10 февруари 1837 г. Умира Пушкин
На 10 февруари 1837 година великият съветски стихотворец Александър Пушкин умира на двубой.
Когато Александър С. Пушкин се оженил за Наталия Гончарова, фамилията станало доста известно в императорския двор. Жена му поради хубостта и изящните си обноски, а поетът – поради мозъка и гения си. Но Александър и Наталия били недолюбвани и зад тила им разпространявали отровни злословия. Наталия предизвиквала завист и злоба, а Пушкин ненавиждали поради ужасния му раздразним темперамент и поради това, че желал да се показа за богат, а не бил подобен. Заради агресивното му себелюбие и някои от стихотворенията му авторитетни хора го мразели и раздували недоброжелателността към него. Пушкин се дразнел и постоянно търсел случай да си изкара на някого своето възмущение.
На 4 ноември 1836 година поетът получил три екземпляра от анонимно обръщение, което го вкарвало в листата на рогоносците и намеквало, че жена му е ухажвана от поручик барон Дантес, хубав чужденец, признат на съветска работа и осиновен от холандския дипломат, барон Хакерен. Пушкин от дълго време забелязал тези ухажвания и писмото единствено наляло масло в огъня той да предприеме деяние. Пушкин призовал Дантес на двубой, който приел предизвикването, само че посредством Хакерен изискал пролонгация от 15 дни. В това време Пушкин научил, че Дантес направил предложение на сестрата на жена си Екатерина Н. Гончарова и отменил дуела. Сватбата се състояла на 10 януари 1837 година Приятелите на Пушкин се успокоили и сметнали, че абсурдът е завършил. Но към този момент като родственик Пушкин се отнасял с пренебрежение към Дантес, който траял да се среща с Наталия Гончарова, а и Хекерен интензивно плетял интриги против него. Сплетните вместо да затихнат, се разраствали от ден на ден. Изкаран от самообладание, Пушкин изпратил на Хакерен оскърбително писмо, на което той дал отговор с покана за двубой от името на Дантес.
Дуелът бил извършен на 27 януари, в пет часа вечерта, на Черната река, със секунданти секретарят на френското посолство от страна на Дантес и лицейски другар на Пушкин.
Първи стрелял Дантес и смъртоносно ранил Пушкин в дясната страна на корема. Пушкин паднал, само че по-късно се подпрял на ръка и извикал Дантес до линията, прицелил се, стрелял и извикал, като видял, че съперникът му паднал.
След нещастието Пушкин изпратил на императора писмо с молба за амнистия на секунданта си, изповядал се, благословил децата си, помолил да не отмъщават за него, дал прошка се с приятелите и книгите си и в страшни страдания умрял в три часа следобяд на 28 януари 1837 година (по нов жанр 10 февруари). Тялото му е опято в придворната черква, след което А. И. Тургенев откарал тялото му за погребение в Светогорския манастир, покрай Михайловское.
Руската интелигенция била шокирана от непредвидената гибел на огромния стихотворец. Дори в чужбина, в Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели детайлности за трагичната кончина на огромния съветски публицист. От този миг са засилил ползата на Запада към съветската литература, напомня издателство Распер.
>>>
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как талант чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный,
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись безшумно дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И избор опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как талант чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И провидение, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
Когато Александър С. Пушкин се оженил за Наталия Гончарова, фамилията станало доста известно в императорския двор. Жена му поради хубостта и изящните си обноски, а поетът – поради мозъка и гения си. Но Александър и Наталия били недолюбвани и зад тила им разпространявали отровни злословия. Наталия предизвиквала завист и злоба, а Пушкин ненавиждали поради ужасния му раздразним темперамент и поради това, че желал да се показа за богат, а не бил подобен. Заради агресивното му себелюбие и някои от стихотворенията му авторитетни хора го мразели и раздували недоброжелателността към него. Пушкин се дразнел и постоянно търсел случай да си изкара на някого своето възмущение.
На 4 ноември 1836 година поетът получил три екземпляра от анонимно обръщение, което го вкарвало в листата на рогоносците и намеквало, че жена му е ухажвана от поручик барон Дантес, хубав чужденец, признат на съветска работа и осиновен от холандския дипломат, барон Хакерен. Пушкин от дълго време забелязал тези ухажвания и писмото единствено наляло масло в огъня той да предприеме деяние. Пушкин призовал Дантес на двубой, който приел предизвикването, само че посредством Хакерен изискал пролонгация от 15 дни. В това време Пушкин научил, че Дантес направил предложение на сестрата на жена си Екатерина Н. Гончарова и отменил дуела. Сватбата се състояла на 10 януари 1837 година Приятелите на Пушкин се успокоили и сметнали, че абсурдът е завършил. Но към този момент като родственик Пушкин се отнасял с пренебрежение към Дантес, който траял да се среща с Наталия Гончарова, а и Хекерен интензивно плетял интриги против него. Сплетните вместо да затихнат, се разраствали от ден на ден. Изкаран от самообладание, Пушкин изпратил на Хакерен оскърбително писмо, на което той дал отговор с покана за двубой от името на Дантес.
Дуелът бил извършен на 27 януари, в пет часа вечерта, на Черната река, със секунданти секретарят на френското посолство от страна на Дантес и лицейски другар на Пушкин.
Първи стрелял Дантес и смъртоносно ранил Пушкин в дясната страна на корема. Пушкин паднал, само че по-късно се подпрял на ръка и извикал Дантес до линията, прицелил се, стрелял и извикал, като видял, че съперникът му паднал.
След нещастието Пушкин изпратил на императора писмо с молба за амнистия на секунданта си, изповядал се, благословил децата си, помолил да не отмъщават за него, дал прошка се с приятелите и книгите си и в страшни страдания умрял в три часа следобяд на 28 януари 1837 година (по нов жанр 10 февруари). Тялото му е опято в придворната черква, след което А. И. Тургенев откарал тялото му за погребение в Светогорския манастир, покрай Михайловское.
Руската интелигенция била шокирана от непредвидената гибел на огромния стихотворец. Дори в чужбина, в Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели детайлности за трагичната кончина на огромния съветски публицист. От този миг са засилил ползата на Запада към съветската литература, напомня издателство Распер.
>>>
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как талант чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный,
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись безшумно дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И избор опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как талант чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И провидение, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ