Празнична архиерейска вечерня в чест на св. равноапостолни братя Кирил и Методий
На 10 май, в навечерието на празника, отдаден на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, в столичния храм „ Св. св. Кирил и Методий “ (на Женския пазар) беше отслужена архиерейска вечерня с петохлебие.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил вечерното свещенодействие беше предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
В празничната богослужба взеха присъединяване ставрофорен иконом Александър Георгиев – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Николов, ставрофорен иконом Василий Сарян, ставрофорен иконом Николай Георгиев, протойерей Захарий Димитров, духовник Сотир Христов, духовник Николай Пенев, духовник Филип Стойчев, духовник Александър-Лука Стратев, както и дяконите Марио Велковски и Христо Иванов.
С подобаваща церемониалност бяха изпълнени песнопенията на вечерното последование, които прозвучаха антифонно от двете певници. Дясната беше ръководена от доктор Андрей Касабов, а лявата от Живко Желязков. В края на тържествената вечерня свещеник Йоан се обърна към църковното заседание и сподели:
„ С отслужването на вечерното свещенодействие навлязохме в празника на нашите равноапостолни просветители – светите братя Кирил и Методий, чиято памет още през XII век стартира да се празнува съборно от Църквата. До тогава, както знаете, техните обособени празници са били отбелязвани поотделно – успението на свети Кирил на 14 февруари, а успението на свети Методий на 6 април. Но тъй като тези дни постоянно попадали в интервала на Великия пост, това затруднявало тържественото празнуване на тяхната памет. Ето за какво още през XII век почнало общото честване на светите братя през месец май. Макар с течение на времето тази литургична традиция ненапълно да отслабнала, през XIX век в Руската православна черква, а по-късно и у нас, още веднъж почнало съборното тържествено отбелязване на тяхната памет и прославянето на техния равноапостолен героизъм “, разясни владиката.
„ Чрез този героизъм ние, славянските нации, и на първо място българският народ, се сподобихме да чуем благовестието за Христовото Възкресение на своя роден език. За нас светите братя Кирил и Методий не са просто светци от календара. Чрез делото си те поставиха основата, върху която се разви освен българската, само че и цялата славянска православна цивилизация. И точно посредством това дело ние намерихме своето място както в православния свят, по този начин и в историята на човечеството. Ето за какво е изключително значимо ние с страхопочитание и респект да възпоменаваме тяхната памет. Днешното време още по-ясно демонстрира какъв брой популярен е техният героизъм – да дадат опция на славянските нации да популяризират Бога на своя личен език.
Защото и през днешния ден, в XXI век, се намират хора, които не престават да мислят с категориите на отминалите епохи и да считат, че богослужението може да се прави единствено на избрани езици, а славянския да считат за по-нисш в богослужебно отношение. Това единствено ни демонстрира какъв брой значителен, основополагащ и популярен е подвигът на светите братя, на техните възпитаници и, несъмнено, на оня, без чиято помощ това дело не би могло да се реализира – свети цар Борис-Михаил. Защото точно посредством неговата държавническа мъдрост, посредством неговото гостолюбие и безрезервност делото на светите братя не е починало, а е намерило плодородна почва в нашите земи – почва, която е принесла изобилни духовни плодове за целия славянски свят. Ние добре знаем какъв брой доста светци израснаха от тази духовна традиция и по какъв начин те през днешния ден популяризират Бога в Небесното царство и се молят и за нас “, сподели още в словото си викарният свещеник и като насочи благопожелания, преподаде първосветителското благословение на патриарх Даниил.
По време на богослужението бе осветено петохлебие, което в края на празничната вечер свещеник Йоан раздаде на присъстващите в храма за здраве и благословение.
Текст и фотоси: Весела Игнатова
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил вечерното свещенодействие беше предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
В празничната богослужба взеха присъединяване ставрофорен иконом Александър Георгиев – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Николов, ставрофорен иконом Василий Сарян, ставрофорен иконом Николай Георгиев, протойерей Захарий Димитров, духовник Сотир Христов, духовник Николай Пенев, духовник Филип Стойчев, духовник Александър-Лука Стратев, както и дяконите Марио Велковски и Христо Иванов.
С подобаваща церемониалност бяха изпълнени песнопенията на вечерното последование, които прозвучаха антифонно от двете певници. Дясната беше ръководена от доктор Андрей Касабов, а лявата от Живко Желязков. В края на тържествената вечерня свещеник Йоан се обърна към църковното заседание и сподели:
„ С отслужването на вечерното свещенодействие навлязохме в празника на нашите равноапостолни просветители – светите братя Кирил и Методий, чиято памет още през XII век стартира да се празнува съборно от Църквата. До тогава, както знаете, техните обособени празници са били отбелязвани поотделно – успението на свети Кирил на 14 февруари, а успението на свети Методий на 6 април. Но тъй като тези дни постоянно попадали в интервала на Великия пост, това затруднявало тържественото празнуване на тяхната памет. Ето за какво още през XII век почнало общото честване на светите братя през месец май. Макар с течение на времето тази литургична традиция ненапълно да отслабнала, през XIX век в Руската православна черква, а по-късно и у нас, още веднъж почнало съборното тържествено отбелязване на тяхната памет и прославянето на техния равноапостолен героизъм “, разясни владиката.
„ Чрез този героизъм ние, славянските нации, и на първо място българският народ, се сподобихме да чуем благовестието за Христовото Възкресение на своя роден език. За нас светите братя Кирил и Методий не са просто светци от календара. Чрез делото си те поставиха основата, върху която се разви освен българската, само че и цялата славянска православна цивилизация. И точно посредством това дело ние намерихме своето място както в православния свят, по този начин и в историята на човечеството. Ето за какво е изключително значимо ние с страхопочитание и респект да възпоменаваме тяхната памет. Днешното време още по-ясно демонстрира какъв брой популярен е техният героизъм – да дадат опция на славянските нации да популяризират Бога на своя личен език.
Защото и през днешния ден, в XXI век, се намират хора, които не престават да мислят с категориите на отминалите епохи и да считат, че богослужението може да се прави единствено на избрани езици, а славянския да считат за по-нисш в богослужебно отношение. Това единствено ни демонстрира какъв брой значителен, основополагащ и популярен е подвигът на светите братя, на техните възпитаници и, несъмнено, на оня, без чиято помощ това дело не би могло да се реализира – свети цар Борис-Михаил. Защото точно посредством неговата държавническа мъдрост, посредством неговото гостолюбие и безрезервност делото на светите братя не е починало, а е намерило плодородна почва в нашите земи – почва, която е принесла изобилни духовни плодове за целия славянски свят. Ние добре знаем какъв брой доста светци израснаха от тази духовна традиция и по какъв начин те през днешния ден популяризират Бога в Небесното царство и се молят и за нас “, сподели още в словото си викарният свещеник и като насочи благопожелания, преподаде първосветителското благословение на патриарх Даниил.
По време на богослужението бе осветено петохлебие, което в края на празничната вечер свещеник Йоан раздаде на присъстващите в храма за здраве и благословение.
Текст и фотоси: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ