На 10 години и половина бях, когато баща ми беше

" На 10 години и половина бях, когато татко ми беше погубен в лагер. Те просто са го взели. Мама постоянно споделяше, че той ходеше със снежнобели ризи. Как е попаднал в този пъкъл? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо извънредно “, описа тъжните си мемоари за отминалите соцвремена в навечерието на 10 ноември обичаната певица в предаването " На фокус " на Нова тв.

Баща ѝ е бил търговец на кожи, а след гибелта му фамилията ѝ претърпява години на гонене. „ Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си откри работа. А вторият ѝ брачен партньор също мина през лагерите “, показа Карадочева.

Тя призна, че е имала шанса да бъде заобиколена от надарени и положителни хора, които са я подкрепяли. „ На първо място Вили Казасян, след това Генко Генов, който доста ме обичаше. А по-късно – Емил Димитров. Той направи за мен чудеса. Тези мои другари доста ме пазеха властта да не ме погне “, сподели певицата.

Карадочева си спомни и деня, в който пада режимът на Тодор Живков. „ Отивах на посетители, когато някой ми се обади по телефона и сподели: „ Разбра ли какво става? " Аз не повярвах. Мислехме, че сме обречени вечно и че в никакъв случай няма нищо да се промени “, описа Карадочева.

Днес, 36 години след началото на демокрацията, тя споделя, че България към този момент не е същата. „ Беше едно тъмно, мрачно място с уплашени хора. Сега внуците ми вършат каквото желаят. Даже са малко по-свободни, в сравнение с би трябвало “, сподели с усмивка се Богдана Карадочева.

„ 10 ноември пристигна за доста хора като една вяра и едно избавление. Не единствено за мен и моето семейство — за доста хора “, приключи тя.