На 10 април 1970 г. от космодрума в Байконур, Казахстан,

На 10 април 1970 година от космодрума в Байконур, Казахстан, излетява корабът „ Съюз-33 “ със разбъркан българо-руски екипаж. На борда са ловчанлията Георги Иванов и съветският пълководец Николай Рукавишников.

Мисията е част от амбициозната стратегия „ Интеркосмос ”, по която в околоземна орбита излизат представители на страните от соцлагара,

Заради щета в мотора българинът и Рукавишников не съумяват да се скачат с орбиталната станция „ Салют-6 ". В идващите часове даже има съществени опасения, че двамата белким да могат да се върнат на Земята.

Смята се за знамение това, че пулсът на Иванов се покачва единствено с два удара в минута при възникването на рисковата обстановка в Космоса. От 72 става на 74. Екипажът на „ Съюз-33 " въпреки всичко се приземява наред и през днешния ден, 46 години по-късно, първият ни астронавт се изповядва във връзка 84-ия му рожден ден.

Иванов признава, че по традиция в фамилията им постоянно се честват рождените дни в стеснен кръг. И тази година се събрали в дома му в Банкя на 2 юли. Твърди, че се усеща обикновено на 84 години. Категоричен е, че всеки човек, правейки сериозна равносметка, може да откри защо да съжалява, само че признава, че неговата последна оценка е, че е благополучен човек – осъществил е най-смелите си фантазии и в  персонален, и в професионален проект. Убеден е, че в случай че би трябвало да изживее живота си още веднъж, би го направил по еднакъв метод.  

Мечтае да стисне ръката на третия български космонавт, а в персонален проект желае живот и здраве със брачната половинка, децата, внуците и правнучка му. Относно здравословното му положение, отбелязва, че гаранционният период на краката му към този момент е изминал и в този момент употребява остатъчния. Но като цяло е добре за възрастта си. Редовно си прави профилактични прегледи и съблюдава лекарските рекомендации. Макар да почита националната медицина, признава, че рядко се възползва от нея.

Дните му минават като на всеки български пенсионер – старае се от 14 до 16 ч. да си почива, само че не всеки път съумява. Щастлив е, че със брачната половинка му живеят отвън огромния град и дворът му е цялостен с асми, кошери, цветя… Продължава да членува в Асоциацията на участниците в галактически полети. Всяка година организират конгресите си. Участва в детски и юношески действия и мероприятия, свързани с Космоса.

Много се надява да има и трети български космонавт, откакто през април се навършиха цели 45 години от полета му в Космоса. За задачата обаче е нужна стратегия, основана от научните сътрудници на Института за галактически проучвания към Българска академия на науките. Задължително е страната да застане зад един подобен полет, тъй като в този момент е извънредно скъпо. Преди години, когато летели с Александър Александров, били по стратегия „ Интеркосмос “. Тогава България не заплатила нищо за полетите им, единствено създавала уреди и била участник в програмата, само че през днешния ден към този момент не е по този начин.

Признава, че с Александров се чуват постоянно и постоянно, когато могат, се виждат. Поддържат връзки и с Красимир Стоянов, който също има подготовка.

Категоричен е, че в никакъв случай не се е чувствал „ стоманен човек “ като какъвто бе избран след случая в Космоса. Признава, че като пенсионер не е подлаган на стресови обстановки и не знае по какъв начин би реагирал.

Нещата, които могат да го разгневят, са лъжата, подлостта и измяната. Макар и рядко му се е случвало да покачва глас. В множеството случаи, когато е сърдит, млъква и не приказва. Но не му се е случвало да мълчи прекомерно дълго време, минава му относително бързо.

Основният му боязън е обвързван с военните дейности по света, това, че народите се водят към братоубийствени войни и никой не приказва за мир. За огромно негово страдание и страната ни се е наредила до тези, които прибавят нови партиди оръжия, с които се убиват деца. „ Планетата ни е толкова дребна и нежна, че би трябвало доста да я пазим “, безапелационен е той. За негово благополучие в Космоса няма недоразумение като тук на Земята. Въпреки всичко е оптимист за България.

Разбира се, тормози го протичащото се в българската политика, чието равнище в последно време напряко се е сринало. Иванов отбелязва, че е обидно човек да слуша родните политици и доказателство за това е методът, по който приказват в Народното събрание.

Отбелязва, че откакто от 1968 година е бил член на Българска комунистическа партия (сега БСП), през 1990 година е бил деполитизиран при така наречен народна власт. Последните избори демонстрират изрично, че Българска социалистическа партия продължава да губи позиции и се надява протичащото се сега да е възстановителен развой, защото лявото е изключително нужно на България.

В началото на 90-те години, Георги Иванов влезе във Велико народно събрание. Признава, че в последния ден преди регистрацията, в дома му отишъл негов непосредствен и го убедил да се кандидатира за народен представител. Участвал в изборите, влезнал в Народното събрание, само че доста в точния момент се убедил, че това въобще не е работа за него, защото за там са нужни подготовка и качества, каквито решил, че не има.

Не му остава време да върви постоянно до родния си Ловеч.

Щастлив е, че околните му са добре и си оказват помощ взаимно. Най-много се радва на децата, внуците и правнучката. Пътите, в които са дружно, са най-голямата наслада за него.

Признава, че с втората му брачна половинка Лидия се оженили година и половина след запознанството, тъй като бил уверен, че тя е жена с основно „ Ж “. наследил е пчеларството от прадядовците си, а все по-често в последно време му оказва помощ и синът му. През годините е гледал и по 3, и по 13 кошера. В момента има 5. Обича меда, не използва захар от години. Многократно е хапан от пчели.

Обича фасул и леща, не може без люти чушки. Той самият обаче може да направи единствено варени яйца. Съжалява, че доста от дълго време не е ходил за риба.

Не прави вино и ракия от асмите в двора си, защото птиците изяждат огромна част от гроздето.

Автор: Уикенд