10 август 1913 г. Букурещкият мир - как съюзниците ограбват България
На 10 август 1913 година е подписан Букурещкият кротичък контракт сред Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга. С документа се поставя завършек на Втората балканска война.
Под натиска на румънските войски, достигнали покрайнините на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно контракта Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на региона. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отхвърля да одобри тези условия за дефинитивни и по време на Първата международна война се причислява към Централните сили, с цел да потърси реванш от Сърбия.
След подписването на 17 май 1913 година на Лондонския кротичък контракт връзките в победилата коалиция се изострят.
Договорът поставя завършек на войната, само че не отстранява военната конюнктура на Балканите. Причината е зародилото напрежение сред главните играчи в победилата коалиция.
Ако преди година България съумява посредством дипломация да сътвори настоящ и сполучлив блок против Османската империя, то в месеците към подготовката на мирния контракт в Лондон София изпада в интернационална изолираност.
Според някои историци, омаян от военните триумфи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 година армията ни да нападне досегашните съдружници Гърция и Сърбия.
Той е припрян да изчака арбитража на съветския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 година Румъния афишира война на България и без съвсем никаква опозиция стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската войска. Видин пада в обграждане. Причината е, че главните български сили са хвърлени против гърците и сърбите.
На 5 юли държавното управление на Васил Радославов афишира, че е според да отстъпи на Румъния Южна Добруджа, и желае помирение. В отговор румънският министър председател Титу Майореску насочва покана към воюващите страни за мирни договаряния в Букурещ. България откликва първа и изпраща свои представители в румънската столица на 13 юли. Три дни по-късно в Букурещ идват и делегациите на някогашните български съдружници – Гърция, Сърбия и Черна гора.
Букурещката конференция стартира на 17 юли. В това време военните дейности не престават, тъй като Сърбия и Гърция упорстват за уговаряне на мирните условия преди огънят да бъде преустановен. Успешният отпор на българите край Кресненския пролом обаче склонява Гърция на помирение (18 юли). На 21 юли е реализирано съглашение за новата граница сред България и Румъния, само че напъните на българските дипломати да завоюват румънска поддръжка против сърби и гърци остават безуспешни.
Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли. Първоначално Пашич предлага за граница река Струма. Това предложение не е признато, само че българите са принудени да се откажат от Щип, Радовиш и Кочани, които владеят до войната. Венизелос поисква цялото егейско крайбрежие до село Макри (няколко километра западно от Дедеагач), само че под натиска на останалите участници в конференцията понижава претенциите си. Русия и Австро-Унгария се намесват в интерес на България в договарянията за Кавала, само че Венизелос си издейства поддръжка от други две велики европейски сили – Франция и Германия. В последна сметка българските делегати отстъпват Кавала под опасността на Майореску, че румънските войски ще окупират София.
Под натиска на румънските войски, достигнали покрайнините на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно контракта Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на региона. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отхвърля да одобри тези условия за дефинитивни и по време на Първата международна война се причислява към Централните сили, с цел да потърси реванш от Сърбия.
След подписването на 17 май 1913 година на Лондонския кротичък контракт връзките в победилата коалиция се изострят.
Договорът поставя завършек на войната, само че не отстранява военната конюнктура на Балканите. Причината е зародилото напрежение сред главните играчи в победилата коалиция.
Ако преди година България съумява посредством дипломация да сътвори настоящ и сполучлив блок против Османската империя, то в месеците към подготовката на мирния контракт в Лондон София изпада в интернационална изолираност.
Според някои историци, омаян от военните триумфи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 година армията ни да нападне досегашните съдружници Гърция и Сърбия.
Той е припрян да изчака арбитража на съветския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 година Румъния афишира война на България и без съвсем никаква опозиция стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската войска. Видин пада в обграждане. Причината е, че главните български сили са хвърлени против гърците и сърбите.
На 5 юли държавното управление на Васил Радославов афишира, че е според да отстъпи на Румъния Южна Добруджа, и желае помирение. В отговор румънският министър председател Титу Майореску насочва покана към воюващите страни за мирни договаряния в Букурещ. България откликва първа и изпраща свои представители в румънската столица на 13 юли. Три дни по-късно в Букурещ идват и делегациите на някогашните български съдружници – Гърция, Сърбия и Черна гора.
Букурещката конференция стартира на 17 юли. В това време военните дейности не престават, тъй като Сърбия и Гърция упорстват за уговаряне на мирните условия преди огънят да бъде преустановен. Успешният отпор на българите край Кресненския пролом обаче склонява Гърция на помирение (18 юли). На 21 юли е реализирано съглашение за новата граница сред България и Румъния, само че напъните на българските дипломати да завоюват румънска поддръжка против сърби и гърци остават безуспешни.
Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли. Първоначално Пашич предлага за граница река Струма. Това предложение не е признато, само че българите са принудени да се откажат от Щип, Радовиш и Кочани, които владеят до войната. Венизелос поисква цялото егейско крайбрежие до село Макри (няколко километра западно от Дедеагач), само че под натиска на останалите участници в конференцията понижава претенциите си. Русия и Австро-Унгария се намесват в интерес на България в договарянията за Кавала, само че Венизелос си издейства поддръжка от други две велики европейски сили – Франция и Германия. В последна сметка българските делегати отстъпват Кавала под опасността на Майореску, че румънските войски ще окупират София.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ