Жив е той, жив е! Там на Балкана…
На 10 май се навършват 185 години от рождението на българския национален воин, челник, участник в националноосвободителната битка против османско робство Хаджи Димитър (1840-1868).
Роден в Сливен в заможното и многочислено семейство на Никола Кръстев Асенов, фамозен сливенски занаятчия на кебета (вълнени халища), и Маринка Пенкова. На двегодишна възраст пътува с родителите си до гр. Ерусалим, заради което получава след това прозвището “хаджи ”. Израства в атмосферата на здрав български дух и свято тачени обичаи.
Получава в началото обучение в локалното гръцко учебно заведение, което напуща в 1850 година и стартира работа в бащиния си хан. През 1859 година се включва в почналата битка на локалното население за църковна автономия. Установява връзка с фамозния по-сетне Панайот Хитов, бунтовник в дружината на войводата Георги Трънкин в Сливенския Балкан и се посвещава на битката за избавление на българския народ.
На двадесет годишна възраст постъпва в дружината на Панайот Хитов. Пъргавият, самоуверен и самопожертвователен юноша скоро става дясната ръка на войводата, а напролет на 1863 година и негов знаменосец. Съзнанието за нуждата от жертви в името на свободата предопределя всички по-нататъшни дейности.
Заедно с войводата си през септември 1863 година Хаджи Димитър се озовава в Сърбия. На идната пролет е претрупан от него с предписание да замине за Румъния и да се свърже с Георги Раковски с оглед идните четнически дейности. Срещата му с всепризнатия водач на българската емиграция е значимо събитие в живота му. Четническата тактичност на патриарха на българската национална гражданска война сграбчва въображението му и среща в негово лице парещ последовател. С такива чети Хаджи Димитър минава неколкократно в България – през лятото на 1864 година дружно със Стоян Папазов, през 1865 – с Димитър Дишлията, Йордан Инджето и Стефан Караджа, с който се среща към това време, и през 1866 – с Желю Чернев и още веднъж със Стефан Караджа. Пламенното му родолюбие се вълнува към този момент от една заветна цел – проведена битка за независимост и самостоятелност на благото родно място – и в нея той вижда своето самопризнание.
През 1868 година Хаджи Димитър е непосреден началник на подготвяната огромна чета в региона на градовете Букурещ и Плоещ. Поради лидерските си качества Хаджи Димитър печели всеобщо доверие и респект. Думата му е закон за всички. Войводата командва, повдига духа на другарите си, грижи се за ориста на ранените. Останал без помощника си Стефан Караджа след багра при Канлъдере, задавян от тъга по изгубения приятел, той намира мощ да продължи започнатото дело.
На 18 юли на нажежения от юлското слънце връх Бузлуджа се разгаря последното стълкновение. Борбата е до последна капка кръв, умират съвсем всички четници дружно с войводата си.
През 1873 година българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев написва баладата „ Хаджи Димитър ” – тази творба бързо става неимоверно известна. И през днешния ден ви каним да чуете безсмъртните стихове на Ботев както на български език и в превод на съветски, изработен от Александър Руденко. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва.
Роден в Сливен в заможното и многочислено семейство на Никола Кръстев Асенов, фамозен сливенски занаятчия на кебета (вълнени халища), и Маринка Пенкова. На двегодишна възраст пътува с родителите си до гр. Ерусалим, заради което получава след това прозвището “хаджи ”. Израства в атмосферата на здрав български дух и свято тачени обичаи.
Получава в началото обучение в локалното гръцко учебно заведение, което напуща в 1850 година и стартира работа в бащиния си хан. През 1859 година се включва в почналата битка на локалното население за църковна автономия. Установява връзка с фамозния по-сетне Панайот Хитов, бунтовник в дружината на войводата Георги Трънкин в Сливенския Балкан и се посвещава на битката за избавление на българския народ.
На двадесет годишна възраст постъпва в дружината на Панайот Хитов. Пъргавият, самоуверен и самопожертвователен юноша скоро става дясната ръка на войводата, а напролет на 1863 година и негов знаменосец. Съзнанието за нуждата от жертви в името на свободата предопределя всички по-нататъшни дейности.
Заедно с войводата си през септември 1863 година Хаджи Димитър се озовава в Сърбия. На идната пролет е претрупан от него с предписание да замине за Румъния и да се свърже с Георги Раковски с оглед идните четнически дейности. Срещата му с всепризнатия водач на българската емиграция е значимо събитие в живота му. Четническата тактичност на патриарха на българската национална гражданска война сграбчва въображението му и среща в негово лице парещ последовател. С такива чети Хаджи Димитър минава неколкократно в България – през лятото на 1864 година дружно със Стоян Папазов, през 1865 – с Димитър Дишлията, Йордан Инджето и Стефан Караджа, с който се среща към това време, и през 1866 – с Желю Чернев и още веднъж със Стефан Караджа. Пламенното му родолюбие се вълнува към този момент от една заветна цел – проведена битка за независимост и самостоятелност на благото родно място – и в нея той вижда своето самопризнание.
През 1868 година Хаджи Димитър е непосреден началник на подготвяната огромна чета в региона на градовете Букурещ и Плоещ. Поради лидерските си качества Хаджи Димитър печели всеобщо доверие и респект. Думата му е закон за всички. Войводата командва, повдига духа на другарите си, грижи се за ориста на ранените. Останал без помощника си Стефан Караджа след багра при Канлъдере, задавян от тъга по изгубения приятел, той намира мощ да продължи започнатото дело.
На 18 юли на нажежения от юлското слънце връх Бузлуджа се разгаря последното стълкновение. Борбата е до последна капка кръв, умират съвсем всички четници дружно с войводата си.
През 1873 година българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев написва баладата „ Хаджи Димитър ” – тази творба бързо става неимоверно известна. И през днешния ден ви каним да чуете безсмъртните стихове на Ботев както на български език и в превод на съветски, изработен от Александър Руденко. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ