На 10 ноември 1989 г. на провеждащия се Пленум на

...
На 10 ноември 1989 г. на провеждащия се Пленум на
Коментари Харесай

Проф. Вачков: 10 ноември 1989 г. маркира по-нататъшното развитие и на страната, и на обществото

На 10 ноември 1989 година на провеждащия се Пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия тогавашният общоприет секретар на ръководещата партия Тодор Живков подаде оставка. Това беше оповестено и в централните вести, което беше посрещнато с голяма изненада, като се има поради, че това беше един тоталитарен режим, в който подаването на оставка не беше нещо всекидневно. За всички ставаше ясно, че Тодор Живков се отдръпва от властта под натиска на почналите в цяла Източна Европа промени по това време.


Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. доктор Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.

„ Нека да не забравяме, че точно при започване на ноември 1989 година стартира и рушенето на Берлинската стена, което беше освен един алегоричен акт, че комунизмът пада в Източна Европа, само че и явен сигнал, че измененията са безусловно необратими “, съобщи проф. Вачков.

Историкът акцентира, че 10 ноември 1989 година маркира по-нататъшното развиване и на страната, и на българското общество.

На въпроса извървяхме ли прехода или към момента има какво да се желае проф. Вачков отговори, че видяно във връзка с измененията, които настъпиха в политическия, в икономическия живот на България след 1989 година, можем да кажем, че преходът от тоталитарна политическа система, от административно-планова стопанска система към пазарна стопанска система, е завършил.

„ България малко или повече е построила демократична политическа система с многопартийно присъединяване в нея, с избори, промяна на държавните управления след избори, т.е. всички тези съществени условия за демократичното ръководство “, означи той и добави, че България към този момент е доста надалеч от това еднопартийно тоталитарно ръководство.

Историкът уточни и че страната ни е приела правилата на пазарната стопанската система и е завършила с административно-плановия метод и можем да кажем, че преходът е завършил. Той обърна внимание, че когато приказваме за демокрацията като политическа система, а и в това число за пазарната стопанска система, това са едни системи, които непрекъснато се развиват, и от тази позиция не можем да кажем, че ние сме стигнали някакво равнище, в което е завършило.

„ Напротив, промени и промени тези системи непрекъснато изискват и от тази позиция българското общество ще продължава да стои пред непрекъснато зараждащи провокации в неговото развиване “, добави проф. Вачков и посочи, че това е обикновено и нещо, което се появява на всички места по света.

Историкът, обаче, е наясно и че датата 10 ноември 1989 година не се възприема еднопосочно от българското общество. Според него една немалка част от обществото ни, по-възрастната, изпитва избрани носталгии и благосклонности по това време по разнообразни аргументи, които са най-разнообразни и персонални, както и свързани с това, че преди 34 година са били млади и прочие

„ Но това, което историята би трябвало да каже на днешните млади генерации и на бъдещите генерации, е, че този режим, който падна през 1989 година по своята дълбока същина беше извънредно наказателен. Един режим, който надълбоко, изцяло лимитира най-елементарните човешки права. Един режим, който лишава хората от естествената им независимост “, безапелационен е той.

Проф. Вачков добави, че без значение кой по какъв начин възприема това време, тези неща би трябвало да бъдат ясно казани и ясно жигосани като безусловно неприемливи за едно модерно общество, тъй като това е един режим, който лишава тотално от независимост, който лишава хората от техните изконни човешки и цивилен права.

„ Всякакви други доводи не биха могли да имат нужната тежест, с цел да оправдаят сходен наказателен, подтиснически режим “, сподели още той.

Проф. Вачков изясни, че като историк доста държи на това, че би трябвало в действителност да се извлича поуката от историята, с цел да не могат да се повтарят грешките.

„ Да, хората, обществата, обособените човеци позволяват неточности – това е обикновено. Въпросът е тези неточности да не бъдат повтаряни, едно от главните условия е да се познава историята “, заключи той. /БГНЕС

Източник: bgnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР