакът го твърди, че " всичко ще е наред ". Тоест, всичко в България ще стане по метода, по който е контрактувано преди този момент сред Горбачов и Петър Младенов в Москва.

Часове преди пленума Тодор Живков се среща със руския дипломат Виктор Шарапов, който съгласно очевидци го е предизвестил да си " стяга багажа ". 

Живков е наясно, че ще бъде отхвърлен, само че се надява до последно да бъде оставен на поста ръководител на Държавния съвет.  

Изненадата му на пленума, съгласно очевидци тогава, е, че той ще бъде лишен даже от тази позиция. Принуден е да се отдръпна, откакто предлагането е подкрепено даже от най-близкото му обграждане и на негово място е одобрен Петър Младенов.

Със свалянето му от власт стартират политическите промени в България, преходът на страната към народна власт и пазарната стопанска система.

След 10 ноември 1989 т. стартират първите цивилен прояви, манифестации и основаването на опозиционни организации като Съюза на демократичните сили (СДС). Българите за пръв път излизат на улицата, с цел да изискат независимост и народна власт.