На 10 ноември 1989 г. на провеждащия се Пленум на

На 10 ноември 1989 година на провеждащия се Пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия тогавашният общоприет секретар на ръководещата партия Тодор Живков подаде оставка. Това беше оповестено и в централните вести, което беше посрещнато с голяма изненада, като се има поради, че това беше един тоталитарен режим, в който подаването на оставка не беше нещо всекидневно. За всички ставаше ясно, че Тодор Живков се отдръпва от властта под натиска на почналите в цяла Източна Европа промени по това време.

Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. доктор Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.

„ Нека да не забравяме, че точно при започване на ноември 1989 година стартира и рушенето на Берлинската стена, което беше освен един алегоричен акт, че комунизмът пада в Източна Европа, само че и явен сигнал, че измененията са безусловно необратими “, съобщи проф. Вачков.

Историкът акцентира, че 10 ноември 1989 година маркира по-нататъшното развиване и на страната, и на българското общество.

На въпроса извървяхме ли прехода или към момента има какво да се желае проф. Вачков отговори, че видяно във връзка с измененията, които настъпиха в политическия, в икономическия живот на България след 1989 година, можем да кажем, че преходът от тоталитарна политическа система, от административно-планова стопанска система към пазарна стопанска система, е завършил.

„ България малко или повече е построила демократична политическа система с многопартийно присъединяване в нея, с избори, промяна на държавните управления след избори, т.е. всички тези съществени условия за демократичното ръководство “, означи той и добави, че България към този момент е доста надалеч от това еднопартийно тоталитарно ръководство.

Историкът уточни и че страната ни е приела правилата на пазарната стопанската система и е завършила с административно-плановия метод и можем да кажем, че преходът е завършил. Той обърна внимание, че когато приказваме за демокрацията като политическа система, а и в това число за пазарната стопанска система, това са едни системи, които непрекъснато се развиват, и от тази позиция не можем да кажем, че ние сме стигнали някакво равнище, в което е завършило.

„ Напротив, промени и промени тези системи непрекъснато изискват и от тази позиция българското общество ще продължава да стои пред непрекъснато зараждащи провокации в неговото развиване “, добави проф. Вачков и посочи, че това е обикновено и нещо, което се появява на всички места по света.

Историкът, обаче, е наясно и че датата 10 ноември 1989 година не се възприема еднопосочно от българското общество. Според него една немалка част от обществото ни, по-възрастната, изпитва избрани носталгии и благосклонности по това време по разнообразни аргументи, които са най-разнообразни и персонални, както и свързани с това, че преди 34 година са били млади и прочие

„ Но това, което историята би трябвало да каже на днешните млади генерации и на бъдещите генерации, е, че този режим, който падна през 1989 година по своята дълбока същина беше извънредно наказателен. Един режим, който надълбоко, изцяло лимитира най-елементарните човешки права. Един режим, който лишава хората от естествената им независимост “, безапелационен е той.

Проф. Вачков добави, че без значение кой по какъв начин възприема това време, тези неща би трябвало да бъдат ясно казани и ясно жигосани като безусловно неприемливи за едно модерно общество, тъй като това е един режим, който лишава тотално от независимост, който лишава хората от техните изконни човешки и цивилен права.

„ Всякакви други доводи не биха могли да имат нужната тежест, с цел да оправдаят сходен наказателен, подтиснически режим “, сподели още той.

Проф. Вачков изясни, че като историк доста държи на това, че би трябвало в действителност да се извлича поуката от историята, с цел да не могат да се повтарят грешките.

„ Да, хората, обществата, обособените човеци позволяват неточности – това е обикновено. Въпросът е тези неточности да не бъдат повтаряни, едно от главните условия е да се познава историята “, заключи той. /БГНЕС