На 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен

На 1 юли 1997 година в България е въведен валутен ръб след месеци на хиперинфлация.

В началото на 1997-ма България минава през интервал на хиперинфлация – доста обезценяване на българския лев и загуба на доверие във валутата и в страната в интернационален проект. Инфлацията доближава 2 000% в ранните месеци на същата година и левът се обезценяват безусловно за минути. Чаша кафе, да вземем за пример, доближава до цена от 200 лв. при първична цена 0,20 лв..

За тази обстановка е виновна Българската Народна Банка (БНБ) и провежданите от нея политики в предходните няколко години. Това, с изключение на инфлация, довежда до банкрута на десетки банки и забележителна безработица. Наличието и на политическа рецесия в страната води до митинги в огромните градове на страната, блокади на пътища и щурмове на здания. Работници са отказвали да работят, а страната е била изправена и пред рецесия с съществени питателните артикули. Обезценяването на лв. е било в плюс главно за хората с заеми, тъй като те също са се обезценили доста.

Единственият вид за задържане на цената на лв. към съответния миг и предотвратяването на инфлационна серпантина е “прикрепянето ” на българския лев към друга, постоянна валута – немската марка (една от най-силните валути в света по това време).

Свързването на двете валути (лев и марка) се случва през 1997-ма като това взема решение казуса с доверието във валутата и лимитира опцията за парични политики от страна на Българска народна банка. Това значи, че Българска народна банка към този момент не дава отговор за количеството левове в послание и не дефинира лихвените проценти по заемите към централната банка. След въвеждането на валутния ръб инфлацията последователно утихва и няма помен от равнищата през цялата 1997-ма.

След деноминацията на лв. през юли 1999 година (1 000 остарели лв. се заменят за 1 нов лев), един лев става еднакъв на една марка. През 2002 година Германия приема еврото и курсът се трансформира, като 1 евро е равно на 1,95583. От там идва и закрепения курс лев-евро, който използваме и до момента.

Валутният ръб подтиква търговията и вложенията сред двете свързани страни. Повечето членки на Европейския съюз употребяват еврото.

Валутният ръб е една от най-големите и сполучливи промени в България, които разрешават на страната да се измъкне от финансовата неразбория на 90-те – цялостен провал на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, банкрути на банки и така нататък

Това разяснява ИПИ.

Най-голямата котва на борда несъмнено е закрепеният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото съмнение, че курсът 1,95583 лева за 1 евро е непреклонен. Управление „ Емисионно “ в Българска народна банка, което ръководи брутните интернационалните валутни запаси поддържа цялостно валутно покритие на общата сума на паричните отговорности на Българска народна банка – това са всички банкноти и монети в послание, както и всички наличия по сметки в Българска народна банка, в това число депозита на държавното управление и запасите на комерсиалните банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица.

Разбирането за валутния ръб обаче не може да се свежда единствено и само до валутния курс. Всъщност борда трансформира по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния ръб централната банка у нас не е самостоятелна, рефинансира безотговорно и необезпечено комерсиалните банки, финансира непосредствено и бюджетните недостиг на страната. Точно това трансформира и бордът – дава самостоятелност на Българска народна банка, не позволява централната банка да дава заеми на държавното управление и дава доста ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – единствено в случай че банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при съблюдаване на строги условия за типа и качеството на предоставеното поръчителство.

Всичко това дава новата рамка на паричната политика у нас след 1997 година и носи необятно познати позитиви – възпиране на растежа на цените, рационална фискална политика и сензитивно понижение на външния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт и постоянна банкова система, макар банкрута на КТБ през 2014 година И двата интервала на относително висока инфлация след въвеждането на борда – през 2008 година и в този момент през 2022 година, са подбудени най-вече от външни фактори, а не от пропуски на паричната политика у нас. Бордът не може да подсигурява напредък, само че поставя основата за две следващи десетилетия на стопански напредък у нас и последователно догонване на средноевропейските равнища на приходи – Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба се повишава от под 30% от средноевропейското при въвеждането на борда до 55% все още (виж тук). Паричната ни система удържа сполучливо провокациите на поредност рецесии в разнообразни десетилетия – от войните в прилежаща Югославия, през огромната финансова рецесия и пандемията от Ковид-19 – и България мина през тях без катастрофични разтърсвания и разрушение на богатство.

Тези триумфи обаче не трябва да построяват и визия за някаква всесилна роля на паричния съвет. Бордът е огромна спирачка за държавния дълг, защото не разрешава директното кредитиране на държавното управление. Той обаче не може да спре държавните управления да вършат дефицити и да се финансират на дълговите пазари – било у нас или в чужбина. Точно по тази причина и в средносрочен проект се чака държавния дълг да се усили и да доближи близо 30% от Брутният вътрешен продукт към 2024 година, или най-малко два пъти над равнищата опреди 10-15 години. Дебатът за дълга е всъщност диалог за бюджетния недостиг, който и все още е настоящ на фона на признатата актуализация на бюджета. По сходен метод и дебатът за положението на банките е диалог и за качеството на банковия контрол, а не просто за неналичието на опция за безотговорно финансиране на търговски банки от страна на централната банка.