Как Бетовен завладя Америка
На 10 април 1805 година, в чест на християнската Страстна седмица, немски преселник и диригент на име Якоб Екхард провежда специфичен концерт за шляхтата от Чарлстън, Южна Каролина. Спектакълът е открит с „ велика интродукция “ на Лудвиг ван Бетовен – евентуално първото придвижване от Първата симфония, което композиторът дебютира в Европа само 5 години по-рано.
Музиката му, характеризираща се с огромни безредици и механически компликации, би била авангардна за времето си. „ [Бетовен] не беше известният композитор, за който го мислим в този момент. Той беше млад и човек, цялостен с капацитет “, споделя Майкъл Бройлс, професор по музикознание в Държавния университет във Флорида и създател на книгата „ Бетовен в Америка “ от 2011 година
Подобна неопределеност може да наподобява невъобразима през днешния ден, само че в интерес на истината, пламът към музиката му щеше да се издигне изцяло в Съединените щати едвам след гибелта на композитора през 1827 година и щеше да отнеме огромни национални промени в метода, по който се употребява музиката, както и в технологиите и демографията.
Музиката и наследството на Бетовен проникват в американската просвета – в комиксите, холивудските филми, писанията на афроамерикански и феминистки учени, по военно време и в рокендрол песните. Културният му напредък в Америка обаче надалеч не е сигурен. Както историкът Ан Остендорф написа, редица музикални култури съжителстват в колониална Америка, от музиката на поробените африканци, многото типове индианска музика и химните, които се пеят в църковите. Докато европейските колонизатори се откриват и натрупват благосъстояние, те стартират и постепенно да създават места за слушане на музиката на родните си страни.
Самият Бетовен в никакъв случай не е пътувал до Съединените щати и е мъчно да се разбере сигурно по кое време музиката му идва за първи път на американските крайбрежия. Изпълненията на творчеството му по време на живота на композитора са разпръснати и нормално обвързани с богати хора, отбелязва Бройлс. Изпълнението на Чарлстън от 1805 година, което Бройлс счита за най-ранното от творчеството на Бетовен в зараждащите се Съединени американски щати, следва тази наклонност.
Пристанищният град Южна Каролина е център за търговия с ориз и епицентър за търговия с роби – надлежно и дом на някои от най-богатите мъже в страната.
Десетилетия преди този момент тези господа основават обществото Св. Сесилия – музикално общество, учредено на сходни организации в Европа. Много от тези мъже – а участието е лимитирано извънредно до мъже, като на дамите е позволено да участват единствено на концерти като посетители – безспорно вършат благосъстоянието си, частично посредством поробването на африканците. „ В известен смисъл, Бетовен дойде в Америка на гърба на африкански плебеи “, написа Бройлс.
Концертът през 1805 година би изглеждал и звучал изумително друго от това, което си представяме през днешния ден, споделя Брадли Щраухен-Шерер, куратор в Музея на изкуствата Метрополитън. За разлика от актуалните принадлежности, които са направени изтънчено, с цел да звучат безпрепятствено и хомогенно, инструментите от 19 век звучат „ нещо като тънка коприна “, споделя кураторът.
„ Музиколозите постоянно разказват музикалния свят преди Бетовен… като насочен към събитията “, изяснява Щраухен-Шерер. Концертите са за честване на съответни мотиви, а музиката не се счита за високо изкуство – да вземем за пример, Бройлс отбелязва, че в програмата в Чарлстън вземат участие „ безлични “ изпълнители, a музиката на Бетовен ще се извършва от фенове музиканти, както и от експерти.
Но пейзажът на Америка се трансформира бързо през тези години, както и пейзажът на класическата музика. Притокът на немски имигранти в края на 40-те години на 20 век донася пристрастеността към Бетовен и пренася десетки от неговите творби през Атлантическия океан. Пътуващите групи европейски виртуози се възползваt от непрестанно разширяващата се железопътна мрежа, за да пътуват из страната, носейки класическата музика в огромните градове.
Създаването на две концертни зали в средата на века в допълнение покачва известността на композитора: Музикалната академия в Бостън през 1833 година и Нюйоркската филхармония през 1842 година През десетилетията, директно след гибелта на Бетовен, тези организации извършват музиката му: В Бостън през 1840-те, да вземем за пример, неговата Пета и Шеста симфония са свирени повече от всяка друга комбинация, открива Бройлс.
Тези осъществявания означават силна промяна в музикалната история. Преди това осъществяването на работата на неотдавна умрял композитор би било немислимо, отбелязва Щраухен-Шерер. „ Разбира се, преди Бетовен, концепцията да се изпълнява каквато и да е музика, на която композиторът не е жив, е работа на малцинствата “, споделя тя.
„ И че концепцията, че слушате една и съща комбинация още веднъж и още веднъж по този доста фокусиран метод – Бетовен в действителност вкарва една нова ера “, прибавя тя.
