Студентка по химия стана аниматор-експериментатор. Какво е това?
На 10 май, когато химиците празнуват своя професионален празник, се срещаме с младата дама Денислава Колева. Тя е на 22 години, родом е от и учи Химия в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Тя е била доброволец към Българския червен кръст, а все още оказва доброволчеството в Младежкия информативен център в град Карлово. През 2020 година тя изненадващо основава своя празненство организация за малчугани, които имат интерес към химията и по този начин към този момент към 2 години с доста обич развива бизнес начинанието си.
Специално за GlasNews.bg Денислава споделя по какъв начин е решила да стане аниматор, кои са главните провокации, с които се сблъсква на научните празненства с малчуганите, елементарно ли се носят две дини под една мишница - учене и насърчаване на лична празненство организация и още.
- Здравей! Разкажи ни по кое време и по какъв начин реши да се занимаваш с аниматорство?
- Здравейте! Идеята ми пристигна в края на първи курс в университета. Гледах разнообразни клипчета с всякакви химични опити в интернет и си споделях, че това ще е доста готино да го върша аз и да го демонстрирам на някой. А децата са чудесна аудитория. Никога не съм желала да съм аниматор, който да пее песни и да играе игри. Никога не съм желала и да съм аниматор въобще. То просто по този начин се случи.
- Всъщност ти не се занимаваш с нормално аниматорство, а го обвързваш с химията и опитите. Разкажи ни малко повече за твоята празненство организация " Хлапетата експериментатори ".
- Започнах да виждам всякакви неща в YouTube просто тъй като ми беше забавно. Опитвах се да тълкувам опитите, които виждам с материали, които можеш да купиш от аптека или магазин. Не всяко нещо е използвано отвън лаборатория. Някои неща ги пробвах у дома сама и със сестра ми. Когато видях, че на нея и е забавно счетох, че и на други деца ще им е забавно. Когато взех решение, че желая да върша такива научни празненства към половин година търсих разнообразни забавни и безвредни опити, неща които да са смислени и обяснени по забавен метод. Заедно с другари мислихме име, лого, сюжети и репертоар. Чудихме се какво и по какъв начин да създадем. Поръчах колби и епруветки от Китай, които чакахме 3-4 месеца… някои неща чакаме още. Основните ми терзания бяха дали въобще някой това го интересува, ще има ли интерес и по какъв начин ще реагират сътрудниците и преподавателите от университета. Точно 7 дни откакто направих първото шоу, пристигна пандемията и първият локдаун. За мое благополучие сега нещата се случват по допустимо най-хубавия метод!
- Какво ти носи работата с деца?
- На първо място ми носи благополучие. Децата са извънредно занимателни и на мен ми е доста забавно да ги следя по какъв начин реагират на някои неща. От тях също можеш да научиш неща. По някой път ми задават такива въпроси, че е невероятно да намеря отговор.
- Освен че забавляваш децата, какво могат да научат те на едно научно празненство?
- Могат да научат по някоя комплицирана дума като калиев перманганат или сублимация, какъв брой градуса е сухия лед или по какъв начин се прави газирана вода, само че аз не целя съответни познания. Те са пристигнали да се забавляват, а аз желая да запаля любознанието им към науката и да видят, че тя не е толкоз комплицирана като в учебно заведение и може да е забавна и занимателна. Ако това тях ги развълнува, съответни познания по физика, химия или биология могат да намерят елементарно.
- Имаш ли наблюдения по отношение на това кой е най-любимият опит на децата на научните празненства, проведени от теб?
- Да. Обичат всичко, което изригва, пуши, цапа или е лепкаво, само че най-вече харесват когато си запалвам ръката или ръката на някой от тях. (С изцяло същински огън и по изцяло безвреден метод, схваща се).
- Как се чувстваш след едно празненство? Уморена, задоволена или...
- Уморена – да, макар че аз имам сила съвсем колкото тях. Чувствам се виновна към децата и към родителите и се веселя, че са избрали тъкмо подобен вид развлечение за празника си.
- Кои са главните провокации, с които се сблъскваш на празненства с малчуганите?
- Трудно ми е когато в една група има деца на 3 и на 11 години, да направя по този начин, че да бъде забавно на всички. Тогава от време на време слушам “Това е доста жалко, може ли следващото”, следователно, в случай че на болшинството им е ‘’тъпо” продължаваме нататък. Беше огромно предизвикателство по време на карантината - тогава върших празненства в къщите на хората. Беше мъчно да опазя къщите, децата и мебелите непокътнати.
- Ти си студент по химия. От образованието ли пристигна концепцията да създадеш " Хлапетата експериментатори "?
- Абсолютно да. Ако не учих химия най-вероятно в никакъв случай нямаше да ми пристигна тази концепция.
- Какво е твоето мнение, имат ли интерес младежите към химията?
- Ако приказваме за децата в началните учебни заведения – може би да. За благополучие от ден на ден стават учителите, които преподават по забавен метод, има доста завладяващи неща в интернет, които са обяснени по понятен метод и децата елементарно могат да се впечатлят. Всичко това завършва в гимназията за жалост. Там химията се трансформира в комплицирани и наразбираеми задания, с които никой не желае да се занимава непринудено. Няма задоволително нагледни образци за това по какъв начин всичко, което се учи, е използвано в света към нас и то е същинско.
- А от какво бе провокиран твоя интерес, с цел да запишеш бакалавърска стратегия в специалността " Химия "?
- Природните науки постоянно са ми били забавни, тъй като осъзнавах значимостта им, а и ми е било забавно да схвана по какъв начин работи светът на малко по-задълбочено равнище. Химия записах откакто не ме одобриха медицина, като огромна част от сътрудниците, след това разбрах, че май не е толкоз неприятен този избор.
- Кои са трите думи, с които би описала химията?
- Неосъзнат сполучлив опит.
- Как съчетаваш студентството с работата ти като аниматор-експериментатор?
- Съчетават се учудващо добре. Повечето празненства нормално са събота и неделя, а упражненията през седмицата. Като прибавим и доскорошното онлайн образование, това не беше проблем.
- Имаш ли учител, от които си научила нещо, което в никакъв случай няма да забравиш?
- В учебно заведение всички учители повтарят по какъв начин техният предмет е най-съществен. Моята учителка по география госпожа Бистрашка твърдеше, че не е значимо дали знаеш доста, а да прилагаш наученото в всекидневието си. От нея съм научила, от това по какъв начин да намираш ентусиазъм и хрумвания на всички места към себе си, до това по какъв начин да накараш това ентусиазъм да работи за теб от бизнес позиция. А преподавателката ми по органична химия доцент Статкова съумя да ме увери, че всичко към нас е химия и поднесено по верния метод, може да развълнува мнозина.
- За теб концепциите и вдъхновението имат ли предел?
- Вдъхновението предел няма. Идеите от време на време могат да са допълнително, а различен път да липсват. Важното е да не се влюбваме в концепциите и да можем действително да помислим над тях, дали са положителни или не, дали това ще проработи или няма да е по този начин както съм си го представяла първоначално.
- Благодарим ти за това изявление! Какво би поискала на читателите на GlasNews.bg?
- Аз благодаря за поканата! Пожелавам повече ентусиазъм за познание и интерес към света въобще!
Снимки: Личен архив
Специално за GlasNews.bg Денислава споделя по какъв начин е решила да стане аниматор, кои са главните провокации, с които се сблъсква на научните празненства с малчуганите, елементарно ли се носят две дини под една мишница - учене и насърчаване на лична празненство организация и още.
- Здравей! Разкажи ни по кое време и по какъв начин реши да се занимаваш с аниматорство?
- Здравейте! Идеята ми пристигна в края на първи курс в университета. Гледах разнообразни клипчета с всякакви химични опити в интернет и си споделях, че това ще е доста готино да го върша аз и да го демонстрирам на някой. А децата са чудесна аудитория. Никога не съм желала да съм аниматор, който да пее песни и да играе игри. Никога не съм желала и да съм аниматор въобще. То просто по този начин се случи.
- Всъщност ти не се занимаваш с нормално аниматорство, а го обвързваш с химията и опитите. Разкажи ни малко повече за твоята празненство организация " Хлапетата експериментатори ".
- Започнах да виждам всякакви неща в YouTube просто тъй като ми беше забавно. Опитвах се да тълкувам опитите, които виждам с материали, които можеш да купиш от аптека или магазин. Не всяко нещо е използвано отвън лаборатория. Някои неща ги пробвах у дома сама и със сестра ми. Когато видях, че на нея и е забавно счетох, че и на други деца ще им е забавно. Когато взех решение, че желая да върша такива научни празненства към половин година търсих разнообразни забавни и безвредни опити, неща които да са смислени и обяснени по забавен метод. Заедно с другари мислихме име, лого, сюжети и репертоар. Чудихме се какво и по какъв начин да създадем. Поръчах колби и епруветки от Китай, които чакахме 3-4 месеца… някои неща чакаме още. Основните ми терзания бяха дали въобще някой това го интересува, ще има ли интерес и по какъв начин ще реагират сътрудниците и преподавателите от университета. Точно 7 дни откакто направих първото шоу, пристигна пандемията и първият локдаун. За мое благополучие сега нещата се случват по допустимо най-хубавия метод!
- Какво ти носи работата с деца?
- На първо място ми носи благополучие. Децата са извънредно занимателни и на мен ми е доста забавно да ги следя по какъв начин реагират на някои неща. От тях също можеш да научиш неща. По някой път ми задават такива въпроси, че е невероятно да намеря отговор.
- Освен че забавляваш децата, какво могат да научат те на едно научно празненство?
- Могат да научат по някоя комплицирана дума като калиев перманганат или сублимация, какъв брой градуса е сухия лед или по какъв начин се прави газирана вода, само че аз не целя съответни познания. Те са пристигнали да се забавляват, а аз желая да запаля любознанието им към науката и да видят, че тя не е толкоз комплицирана като в учебно заведение и може да е забавна и занимателна. Ако това тях ги развълнува, съответни познания по физика, химия или биология могат да намерят елементарно.
- Имаш ли наблюдения по отношение на това кой е най-любимият опит на децата на научните празненства, проведени от теб?
- Да. Обичат всичко, което изригва, пуши, цапа или е лепкаво, само че най-вече харесват когато си запалвам ръката или ръката на някой от тях. (С изцяло същински огън и по изцяло безвреден метод, схваща се).
- Как се чувстваш след едно празненство? Уморена, задоволена или...
- Уморена – да, макар че аз имам сила съвсем колкото тях. Чувствам се виновна към децата и към родителите и се веселя, че са избрали тъкмо подобен вид развлечение за празника си.
- Кои са главните провокации, с които се сблъскваш на празненства с малчуганите?
- Трудно ми е когато в една група има деца на 3 и на 11 години, да направя по този начин, че да бъде забавно на всички. Тогава от време на време слушам “Това е доста жалко, може ли следващото”, следователно, в случай че на болшинството им е ‘’тъпо” продължаваме нататък. Беше огромно предизвикателство по време на карантината - тогава върших празненства в къщите на хората. Беше мъчно да опазя къщите, децата и мебелите непокътнати.
- Ти си студент по химия. От образованието ли пристигна концепцията да създадеш " Хлапетата експериментатори "?
- Абсолютно да. Ако не учих химия най-вероятно в никакъв случай нямаше да ми пристигна тази концепция.
- Какво е твоето мнение, имат ли интерес младежите към химията?
- Ако приказваме за децата в началните учебни заведения – може би да. За благополучие от ден на ден стават учителите, които преподават по забавен метод, има доста завладяващи неща в интернет, които са обяснени по понятен метод и децата елементарно могат да се впечатлят. Всичко това завършва в гимназията за жалост. Там химията се трансформира в комплицирани и наразбираеми задания, с които никой не желае да се занимава непринудено. Няма задоволително нагледни образци за това по какъв начин всичко, което се учи, е използвано в света към нас и то е същинско.
- А от какво бе провокиран твоя интерес, с цел да запишеш бакалавърска стратегия в специалността " Химия "?
- Природните науки постоянно са ми били забавни, тъй като осъзнавах значимостта им, а и ми е било забавно да схвана по какъв начин работи светът на малко по-задълбочено равнище. Химия записах откакто не ме одобриха медицина, като огромна част от сътрудниците, след това разбрах, че май не е толкоз неприятен този избор.
- Кои са трите думи, с които би описала химията?
- Неосъзнат сполучлив опит.
- Как съчетаваш студентството с работата ти като аниматор-експериментатор?
- Съчетават се учудващо добре. Повечето празненства нормално са събота и неделя, а упражненията през седмицата. Като прибавим и доскорошното онлайн образование, това не беше проблем.
- Имаш ли учител, от които си научила нещо, което в никакъв случай няма да забравиш?
- В учебно заведение всички учители повтарят по какъв начин техният предмет е най-съществен. Моята учителка по география госпожа Бистрашка твърдеше, че не е значимо дали знаеш доста, а да прилагаш наученото в всекидневието си. От нея съм научила, от това по какъв начин да намираш ентусиазъм и хрумвания на всички места към себе си, до това по какъв начин да накараш това ентусиазъм да работи за теб от бизнес позиция. А преподавателката ми по органична химия доцент Статкова съумя да ме увери, че всичко към нас е химия и поднесено по верния метод, може да развълнува мнозина.
- За теб концепциите и вдъхновението имат ли предел?
- Вдъхновението предел няма. Идеите от време на време могат да са допълнително, а различен път да липсват. Важното е да не се влюбваме в концепциите и да можем действително да помислим над тях, дали са положителни или не, дали това ще проработи или няма да е по този начин както съм си го представяла първоначално.
- Благодарим ти за това изявление! Какво би поискала на читателите на GlasNews.bg?
- Аз благодаря за поканата! Пожелавам повече ентусиазъм за познание и интерес към света въобще!
Снимки: Личен архив
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ