Еми Барух пред Дарик: Спасението на българските евреи е едно от най-експлоатираните клишета
На 10 март България ще означи 80 години от спасяването на българските евреи. Спасяването на над 50000 наши сънародници е акт, с който страната ни остава в международната история. Годишнината ще бъде маркирана в редица европейски институции.
В зов, изпратен по имейл до медиите,42-маисторици и интелектуалци припомнят, че през март се навършват80 годиниот два исторически обстоятелството с противопоставен знак – съхраняването на живота на евреите, живеещи в предвоенните територии на България и депортирането на евреите, живели в земите, окупирани от България по време на Втората международна война. Те насочиха призивБългария да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората международна война.
" Става въпрос за един документ, който е нашият апел България да опише цялата история, и като опише историята за оцеляването на евреите до военните територии на Царство България, да опише и за депортацията на евреите от Черноморска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Да се погледнат обстоятелствата такива, каквито са и по този метод да се открои действитено ролята на общественици, политици и държавници ", прикани историкът доцент Стефан Дечев.
" Призивът, който е подписан от Стефан Дечев, Румен Аврамов, Александър Везенков, проф. Стилян Йотов и други, е извънредно значим документ ", сподели от своя страна журналистът Еми Барух.
" Спасението на българските евреи години наред беше и продължава да бъде едно от най-експлоатираните клишета в опит да се гради външнополитическия имидж на страната. Това факсимиле е употребявано по този метод точно тъй като не се приказва цялата истина. Във всичките години се случва една война на интерпретациите за събитията по време на Втората международна война и всяко държавно управление по един комфортен за него метод използва това факсимиле ", съобщи още тя.
По думите й една страна би стояла доста по-силно, в случай че каже " ние направихме това, само че направихме и другото ".
" Криенето на половината от историята демонстрира един комплекс за непълноценност, поради който аз, и освен аз, а всички, подписали това писмо, подканят институциите да застанат малко по-гордо в своята роля ", разяснява още Еми Барух.
Журналистът съобщи, че да мислиш за историята значи да мислиш за мъртвите и да си припомняш, че ти също си смъртен.
" България не е единствената страна, която е избавила своите евреи и точно историците го припомнят по един потвърдено документален факт. Историческите документи изобилстват, това че не желаеме да ги прочетем е проблем на мъдростта на нашето общество. Тази свръхзадача на новите политици, които желаят да сложат своя знак върху опитите да бъде консолидирано българското национално схващане, е нещо като митологема, която сега им прави добра работа ", уточни Еми Барух.
доцент Стефан Дечев от своя страна сложи акцента върху опитите за операции. " Първото нещо в този роман – липсва признатото в страната антисемитско законодателство, което омаломощава икономическо и обществено еврейската общественост в България. Става въпрос за признатия през 1941 година Законза отбрана на нацията и комплект от други закони, които на процедура са антикоституционни и надълбоко дискриминационни към еврейската общественост в страната ", изясни историкът.
" Вторият миг, който е доста значим - когато се приема решението за депортиране на еврейте и се подписва договорътБелев-Данекер (бел.ред. - съглашение заизселването на 20 000 евреи в немските източни области)цифрата е 20 хиляди Тя няма по какъв начин да бъде реализирана, в случай че не бъдат изселени над 8000 евреи от старите лимити на Царство България. В този миг локалното еврейство схваща, че се готви такова нещо и то е, което прави първата стъпка ", описа още доцент Дечев.
Призивът, публикуван във вторник, е подписан от историците Румен Аврамов, Надя Данова, Румен Даскалов, Борислав Дичев, Антонина Желязкова, Александър Везенков, Стефан Дечев, Димитър Атанасов, Светлана Иванова, Чавдар Маринов, Кети Мирчева, Диана Мишкова, Марияна Пискова, Кристина Попова, Албена Хранова и подсилен от редица общественици.
Те споделят, че спасението на евреите от „ обичайните български земи “ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва откакто България отхвърля да даде поданство на локалното еврейско население.
Според създателите на апела признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „ не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите “. В апела се споделя, че поемането на отговорност би било честен жест, а противоположното – акт на негационизъм.
Презмарт 1943 г.под натиска на Българската православна черква, групи юристи, интелектуалци, предприемачи, политици и депутати от опозицията е спряно замисленото изпращане на десетки хиляди български евреи в нацистките лагери на гибелта. Това избавя живота на хората с еврейски генезис, живеещи на територията на предвоенна България.
Други над 11 хиляди евреи, живели под българска окупация на територията на днешните Гърция и Северна Македония, са депортирани към концлагера Треблинка. Те умират.
В зов, изпратен по имейл до медиите,42-маисторици и интелектуалци припомнят, че през март се навършват80 годиниот два исторически обстоятелството с противопоставен знак – съхраняването на живота на евреите, живеещи в предвоенните територии на България и депортирането на евреите, живели в земите, окупирани от България по време на Втората международна война. Те насочиха призивБългария да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората международна война.
" Става въпрос за един документ, който е нашият апел България да опише цялата история, и като опише историята за оцеляването на евреите до военните територии на Царство България, да опише и за депортацията на евреите от Черноморска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Да се погледнат обстоятелствата такива, каквито са и по този метод да се открои действитено ролята на общественици, политици и държавници ", прикани историкът доцент Стефан Дечев.
" Призивът, който е подписан от Стефан Дечев, Румен Аврамов, Александър Везенков, проф. Стилян Йотов и други, е извънредно значим документ ", сподели от своя страна журналистът Еми Барух.
" Спасението на българските евреи години наред беше и продължава да бъде едно от най-експлоатираните клишета в опит да се гради външнополитическия имидж на страната. Това факсимиле е употребявано по този метод точно тъй като не се приказва цялата истина. Във всичките години се случва една война на интерпретациите за събитията по време на Втората международна война и всяко държавно управление по един комфортен за него метод използва това факсимиле ", съобщи още тя.
По думите й една страна би стояла доста по-силно, в случай че каже " ние направихме това, само че направихме и другото ".
" Криенето на половината от историята демонстрира един комплекс за непълноценност, поради който аз, и освен аз, а всички, подписали това писмо, подканят институциите да застанат малко по-гордо в своята роля ", разяснява още Еми Барух.
Журналистът съобщи, че да мислиш за историята значи да мислиш за мъртвите и да си припомняш, че ти също си смъртен.
" България не е единствената страна, която е избавила своите евреи и точно историците го припомнят по един потвърдено документален факт. Историческите документи изобилстват, това че не желаеме да ги прочетем е проблем на мъдростта на нашето общество. Тази свръхзадача на новите политици, които желаят да сложат своя знак върху опитите да бъде консолидирано българското национално схващане, е нещо като митологема, която сега им прави добра работа ", уточни Еми Барух.
доцент Стефан Дечев от своя страна сложи акцента върху опитите за операции. " Първото нещо в този роман – липсва признатото в страната антисемитско законодателство, което омаломощава икономическо и обществено еврейската общественост в България. Става въпрос за признатия през 1941 година Законза отбрана на нацията и комплект от други закони, които на процедура са антикоституционни и надълбоко дискриминационни към еврейската общественост в страната ", изясни историкът.
" Вторият миг, който е доста значим - когато се приема решението за депортиране на еврейте и се подписва договорътБелев-Данекер (бел.ред. - съглашение заизселването на 20 000 евреи в немските източни области)цифрата е 20 хиляди Тя няма по какъв начин да бъде реализирана, в случай че не бъдат изселени над 8000 евреи от старите лимити на Царство България. В този миг локалното еврейство схваща, че се готви такова нещо и то е, което прави първата стъпка ", описа още доцент Дечев.
Призивът, публикуван във вторник, е подписан от историците Румен Аврамов, Надя Данова, Румен Даскалов, Борислав Дичев, Антонина Желязкова, Александър Везенков, Стефан Дечев, Димитър Атанасов, Светлана Иванова, Чавдар Маринов, Кети Мирчева, Диана Мишкова, Марияна Пискова, Кристина Попова, Албена Хранова и подсилен от редица общественици.
Те споделят, че спасението на евреите от „ обичайните български земи “ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва откакто България отхвърля да даде поданство на локалното еврейско население.
Според създателите на апела признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „ не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите “. В апела се споделя, че поемането на отговорност би било честен жест, а противоположното – акт на негационизъм.
Презмарт 1943 г.под натиска на Българската православна черква, групи юристи, интелектуалци, предприемачи, политици и депутати от опозицията е спряно замисленото изпращане на десетки хиляди български евреи в нацистките лагери на гибелта. Това избавя живота на хората с еврейски генезис, живеещи на територията на предвоенна България.
Други над 11 хиляди евреи, живели под българска окупация на територията на днешните Гърция и Северна Македония, са депортирани към концлагера Треблинка. Те умират.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ