На 10 май 1953 г. Българската православна църква е въздигната

На 10 май 1953 година Българската православна черква е въздигната от Екзархия в сан на Патриаршия по време на третия Църковно-народен събор, извършен от 8 до 10 май 1953 година в София.

Пловдивският митрополит Кирил е определен от Патриаршеския изборен събор за патриарх на Българската православна черква след 560-годишно спиране. Интронизацията на патриарха се прави директно след избора му в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ". Присъстват представители на държавното управление, на културната общност, задгранични делегации и доста вярващи. В идващите години Българска патриаршия е приета от всички православни църкви. На 27 юли 1961 година и Цариградската патриаршия публично признава Българската патриаршия.

След рухването на България под османско робство през 1393 година независимостта на Българската православна черква е отстранена и диоцезът ѝ минава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. На 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 година султан Абдул Азиз издава ферман за основаване на Българска екзархия, като по този метод се възвръща независимата българска черква.

Българска телеграфна агенция написа:

София, 7 май 1953 година По решение на Светия синод на Българската православна черква, на 8, 9 и 10 май т. година в София е призован Църковно-народен събор, който ще прегледа значими църковни въпроси и ще избере патриарх на Българската православна черква.
В Църковно-народния събор ще вземат участие повече от 100 делегати-духовни и мирски лица от цялата страна.
По случай възобновяване на патриаршеското достолепие на Българската православна черква Св. синод е поканил за тържествата представители на всички православни църкви. Според до момента получените сведения делегати изпращат Руската православна черква, Грузинската православна черква, Антиохийската православна черква /Сирия и Ливан/, Румънската православна черква, Полската православна черква и Чехословашката православна черква. На поканата на Св. синод също са дали отговор Йерусалимската, Александрийската, Сръбската и Албанската православни църкви.

***

София, 8 май 1953 година Днес столицата бе открит третият Църковно-народен събор, призован от Светия синод на Българската православна черква, с цел да прегледа значими църковни въпроси и да избере патриарх на Българската православна черква и Върховен църковен съвет.
Сутринта в наличието на делегатите на събора в църквата „ Св. София “ бе отслужен молебен. Наместник-председателят на Св. синод митрополит Кирил Пловдивски произнесе слово за смисъла на събора.
Предобедното съвещание на Църковно-народния събор се състоя в салона на Българската академия на науките. Тук участваха 100 делегати - духовни и мирски лица, сред които митрополити, епископи, свещеници, миряни, представители на ставропигиални манастири и духовни учебни заведения, както и доста посетители.

***

София, 10 май 1953 година Днес Патриаршеският изборен събор извърши най-важния акт в историята на Българската православна черква от близо шест века насам, като избра български патриарх. Изборът бе осъществен посредством скрито гласоподаване. Председателят на събора разгласи резултатите от избора. В гласуването са взели участие 107 гласоподаватели, като 104 гласа са подадени за митрополит Кирил Пловдивски, един за митрополит Неофит Видински и две бюлетини - недействителни.
Считайки избора за постоянно извършен и съгласно условието от устава на Българската православна черква болшинство от 2/3, ръководителят на събора разгласи, че за патриарх на Българската православна черква е определен митрополит Кирил Пловдивски.
От Синодалната палата делегатите на Събора, отпред с определения патриарх на Българската православна черква, се насочиха към храм-паметника „ Александър Невски “. Тук са пристигнали доста вярващи, с цел да участват на интронизацията на патриарха. Пред олтара са заели места и гостуващите в страната представители на православните църкви от чужбина.
От амвона на храма основният секретар на Св. синод, свещеник Йона, прочете протокола за избора, разгласи за законно и канонически определен митрополит Кирил Пловдивски за патриарх на Българската православна черква.
След отслужване на литургия при тържествена конюнктура най-старият архиерей митрополит Неофит Видински връчи на определения глава на Българската православна черква патриаршеските оценки.

***

Патриарх Кирил и представителите на православните църкви от чужбина посетиха Рилския манастир

Рилски манастир, 15 май 1953г. /БТА/ Днес на обед патриархът на Българската православна черква Кирил, пребиваващите в страната представители на Руската, Румънската, Полската, Чехословашката и Грузинската православни църкви, представителят на Антиохийската патриаршия, шефът на изповеданията Михаил Кючуков, членове на Св. синод, Доростолски и Червенският митрополит Михаил, Старозагорският митрополит Климент, Сливенският митрополит Никодим, свещеник Партений, архимандрити и свещеници дойдоха в Рилския манастир.
Пред входа на манастира патриарх Кирил и гостите бяха посрещнати и приветствани от манастирското приятелство отпред с игумена на манастира архимандрит Варлаам.
Следобед, след свещенодействие, гостите разгледаха манастира и неговите исторически полезности.

Източник Българска телеграфна агенция

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!