На 1 юли 2013 г. край гр. Мездра (област Враца)

...
На 1 юли 2013 г. край гр. Мездра (област Враца)
Коментари Харесай

10 уникални особености на Археологически комплекс „Калето“ край град Мездра

На 1 юли 2013 година край гр. Мездра (област Враца) беше открит Археологически комплекс „ Калето “. Той е построен в границите на плана „ Историята, културата и природата – туристическите атракции на община Мездра “, извоюван от Oбщина Мездра по Оперативна стратегия „ Регионално развиване 2007-2013 “. Намира се покрай града, на брега на река Искър и има комфортен метод от път Е 79, като отбивката е насочена към крепостната порта-арка. Комплексът има 4 равнища: първото, най-ниско равнище, обгръща паркинг, паркова зона с алпинеуми и шадраван, проведена към постройка с административни и експозиционни пространства.

На второ равнище има новоизграден амфитеатър, облицован с бял варовик със „ Сцена на изкуствата “ и 84 седящи места. На трето равнище – във височина, по хълма е ситуирана климатизирана изложбена зала, представяща артефакти и документални фотоси от стадиите на археологическите изследвания, извършени на скалния хълм. На последното равнище са крепостните остатъци, консервирани, реставрирани и експонирани за гости. Предвидени са две ходови линии – едната се изкачва до върха на скалния хълм и по нея екскурзиантът влиза в крепостта. Другата е обходна и минава край основите на крепостната стена.

България е страна, намираща се на трето място в Европа по благосъстояние на културното завещание (след Италия и Гърция). Имаме хиляди обекти, които си съперничат за вниманието на посетителя… Но какво е забавното, неповторимото, скъпото от историческа позиция навръх този обект – това, което ще накара отегчения фен на старините да запомни названието му и да си направи труда да го посети? Ето 10-те неповторими особености на АК „ Калето “ – Мездра:

1. На скалния хълм, извисен над река Искър е записано наличието на всички цивилизации , населявали българските земи от Халколитната ера до Средновековието. Това демонстрира, че стратегическото състояние на хълма е оценено още в дълбоката античност и „ усвоявано “ в продължение на 7 хилядолетия.

 10 неповторими особености на Археологически комплекс

2. Един от артефактите, открит при археологическите разкопки е по този начин нареченият „ Ключ към Северозапада “. Това в действителност е ключ, отлят от бронз и датиран към римската ера, само че названието е по-скоро алегорично – всички укрепления от другите столетия са имали за задача да „ заключат “ вратата на Северозападна България – т.е., намиращата се на изхода на Искърския пролом цитадела е предложила чудесна видимост във всички направления (за наблюдаване и отбрана) и направлявала значимия път от Софийското поле към Дунавската низина и назад.


3. Съдбата на всички укрепени селища на хълма е трагична – първите (от Халколита и началото на Бронзовата епоха) са унищожени при пожари, римската цитадела, както и красивия римски град (с към момента неоткрито име), който лежи под актуалния град Мездра също са разрушени и опожарени през ІV в. Римското барикада е разрушавано и престроявано на няколко пъти от ІІ до VІ в., а камъните на стената още носят следите от стихийните пожари, вилнели в крепостта. Не по-благоприятна е ориста на оборудването от времето на Византия, Първото и Второто българско царство… Имало е моменти, когато оживелите му бранители даже не са имали време за почистване на рушевините, а напряко са заравнявали терена и са строели от горната страна, в устрема си час по-скоро да поправят сринатите стени. Окончателният завършек на гарнизона и крепостната конструкция е през ХІVв., когато нахлуващите османци помели всички замъци в региона и се настанили за 5 века на територията на България.
 10 неповторими особености на Археологически комплекс

4. В изложбата „ От Праисторията до Средновековието “ , експонирана в Посетителския център може да бъдат прегледани остатъци, носещи следи от страшните пожари, вилнели при завладяването на римската цитадела и града – това са овъглена храна, семена (подправки) и жито на повече от 1 700 години, открити в съдове, както и деформирани глинени чаши и канички, които са били приготвяни за печене в керамична работилница, само че при паническото овакантяване на помещението са съборени и са се деформирали при удара си с пода, а по-късно пламъците са ги изпекли и по този начин са се запазили до през днешния ден.

5. Като находка без аналог в Европа се интерпретира халколитното „ Светилище на туровете “ – жертвен олтар, открит на близо 4 м. дълбочина върху стерилния слой на монолитната канара. Той съставлява два черепа на праисторическо диво говедо с големи (към 2 метра) рога, положени симетрично и каменна букрания (изображение на бича глава). Култът към мъжкото начало, олицетворено от голямото (над 2 м високо, към 3.30 м. дълго и над 1 000 кг тежащо) животно е един от най-старите регистрирани култове в историята на света. Подобни светилища има единствено още две – в Мала Азия и Египет.

 10 неповторими особености на Археологически комплекс

6. Приемствеността на свещеното място през другите столетия е удивителна – над „ Светилището на туровете “ археолозите откриха тракийска сакрална конструкция, а единствено 1.50 метра по-надясно са останките от римски храм, в който са принасяни блага и оставяни посветителни плочки към богове от гръцката и римската митология, като и към Тракийския конник. Нищо чудно в западната, към момента непроучени част от хълма Калето в близко бъдеще да се разкрият и останките на християнски параклис или дребна черква от византийско враме и от двете Български царства.


7. В останките от римския храм е открит единственият идеално непокътнат медальон (едра монета) на император Север Александър, която в никакъв случай не е била в послание и най-вероятно е дадена в подарък на храма доста скоро след отсичането му.

8. „ Калето “ край Мездра се е намирало на самата граница на двете езикови общности в Римската империя – гръцката (на юг) и латинската (на север). По време на археологическите изследвания през 2003 година, измежду останките в подножието на северната крепостна стена на Калето е открита милиарна колона, с надпис на латински език. До този миг на обекта Калето всички открити надписи (върху каменни елементи или посветителни плочки) били на гръцки език. А от региона на с. Долна Бешовица е прочут надпис, изсечен по едно и също време на двата езика. Според различен артефакт, открит наоколо до Роман, Мездра и нейната местност през 136 година (по времето на император Хадриан) се намирала в провинция Тракия. А съгласно надпис, отдаден на император Север Александър (222-235 г.), през ІІІ в. към този момент е принадлежала към градската територия на Сердика, чието административно ръководство е обхващало Искърския пролом и северните скатове на Балкана.

9. От строителна позиция крепостта на хълма Калето е построена по ексцентрично за времето си решение , което няма аналог измежду известните укрепления от това време. Мястото, върху което е ситуирана крепостта съставлява рид с бъбрековидна форма, половината, от който е канара, а другата половина (тая, която има потребност да бъде укрепена) – земя. Тази земя е нестабилна като опора и в северната част зида е разграничен на 2 елементи – половината от него е стъпила върху билото на хълма, а другата половина – в неговото подножие. Така стената нямало да рухне от тежестта си. При доста замъци от това време (ІІ-ІІІ в.) основите достигали до няколко метра в дълбочина, по причина, че врага (при обсада) се стремял да подкопае крепостната стена. Основите на крепостта край Мездра са вкопани единствено 60 см. На височина повече от 2 м. хълмът просто бил облицован със дувар. Зад него била хубавичко почва, а същинската крепостна стена започвала високо върху билото. Смята се, че височината на стената е била 8-10 м. Входът на крепостта евентуално е бил от североизток (от юг тече река Искър, а от север и запад скатовете са съвсем отвесни).

 10 неповторими особености на Археологически комплекс

10. За „ Калето “ и скитото в намиращ се надълбоко в скалния хълм пещерен комплекс богатство (хазната на цар Иван Шишман) описват доста локални митове. По Искърското дефиле са били финалните боеве на последния държател на Търновското царство и дружно с щаба му е пътувала и царската канцелария, както и ковчежникът му. Дали в миналото ще бъде открит входа на този пещерен лабиринт (за който се твърди, че се намира под равнището на реката и е незабележим от брега и крепостта) не е ясно, само че преданията възбуждат въображението на локалните хора към този момент над 600 години.

Източник: 10te.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР