ВМРО – Кула почете годишнината от Видинското въстание
На 1 юни във връзка 172-ата годишнината от Видинското въстание общинското управление на Вътрешна македонска революционна организация – Кула посети Раковишкия манастир.
В събитието участваха Николай Николов – ръководител на партийната конструкция в Кула и кмет на с. Старопатица, общинският консултант Николай Петров и Еней Бранков – кмет на с. Тополовец.
В Раковишкия манастир водачите на въстаническите групи от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за оповестяване на най-голямото въстание в Северозападна България. На 1 юни 1850 година въстават хиляди българи под водачеството на Иван Кулин, капитан Кръстю и Петко Маринов. Край Лом се водят кървави сражения. Видинската цитадела е блокирана. Белоградчик в продължение на 10 дни е подложен на блокада от бунтовниците.
Въпреки героизма, след тежки боеве с постоянна турска армия и башибозук, зле въоръжените въстаници са разгромени. Макар и едно от най-значими надигания на българите против поробителите, въстанието към момента не е заело полагащото му се място в българската историография.
Като център на националноосвободителните битки на българите в Северозападна България Раковският манастир е бил основен щаб и на Димитракиева буна от 1856 г.
В събитието участваха Николай Николов – ръководител на партийната конструкция в Кула и кмет на с. Старопатица, общинският консултант Николай Петров и Еней Бранков – кмет на с. Тополовец.
В Раковишкия манастир водачите на въстаническите групи от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за оповестяване на най-голямото въстание в Северозападна България. На 1 юни 1850 година въстават хиляди българи под водачеството на Иван Кулин, капитан Кръстю и Петко Маринов. Край Лом се водят кървави сражения. Видинската цитадела е блокирана. Белоградчик в продължение на 10 дни е подложен на блокада от бунтовниците.
Въпреки героизма, след тежки боеве с постоянна турска армия и башибозук, зле въоръжените въстаници са разгромени. Макар и едно от най-значими надигания на българите против поробителите, въстанието към момента не е заело полагащото му се място в българската историография.
Като център на националноосвободителните битки на българите в Северозападна България Раковският манастир е бил основен щаб и на Димитракиева буна от 1856 г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ