10.5.1941 г. Рудолф Хес, заместник на Хитлер, скача с парашут в Шотландия
На 10 май 1941 година от летището на Аугсбург привечер излетява аероплан Месершмит Bf 110, пилотиран от втория човек в Третия Райх Рудолф Хес - някогашен военен водач от Първата международна война. Самолетът прелита над Северно море и навлиза в небето на Шотландия. Хес не съумява да открие в тъмнината авансово набелязаната дребна писта за кацане край замъка Дънгавел. След като самолетът му остава без гориво, малко преди среднощ Хес скача с парашут. Приземява се във плантация. Натъква се на локалния селяндур Дейвид МакЛеан и незабавно пожелава да се срещне с дука на Хамилтън.
Предполага се, че Хес е отишъл на специфична секретна задача при лидера на мирното течение в Англия, което застъпвало позицията да се подписа сепаративен мир с Германската империя.
След залавянето на Хес и предаването му на формалните английски управляващи, и изключително след края на Втората международна война, пораждат редица изцяло изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от тях гласи, че Хес е поддържал чрез немското външнополитическо разузнаване връзки с английската аристокрация и даже с кралското семейство.
Още преди началото на Втората международна война, през есента на 1937 година, абдикиралият английски крал Едуард VIII, Дук на Уиндзор, дружно с американската си брачна половинка Уолис Симпсън се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.
Междувременно Британските специфични служби към този момент са помогнали на Едуард VIII да абдикира, като са го дискредитирали пред обществеността, употребявайки за предлог „ морала “ на брачната половинка му. Причината е желанието му за обвързване на Британия в предстоящ съюз с Третия Райх. Всъщност Едуард още от 1936 година поддържа връзки с нацистите.
Според не доказани сведения, на 28 юли 1940 година в Лисабон с посредничеството на Валтер Шеленберг е осъществена загадка среща сред Хес и дук Едуард. Изказани са догатки, че Хес е желал неутралитета на Британия в идната война против Съюз на съветските социалистически републики. Едуард виждал в Германия бариера пред разпространяването на комунизма в Европа и света.
Какво е наложило Хес да излети на специфична задача до Британия не е известно, само че са изказани догатки, че английските секрети служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май на Хес ще му бъде обезпечена специфична среща с крал Джордж VI, на която двамата като упълномощени от държавните управления на двете воюващи страни ще изяснят и изгладят позициите си.
След разгласяването на „ случая “ от пресата, премиер-министърът Чърчил и монархическото семейство се оказват в прекомерно особена и деликатна обстановка. Вероятно заради тази причина започва дезинформационна акция по прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и с английската аристокрация.
Информацията по случая е засекретена до 2017 година Като претекст за това се акцентира събитието, че съвсем цялата английската аристокрация е пацифистки настроена към войната и симпатизира скрито на Третия Райх в оповестения идеологически кръстоносен поход против комунизма на изток.
Германското държавно управление изпада в още по-неловка обстановка от английското, когато схваща от пресата и радиото на Албиона, че е арестуван вторият човек в страната и в партията. Очевидно е, че Хес напълно не е в положение самичък и само по своя воля да реализира този полет, прелитайки над цялата противовъздушна защита на двете страни.
Както предава Шеленберг в своите мемоари за случката, няколко дни след „ случая “ никой в страната и в партията не излиза пред германците да изясни какво прави Хес в Шотландия.
Според Шеленберг, Хитлер известно време се крие и е обладан по едно и също време от яд и страдание. В оня сериозен миг избавителната имитация за пред бюргерството е открита от Мартин Борман „ Хес се е побъркал! “, за което Борман доста се издига в очите на фюрера и по-късно справедливо заема мястото на Хес.
Пак съгласно Шеленберг, след оповестяването на „ формалната версия “ за случилото се никой в Райха не си задава въпроса каква е тази страна, която разрешава вманиачен човек да заема втория по значимост пост в нея.
След залавянето Хес, прекарва цялата война в английски затвор. Той е един от главните обвинени на Нюрнбергския арбитражен съд за военни закононарушения и закононарушения против човечеството. След осъждането му на пожизнен затвор, той остава най-дълго зад решетките от всички наказани.
На 18-ти юли 1947 година е изместен в Шпандау дружно с шестима други военнопрестъпници. Сред пандизчиите той се употребява с имиджа на новобранец, който отхвърля да работи, не посещава църковните служби, живее в непрекъснат боязън, че яденето му е отровено, и 20 години изрично отхвърля да приема гости.
През 1966 година (след освобождението на Алберт Шпеер и Балдур декор Ширах) са му обезпечени някои дребни облекчения в режима. Килията му е отключена, има непрекъсната опция да се къпе и да си вари чай или кафе. Вестниците му обаче са цензурирани до неразбираемост, а бележките и записките му са изгорени след гибелта му. Контактът му с външния свят се изчерпва с тримата бойци от защитата, управлението на пандиза и с индивида, който се грижи за него.
През 1982 година е назначен последният човек, който да се грижи за него. Това е тунизиеца Абдула Мелаоуи, който напълно скоро става другар с възрастния и болен Хес. Тунизиецът даже съумява да обезпечи на Хес ново легло.
Когато Мелаоуи схваща, че Горбачов е подготвен да освободи остарелия човек, той незабавно споделя това желание на съветския водач с Хес, а той му дава отговор: „ Това е моята смъртна присъда!”. Той чудесно знае, че британците няма да разрешат на запазилия своя избистрен разум Хес да излезе от вратите на пандиза жив.
На 17 август 1987 година Хес се самоубива, само че околните му публично отхвърлят тази версия и настояват, че 93-годишният пандизчия се радвал на положително здраве и можел да живее още дълго. Според ГРУ, бойци от защитата на пандиза са забелязали двама непознати в американски униформи в деня на гибелта му да влизат в пандиза. От военното руско разузнаване смятат, че това са наемните убийци, изпратени преднамерено от МИ-5 в американски униформи.
Броени дни след гибелта му цялата крепост-затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват строителните боклуци. Целта е тя да не се трансформира като място за поклонение на неонацисти.
На 20 юли 2011 година в 4 часа сутринта е премахнат фамилният гроб на Рудолф Хес в баварското градче Вунзийдел. Тленните му остатъци, както и тези на брачната половинка му и на неговите родители, са отнесени за кремация и разпръснати незнайно къде, а гробът е погубен и подравнен със земята. Неонацисти настояват, че датата не е определена инцидентно – на нея през 1944 година е осъществен несполучлив атентат против Хитлер.
До това деяние се стигна, откакто поданици на Вунзийдел изричат неодобрение от непрестанния поток от поклонници на гроба на Хес, както и от годишните шествия, провеждани в негова памет на датата на гибелта му – 17 август. Между другото немските управляващи постоянно не разрешават годишното провеждането на това шествие.
Освен това управлението на лутеранската църква, на чиято територия се е намирал гробът на рода Хес, отхвърли да възобнови правата на фамилията на Хес върху гробното място. Причината е, че в същото гробище са заровени и пандизчии от тогавашните нацистки концлагери и е неприемливо там да бъде и гробът на Хес.
Заключителните думи на Рудолф Хес от процеса в Нюрнберг:
„ Аз не имам намерение да се пазя по отношение на обвинители, на които лишавам правото да повдигат обвиняване против мен и моите национални приятели! Аз не се занимавам с обвинявания, които касаят неща, които са чисто вътрешногермански въпрос и надлежно не са работа на чужденци! Аз не взимам отношение по въпроси, които имат за цел единствено и само да ударят по моята чест и по тази на немския народ! Подобни нападки от врага ги одобрявам сами по себе си като доказателство за нашата чест! Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя паралелно до най-великия наследник, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм благополучен, че съм извършил дълга си към моя народ - своя дълг като немец, като националсоциалист, като правилен почитател на своя Фюрер! Аз не скърбя за нищо! Ако в този момент седях още веднъж първоначално, щях да постъпя по метод, по който съм постъпил, дори и да знаех, че в последна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорял! Без значение какво вършат хората, един ден аз ще седнал съм пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще давам отговор пред него и знам, че той ще ме оправдае!”
/По материали в интернет/
Предполага се, че Хес е отишъл на специфична секретна задача при лидера на мирното течение в Англия, което застъпвало позицията да се подписа сепаративен мир с Германската империя.
След залавянето на Хес и предаването му на формалните английски управляващи, и изключително след края на Втората международна война, пораждат редица изцяло изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от тях гласи, че Хес е поддържал чрез немското външнополитическо разузнаване връзки с английската аристокрация и даже с кралското семейство.
Още преди началото на Втората международна война, през есента на 1937 година, абдикиралият английски крал Едуард VIII, Дук на Уиндзор, дружно с американската си брачна половинка Уолис Симпсън се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.
Междувременно Британските специфични служби към този момент са помогнали на Едуард VIII да абдикира, като са го дискредитирали пред обществеността, употребявайки за предлог „ морала “ на брачната половинка му. Причината е желанието му за обвързване на Британия в предстоящ съюз с Третия Райх. Всъщност Едуард още от 1936 година поддържа връзки с нацистите.
Според не доказани сведения, на 28 юли 1940 година в Лисабон с посредничеството на Валтер Шеленберг е осъществена загадка среща сред Хес и дук Едуард. Изказани са догатки, че Хес е желал неутралитета на Британия в идната война против Съюз на съветските социалистически републики. Едуард виждал в Германия бариера пред разпространяването на комунизма в Европа и света.
Какво е наложило Хес да излети на специфична задача до Британия не е известно, само че са изказани догатки, че английските секрети служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май на Хес ще му бъде обезпечена специфична среща с крал Джордж VI, на която двамата като упълномощени от държавните управления на двете воюващи страни ще изяснят и изгладят позициите си.
След разгласяването на „ случая “ от пресата, премиер-министърът Чърчил и монархическото семейство се оказват в прекомерно особена и деликатна обстановка. Вероятно заради тази причина започва дезинформационна акция по прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и с английската аристокрация.
Информацията по случая е засекретена до 2017 година Като претекст за това се акцентира събитието, че съвсем цялата английската аристокрация е пацифистки настроена към войната и симпатизира скрито на Третия Райх в оповестения идеологически кръстоносен поход против комунизма на изток.
Германското държавно управление изпада в още по-неловка обстановка от английското, когато схваща от пресата и радиото на Албиона, че е арестуван вторият човек в страната и в партията. Очевидно е, че Хес напълно не е в положение самичък и само по своя воля да реализира този полет, прелитайки над цялата противовъздушна защита на двете страни.
Както предава Шеленберг в своите мемоари за случката, няколко дни след „ случая “ никой в страната и в партията не излиза пред германците да изясни какво прави Хес в Шотландия.
Според Шеленберг, Хитлер известно време се крие и е обладан по едно и също време от яд и страдание. В оня сериозен миг избавителната имитация за пред бюргерството е открита от Мартин Борман „ Хес се е побъркал! “, за което Борман доста се издига в очите на фюрера и по-късно справедливо заема мястото на Хес.
Пак съгласно Шеленберг, след оповестяването на „ формалната версия “ за случилото се никой в Райха не си задава въпроса каква е тази страна, която разрешава вманиачен човек да заема втория по значимост пост в нея.
След залавянето Хес, прекарва цялата война в английски затвор. Той е един от главните обвинени на Нюрнбергския арбитражен съд за военни закононарушения и закононарушения против човечеството. След осъждането му на пожизнен затвор, той остава най-дълго зад решетките от всички наказани.
На 18-ти юли 1947 година е изместен в Шпандау дружно с шестима други военнопрестъпници. Сред пандизчиите той се употребява с имиджа на новобранец, който отхвърля да работи, не посещава църковните служби, живее в непрекъснат боязън, че яденето му е отровено, и 20 години изрично отхвърля да приема гости.
През 1966 година (след освобождението на Алберт Шпеер и Балдур декор Ширах) са му обезпечени някои дребни облекчения в режима. Килията му е отключена, има непрекъсната опция да се къпе и да си вари чай или кафе. Вестниците му обаче са цензурирани до неразбираемост, а бележките и записките му са изгорени след гибелта му. Контактът му с външния свят се изчерпва с тримата бойци от защитата, управлението на пандиза и с индивида, който се грижи за него.
През 1982 година е назначен последният човек, който да се грижи за него. Това е тунизиеца Абдула Мелаоуи, който напълно скоро става другар с възрастния и болен Хес. Тунизиецът даже съумява да обезпечи на Хес ново легло.
Когато Мелаоуи схваща, че Горбачов е подготвен да освободи остарелия човек, той незабавно споделя това желание на съветския водач с Хес, а той му дава отговор: „ Това е моята смъртна присъда!”. Той чудесно знае, че британците няма да разрешат на запазилия своя избистрен разум Хес да излезе от вратите на пандиза жив.
На 17 август 1987 година Хес се самоубива, само че околните му публично отхвърлят тази версия и настояват, че 93-годишният пандизчия се радвал на положително здраве и можел да живее още дълго. Според ГРУ, бойци от защитата на пандиза са забелязали двама непознати в американски униформи в деня на гибелта му да влизат в пандиза. От военното руско разузнаване смятат, че това са наемните убийци, изпратени преднамерено от МИ-5 в американски униформи.
Броени дни след гибелта му цялата крепост-затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват строителните боклуци. Целта е тя да не се трансформира като място за поклонение на неонацисти.
На 20 юли 2011 година в 4 часа сутринта е премахнат фамилният гроб на Рудолф Хес в баварското градче Вунзийдел. Тленните му остатъци, както и тези на брачната половинка му и на неговите родители, са отнесени за кремация и разпръснати незнайно къде, а гробът е погубен и подравнен със земята. Неонацисти настояват, че датата не е определена инцидентно – на нея през 1944 година е осъществен несполучлив атентат против Хитлер.
До това деяние се стигна, откакто поданици на Вунзийдел изричат неодобрение от непрестанния поток от поклонници на гроба на Хес, както и от годишните шествия, провеждани в негова памет на датата на гибелта му – 17 август. Между другото немските управляващи постоянно не разрешават годишното провеждането на това шествие.
Освен това управлението на лутеранската църква, на чиято територия се е намирал гробът на рода Хес, отхвърли да възобнови правата на фамилията на Хес върху гробното място. Причината е, че в същото гробище са заровени и пандизчии от тогавашните нацистки концлагери и е неприемливо там да бъде и гробът на Хес.
Заключителните думи на Рудолф Хес от процеса в Нюрнберг:
„ Аз не имам намерение да се пазя по отношение на обвинители, на които лишавам правото да повдигат обвиняване против мен и моите национални приятели! Аз не се занимавам с обвинявания, които касаят неща, които са чисто вътрешногермански въпрос и надлежно не са работа на чужденци! Аз не взимам отношение по въпроси, които имат за цел единствено и само да ударят по моята чест и по тази на немския народ! Подобни нападки от врага ги одобрявам сами по себе си като доказателство за нашата чест! Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя паралелно до най-великия наследник, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм благополучен, че съм извършил дълга си към моя народ - своя дълг като немец, като националсоциалист, като правилен почитател на своя Фюрер! Аз не скърбя за нищо! Ако в този момент седях още веднъж първоначално, щях да постъпя по метод, по който съм постъпил, дори и да знаех, че в последна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорял! Без значение какво вършат хората, един ден аз ще седнал съм пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще давам отговор пред него и знам, че той ще ме оправдае!”
/По материали в интернет/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ