100 години от рождението на писателя Неделчо Драганов
На 10 май се навършват 100 години от рождението на писателя Неделчо Драганов, белетристс ослепителен гений, създател на над двайсет романа, повести и сборници с разкази.
Той обичаше да задава неуместни въпроси – и в творбите си, и в обществените си изяви – по кое време с горестно неспокойствие, по кое време с подигравка и жлъч, по кое време с подигравка.
Четен и обичан в миналото, ненапълно позабравен през днешния ден, е хубаво да напомним за него в нашето динамично и прагматично време. Още повече, че имаме и календарен мотив за това – навършват се 100 години от рождението на писателя, роден в Бургас през 1925 година.
„ Неделчо Драганов бе един от тримата непокорни, които напуснаха демонстративно годишната среща на Тодор Живков с българските писатели край Варна. Когато го изключиха от Съюза на писателите и никой към този момент не смееше да го разгласява, той не смъкна усмивката, а се захвана с преводи от френски.Живя малко и в преклонни времена, само че духът на свободния човек е жив в книгите му. Струва си да ги прочетем още веднъж през днешния ден, тъй като Неделчо Драганов е публицист на нашето съвремие – тогава и в този момент.
„, споделя синът му Петко Драганов.
В „ Приключенията на Ставри Ставрев “ писателят осмива актуалния Бай Ганьо, правилния партиец, изпратен без познания или умения на задгранична работа и командировка. „ Не бива да си изтощен “е определян, като първия антикултовски разказ у нас; „ Хора за бесене “, „ Човекът с най-хубавите костюми “ остават мостри на универсално съвременна прозаичност. Повестите му за деца „ Два пищова и едно куцо магаре “ и „ Сребърната тромба “ получиха същинска известност измежду младата аудитория, а сборникът пътеписи и разкази за Африка – „ За кого свети слънцето “ бе преиздаден пет пъти.
Добрите ценители на българска прозаичност не са заличили от паметта си облика и името на писателя Неделчо Драганов – един от сладкодумните разказвачи, чиито книги през близкото минало не излизаха от кръга на читателското внимание. Да споменем единствено няколко от известните негови заглавия: „ Два пищова и едно куцо магаре ”, „ Приключенията на Ставри Ставрев ”, „ Човекът с най-хубавите костюми ”, романа „ Хора за бесене ” или пътеписните му книги „ Безпокойствата на тропика ”, „ За кого свети слънцето ”, томчето с определени разкази и новели „ Не оставай самичък през нощта ” и доста още.
“ Не изключително отегчителен в разногласия и полемики в нашия тогавашен книжовен живот, перото на Неделчо Драганов носеше живата меродавност на видяното и почувстваното от света – изключително в неговите източни и африкански пътувания. Неговите разкази за събития в родината и света носят в себе си безапелационна правота.
Запомнен е в писателските среди, като грациозен и остроумен „ човек с хубави костюми ”, с изтънчен взор към положителните прояви в новата ни литература, с откровено внимание към творчеството на младите белетристи и поети.
Може би таман тази негова стогодишнина е мотив да се поговори за някои толкоз забавни заглавия от неговото творчество. Ако пък в този момент книгите му са полузабравени или се намират по-трудно в персонални и публични библиотеки – разумно е да се намерения: по какъв начин някои от тях да бъдат преиздадени още веднъж. “, споделя Георги Константиов, стихотворец, основен редактор на списание „ Пламък ”
Роден на 10 май през 1925 в Бургас,
Неделчо Драганов е от малцината български писатели, определяни, като „ жители на света ”. Работил е като публицист и журналист, освен това – забележителна част от журналистическото си време е бил сътрудник на Българска телеграфна агенция в някои африкански страни. Пътувал е доста – и по пътищата на родината, и по света – животът му е изпълнен с ред достоверни случки, бил е очевидец на доста значими събития. И това е дало мощ и простор на нуеморното му писателско перо – освен в публицистиката му, само че най-много в белетристичните му книги.
Той обичаше да задава неуместни въпроси – и в творбите си, и в обществените си изяви – по кое време с горестно неспокойствие, по кое време с подигравка и жлъч, по кое време с подигравка.
Четен и обичан в миналото, ненапълно позабравен през днешния ден, е хубаво да напомним за него в нашето динамично и прагматично време. Още повече, че имаме и календарен мотив за това – навършват се 100 години от рождението на писателя, роден в Бургас през 1925 година.
„ Неделчо Драганов бе един от тримата непокорни, които напуснаха демонстративно годишната среща на Тодор Живков с българските писатели край Варна. Когато го изключиха от Съюза на писателите и никой към този момент не смееше да го разгласява, той не смъкна усмивката, а се захвана с преводи от френски.Живя малко и в преклонни времена, само че духът на свободния човек е жив в книгите му. Струва си да ги прочетем още веднъж през днешния ден, тъй като Неделчо Драганов е публицист на нашето съвремие – тогава и в този момент.
„, споделя синът му Петко Драганов.
В „ Приключенията на Ставри Ставрев “ писателят осмива актуалния Бай Ганьо, правилния партиец, изпратен без познания или умения на задгранична работа и командировка. „ Не бива да си изтощен “е определян, като първия антикултовски разказ у нас; „ Хора за бесене “, „ Човекът с най-хубавите костюми “ остават мостри на универсално съвременна прозаичност. Повестите му за деца „ Два пищова и едно куцо магаре “ и „ Сребърната тромба “ получиха същинска известност измежду младата аудитория, а сборникът пътеписи и разкази за Африка – „ За кого свети слънцето “ бе преиздаден пет пъти.
Добрите ценители на българска прозаичност не са заличили от паметта си облика и името на писателя Неделчо Драганов – един от сладкодумните разказвачи, чиито книги през близкото минало не излизаха от кръга на читателското внимание. Да споменем единствено няколко от известните негови заглавия: „ Два пищова и едно куцо магаре ”, „ Приключенията на Ставри Ставрев ”, „ Човекът с най-хубавите костюми ”, романа „ Хора за бесене ” или пътеписните му книги „ Безпокойствата на тропика ”, „ За кого свети слънцето ”, томчето с определени разкази и новели „ Не оставай самичък през нощта ” и доста още.
“ Не изключително отегчителен в разногласия и полемики в нашия тогавашен книжовен живот, перото на Неделчо Драганов носеше живата меродавност на видяното и почувстваното от света – изключително в неговите източни и африкански пътувания. Неговите разкази за събития в родината и света носят в себе си безапелационна правота.
Запомнен е в писателските среди, като грациозен и остроумен „ човек с хубави костюми ”, с изтънчен взор към положителните прояви в новата ни литература, с откровено внимание към творчеството на младите белетристи и поети.
Може би таман тази негова стогодишнина е мотив да се поговори за някои толкоз забавни заглавия от неговото творчество. Ако пък в този момент книгите му са полузабравени или се намират по-трудно в персонални и публични библиотеки – разумно е да се намерения: по какъв начин някои от тях да бъдат преиздадени още веднъж. “, споделя Георги Константиов, стихотворец, основен редактор на списание „ Пламък ”
Роден на 10 май през 1925 в Бургас,
Неделчо Драганов е от малцината български писатели, определяни, като „ жители на света ”. Работил е като публицист и журналист, освен това – забележителна част от журналистическото си време е бил сътрудник на Българска телеграфна агенция в някои африкански страни. Пътувал е доста – и по пътищата на родината, и по света – животът му е изпълнен с ред достоверни случки, бил е очевидец на доста значими събития. И това е дало мощ и простор на нуеморното му писателско перо – освен в публицистиката му, само че най-много в белетристичните му книги.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ