Интервюто с Линекър: Щастието ми в Барса приключи с местенето ми на крилото
На 1 юли 1986 година, два дни откакто Марадона завоюва международната купа, Жоан Гаспарт и Джосеп Луис Нуньес приключиха прехвърлянето на Гари Линекър за 450 млн. песети. Англичанинът преди малко бе станал голмайстор на Мондиал 1986 с шест точни попадения, с едно повече от Марадона, Карека и Бутрагеньо. В Барселона завоюва една Купа на краля (1988) и една Купа на носителите на купи (1989) и вкара 52 гола в 139 публични мача в границите на три сезона (1986-1989) под управлението на Тери Венабълс, Луис Арагонес и Йохан Крайф, който го извади от наказателното поле, Гари не устоя и си потегли. Днес идва на „ Камп Ноу” със синовете си – и четиримата са последователи на Барса, най-малко два пъти годишно. Ще се върнат и на 14 март, когато Челси гостува в осминафинал от Шампионската лига.
- Трудно ли се приспособи към Барса?
- Малко мъчно, да, само че започнах доста добре с два гола в първия кръг против Расинг Сантандер и имах доста положителни съотборници като теб.
- Помнят те освен с головете ти, а и с твоята симпатичност и грациозност. Марк Хюз обаче не се приспособи. Защо?
- Той беше по-млад. Аз пристигнах на 25 години, а Марк – на 23. Начинът му на игра – по-физически и силов, караше съдиите да му свирят повече нарушавания. Той беше и по-интровертен. Аз имах повече опит.
- Кога си даде сметка, че си най-хубавият британски футболист?
- В първата ми година тук. Вкарването на хеттрик на Реал Мадрид в първия ми Класико беше нещо особено и незабравимо. Вкарах също три гола и на Испания посред „ Бернабеу”. Но не спечелихме нищо. Другата година към този момент пристигна Купата на краля при Арагонес.
- Крайф пристигна през 1988 година, но те сложи дясно крило. Трудно ли бе това за типична „ деветка” като теб?
- Беше много мъчно време за мен. Това не бе моята позиция: аз бях човек за наказателното поле. По това време можеше да се пускат единствено двама чужденци и съгласно мен Йохан искаше различен човек за офанзивата. Постави ме на крилото, не с цел да ме вбеси, а с цел да желая самичък да си потегли.
- Т.е. те прикани да си тръгнеш от Барса…
- Точно по този начин. Защо другояче трябваше футболист за пеналта да играе на фланга? Да, бях бърз, само че нямах техниката да финтирам бранителите. Ясно беше какъв брой ми е мъчно. Аз не желаех да си потегли от Барса, тъй като бях благополучен в клуба и с живота в града, но тези неща се случват във футбола: треньори идват и вършат промени.
- Вече не беше благополучен с играта…
- Не бях, а щастието и душевният мир са доста значими на футболния терен. Ако не играеш на своята позиция, е мъчно.
- Има играчи, които се приспособяват в нови функции, само че не всички…
- Да, тези са положителните играчи. Аз умеех единствено да въвеждам голове и до такава степен.
- Но това е най-трудното нещо във футбола…
- Да, само че когато играеш на фланга не е толкоз елементарно, още повече в тим на Крайф крилото играе по-далеч от вратата. Това бе един от най-трудните стадии в моята кариера, може би единственият подобен. В Лестър като 18-годишен играх на крилото, само че единствено с цел да натрупам начален опит и в никакъв случай по-късно не бях слагам там до идването на Крайф. Не умеех да играя там, нямах визия по какъв начин става. Според мен Крайф трябваше да сложи мен в средата, а теб на крилото. Ти също имаше проблеми с Крайф.
- Да, по този начин е…
- Макар че би трябвало да помним, че той беше популярен футболист и отличен треньор. Промени доста неща във футбола на Барса. Аз нямах никакъв персонален проблем с него, научи ме на нови неща. Проблемът ми бе изцяло професионален. Важно е да напомня това.
- Какво бе за теб вкарването на гол?
- Най-великото нещо! Няма друго възприятие в света като това да вкараш гол в огромен мач – незабравимо е. Сега работя в малкия екран, имаме екип в студиото и е тръпка, но не може да се съпостави с вкарването на гол. Цял живот диря сходно чувство, но не съм разкрил нищо сравнимо. Говорил съм с други велики голаджии като Алан Шиърър и Майкъл Оуен – и двамата ми споделят същото: че нищо не може да се съпостави с вкарването на гол. Ако животът ти е голът, когато стигнеш до него, всичко друго се губи като значение.
- Да се върнем на началото ти в Лестър…
- Тогава никой не знаеше Лестър, само че след спечелването на купата в Премиър Лийг нещата се трансформираха. После отидох в Евертън една година преди да направя положителния си Мондиал в Мексико.
- Добър, казваш… Та единствено Марадона направи по-добър Мондиал от теб!
- Да, само че аз вкарах повече голове от него (б.и. – засмива се). После пристигнах в Барселона.
- Винаги си бил централен нападател. Как осъзна, че си друг от останалите момчета?
- Аз не умеех като теб да дриблирам през няколко противници, само че имах бързината и интелигентността да се движа в пространствата, както и доста успокоение и самообладание.
- Мисля, че си единственият, който познавам, без нито един жълт картон. Истина ли е?
- Да, постоянно съм бил доста спокоен. Футболът така и така е толкоз сложен, че би трябвало да се съсредоточиш напълно върху играта. Ако се отдадеш на други неща или тръгнеш да дискутираш със съдията, може да се изгубиш.
- Каква е най-голямата смяна от футбола в наше време до през днешния ден?
- Футболът се промени доста, изключително във връзка с терените. Днес те са на чудесно равнище на всички места.
- А в Барса?
- Очарован съм. Гледам всеки мач на тима. Аз съм от Барса, а и четиримата ми синове са луди по Барса. Трима от тях са също от Лестър и единствено не мога още да схвана по какъв начин единият излезе от Манчестър Юнайтед. Барса е най-хубавият тим още от времето на Роналдиньо, Чави и Иниеста, само че най-много Лионел Меси. Лео е от друга планета!
- Неймар си потегли, само че Барса остава на върха…
- Бяха доста атакуващ тим с Неймар, Меси и Луис Суарес. Сега има лека смяна, повече организация в отбрана и повече баланс със система 1-4-4-2, а Меси играе що се касае за трима, тъй че все едно Барса играе с 13 души. Така е елементарно и спечелването на Ла Лига е фасулска работа.
- Защо си толкоз запленен от Меси?
- Защото единствено в един мач прави по четири-пет неща, които аз в никакъв случай не съм правил в моята карера. Ти си правил някои сходни неща, но при Лео е във всеки мач. Той е най-хубавият на всички времена. Никога не бях си и представял, че един ден ще видя някого по-добър от Марадона!
- Аз ще ти кажа същото. Играх три години с Диего. Кое ги разграничава?
- Цифрите. Меси вкарва в съвсем всеки мач, а Диего не бележеше толкоз доста. Лео подава и финтира като Диего, но вкарва доста голове, без да е роден голаджия – доста е интелигентен. Пък и е повече време на върха във футбола, към този момент 12 години. Истински феномен! Казват, че Марадона е спечелил Мондиал, а Лео – не, само че Лео е спечелил четири пъти Европейската купа, а Диего в никакъв случай не го е правил. Така че може да се дебатира. Двамата са най-големите, само че за мен Меси е малко по-голям. Барса стартира всеки мач с 13 играчи, тъй като има Меси.
- Гледал си много Филипе Коутиньо в Ливърпул. На коя позиция съгласно теб може да даде максимален принос?
- Много ми харесва и го считам за добър трансфер за Барса. Много е техничен, умее да подава, да финтира, вкарва доста голове отвън наказателното поле. Най-полезен е, когато тръгне от левия фланг по диагонала във вътрешността, с цел да употребява десния си крайник за удар или извеждащ пас.
- Но отляво играе Андрес Иниеста…
- И той не е по никакъв начин зле (б.и. – засмива се).
- Говори ми за Иниеста и Чави!
- О, Иниеста, Чави и Серхио Бускетс – те са трима от най-хубавите футболисти на всички времена! Спечелили са всичко във футбола и на клубно, и на интернационално равнище. Винаги съм си мислел, че в случай че бяха натурализирали Меси преди дебюта му за Аржентина, испанците щяха да завоюват повече от една международна и две европейски купи: евентуално три международни и три европейски. С тези тримата в полузащитата Барса беше доста огромен тим.
- В Аржентина Лео има доста проблеми през годините…
- Да, несъмнено, че не може да играе самичък, а от време на време се постановяваше да играе самичък в националния тим.
- Във всичките тези години Кристиано Роналдо се бори за трона с Меси. Как би го определил като футболист?
- Като един от най-хубавите за всички времена и като втория най-хубав за последните 10 години. За през днешния ден не съм сигурен, тъй като е към този момент на 33 години и малко по малко тези неща си проличават във футбола. Сваля равнището мъничко, само че още ми харесва. Играе за тима си и е огромен експерт. Полага голям труд, но повече от на мен му харесва да вкарва голове и му проличава, когато не успее, а негов съотборник се разпише. Аз постоянно отивах да прегърна съотборниците си след техен гол.
- Много си деен в обществените мрежи, а мненията ти по адрес на Карим Бензема провокираха дискусия. Защо?
- Аз намирам Бензема за огромен голаджия и добър състезател за колектива и особено за Кристиано, само че за мен има други по-добри централни нападатели. Хората след това ми приказваха какво ли не, но аз визирах съответно моето изкуство – вкарването на голове.
- Има ли Англия качествата да завоюва Мондиала в Русия?
- Мисля, че не. Ще сме по-конкурентоспособни спрямо последните 10-15 години. Навремето имахме Лампард, Джерард, а в последно време нямаме огромни играчи, като изключим Уейн Рууни. Сега се подобряваме – имаме Хари Кейн, Деле Али, Рахим Стърлинг и някои много положителни млади играчи. Спечелихме международните шампионати до-17 и до-20… Малко е рано да се качим на върха, само че напредваме. Мисля, че можем стигна до четвъртфиналите, оттова насетне всеки мач може да бъде извоюван. Има обаче по-добри тимове: Испания, Франция, Бразилия, Аржентина, която с Меси постоянно би имала късмет при добра организация на терена…
- Франция преди Белгия?
- Е, и белгийците имат доста положителни футболисти като Кевин Де Брайне, Еден Азар, Ян Вертонген, само че при тях постоянно има едно „ но”.
- Ами Германия?
- Тя постоянно е измежду любимците.
- Какво беше споделил за Германия?
- А да (б.и. – засмива се). Футболът е спорт, в който 22-ама души тичат след топка, а най-после го печелят германците.
- Ха-ха-ха… митична фраза…
- Да, напряко не е за поверие. Като ида в Германия, все ме питат: „ Абе не беше ли ти оня, дето каза…?”. Ей, това беше единствено една смешка от 1994 година!
- Това няма да е последният Мондиал на Меси, нали?
- Ммм, допустимо е. Зависи… Представяш ли си футбола без Меси?! Какво ще вършим тогава?!
- Точно това щях да те запитвам, тъй като човек потегля да гледа мач с желанието да го види в игра…
- Ще бъде един доста печален ден. Когато Меси не играе, футболът не е толкоз забавен. В неделя да вземем за пример не игра поради получена отмора и мигновено получих известия по телефона от синовете ми: „ Меси не играе! Не желая да виждам мача!”. За мен той е най-хубавият за всички времена, само че ще пристигна ден, в който ще завърши с футбола, това се случва на всички ни. Макар че той ще играе още време, несъмнено до 80-те си години… Майтап.
- Гледката по какъв начин се хвана за главата след попадението на Сержи Роберто при обрата до 6:1 за Барса против Пари Сен Жермен в последната минута обиколи света. Тогава изживя ли гола в профил както във времето си на терена?
- Ох! Бяхме в студиото на BT Sport с Джерард, Оуен и Рио Фърдинанд, а аз бях единственият почитател на Барса измежду тях. Беше необикновено – три гола за пет минути с удивителен Неймар!
- Кое отпразнува повече: това 6:1 или шампионската купа на Лестър?
- Има разлика. Онова 6:1 беше просто един кратковременен гърмеж, а спечелването на купата от Лестър бе същинско знамение, нещо в действителност невероятно. Беше доста особено преживяване за мен със синовете ми, трима от които са от Лестър.
- Преди това беше споделил, че в случай че Лестър стигне до купата, ще водиш рубриката „ Мач на деня” по боксерки…
- Смятах, че е невероятно, а най-после бях заставен да го сторя.
- Ти си мъж на думата си…
- Не, аз съм простак. Какъв позор да водиш по този начин по малкия екран!
Лобо Караско, „ Мундо Депортиво”
- Трудно ли се приспособи към Барса?
- Малко мъчно, да, само че започнах доста добре с два гола в първия кръг против Расинг Сантандер и имах доста положителни съотборници като теб.
- Помнят те освен с головете ти, а и с твоята симпатичност и грациозност. Марк Хюз обаче не се приспособи. Защо?
- Той беше по-млад. Аз пристигнах на 25 години, а Марк – на 23. Начинът му на игра – по-физически и силов, караше съдиите да му свирят повече нарушавания. Той беше и по-интровертен. Аз имах повече опит.
- Кога си даде сметка, че си най-хубавият британски футболист?
- В първата ми година тук. Вкарването на хеттрик на Реал Мадрид в първия ми Класико беше нещо особено и незабравимо. Вкарах също три гола и на Испания посред „ Бернабеу”. Но не спечелихме нищо. Другата година към този момент пристигна Купата на краля при Арагонес.
- Крайф пристигна през 1988 година, но те сложи дясно крило. Трудно ли бе това за типична „ деветка” като теб?
- Беше много мъчно време за мен. Това не бе моята позиция: аз бях човек за наказателното поле. По това време можеше да се пускат единствено двама чужденци и съгласно мен Йохан искаше различен човек за офанзивата. Постави ме на крилото, не с цел да ме вбеси, а с цел да желая самичък да си потегли.
- Т.е. те прикани да си тръгнеш от Барса…
- Точно по този начин. Защо другояче трябваше футболист за пеналта да играе на фланга? Да, бях бърз, само че нямах техниката да финтирам бранителите. Ясно беше какъв брой ми е мъчно. Аз не желаех да си потегли от Барса, тъй като бях благополучен в клуба и с живота в града, но тези неща се случват във футбола: треньори идват и вършат промени.
- Вече не беше благополучен с играта…
- Не бях, а щастието и душевният мир са доста значими на футболния терен. Ако не играеш на своята позиция, е мъчно.
- Има играчи, които се приспособяват в нови функции, само че не всички…
- Да, тези са положителните играчи. Аз умеех единствено да въвеждам голове и до такава степен.
- Но това е най-трудното нещо във футбола…
- Да, само че когато играеш на фланга не е толкоз елементарно, още повече в тим на Крайф крилото играе по-далеч от вратата. Това бе един от най-трудните стадии в моята кариера, може би единственият подобен. В Лестър като 18-годишен играх на крилото, само че единствено с цел да натрупам начален опит и в никакъв случай по-късно не бях слагам там до идването на Крайф. Не умеех да играя там, нямах визия по какъв начин става. Според мен Крайф трябваше да сложи мен в средата, а теб на крилото. Ти също имаше проблеми с Крайф.
- Да, по този начин е…
- Макар че би трябвало да помним, че той беше популярен футболист и отличен треньор. Промени доста неща във футбола на Барса. Аз нямах никакъв персонален проблем с него, научи ме на нови неща. Проблемът ми бе изцяло професионален. Важно е да напомня това.
- Какво бе за теб вкарването на гол?
- Най-великото нещо! Няма друго възприятие в света като това да вкараш гол в огромен мач – незабравимо е. Сега работя в малкия екран, имаме екип в студиото и е тръпка, но не може да се съпостави с вкарването на гол. Цял живот диря сходно чувство, но не съм разкрил нищо сравнимо. Говорил съм с други велики голаджии като Алан Шиърър и Майкъл Оуен – и двамата ми споделят същото: че нищо не може да се съпостави с вкарването на гол. Ако животът ти е голът, когато стигнеш до него, всичко друго се губи като значение.
- Да се върнем на началото ти в Лестър…
- Тогава никой не знаеше Лестър, само че след спечелването на купата в Премиър Лийг нещата се трансформираха. После отидох в Евертън една година преди да направя положителния си Мондиал в Мексико.
- Добър, казваш… Та единствено Марадона направи по-добър Мондиал от теб!
- Да, само че аз вкарах повече голове от него (б.и. – засмива се). После пристигнах в Барселона.
- Винаги си бил централен нападател. Как осъзна, че си друг от останалите момчета?
- Аз не умеех като теб да дриблирам през няколко противници, само че имах бързината и интелигентността да се движа в пространствата, както и доста успокоение и самообладание.
- Мисля, че си единственият, който познавам, без нито един жълт картон. Истина ли е?
- Да, постоянно съм бил доста спокоен. Футболът така и така е толкоз сложен, че би трябвало да се съсредоточиш напълно върху играта. Ако се отдадеш на други неща или тръгнеш да дискутираш със съдията, може да се изгубиш.
- Каква е най-голямата смяна от футбола в наше време до през днешния ден?
- Футболът се промени доста, изключително във връзка с терените. Днес те са на чудесно равнище на всички места.
- А в Барса?
- Очарован съм. Гледам всеки мач на тима. Аз съм от Барса, а и четиримата ми синове са луди по Барса. Трима от тях са също от Лестър и единствено не мога още да схвана по какъв начин единият излезе от Манчестър Юнайтед. Барса е най-хубавият тим още от времето на Роналдиньо, Чави и Иниеста, само че най-много Лионел Меси. Лео е от друга планета!
- Неймар си потегли, само че Барса остава на върха…
- Бяха доста атакуващ тим с Неймар, Меси и Луис Суарес. Сега има лека смяна, повече организация в отбрана и повече баланс със система 1-4-4-2, а Меси играе що се касае за трима, тъй че все едно Барса играе с 13 души. Така е елементарно и спечелването на Ла Лига е фасулска работа.
- Защо си толкоз запленен от Меси?
- Защото единствено в един мач прави по четири-пет неща, които аз в никакъв случай не съм правил в моята карера. Ти си правил някои сходни неща, но при Лео е във всеки мач. Той е най-хубавият на всички времена. Никога не бях си и представял, че един ден ще видя някого по-добър от Марадона!
- Аз ще ти кажа същото. Играх три години с Диего. Кое ги разграничава?
- Цифрите. Меси вкарва в съвсем всеки мач, а Диего не бележеше толкоз доста. Лео подава и финтира като Диего, но вкарва доста голове, без да е роден голаджия – доста е интелигентен. Пък и е повече време на върха във футбола, към този момент 12 години. Истински феномен! Казват, че Марадона е спечелил Мондиал, а Лео – не, само че Лео е спечелил четири пъти Европейската купа, а Диего в никакъв случай не го е правил. Така че може да се дебатира. Двамата са най-големите, само че за мен Меси е малко по-голям. Барса стартира всеки мач с 13 играчи, тъй като има Меси.
- Гледал си много Филипе Коутиньо в Ливърпул. На коя позиция съгласно теб може да даде максимален принос?
- Много ми харесва и го считам за добър трансфер за Барса. Много е техничен, умее да подава, да финтира, вкарва доста голове отвън наказателното поле. Най-полезен е, когато тръгне от левия фланг по диагонала във вътрешността, с цел да употребява десния си крайник за удар или извеждащ пас.
- Но отляво играе Андрес Иниеста…
- И той не е по никакъв начин зле (б.и. – засмива се).
- Говори ми за Иниеста и Чави!
- О, Иниеста, Чави и Серхио Бускетс – те са трима от най-хубавите футболисти на всички времена! Спечелили са всичко във футбола и на клубно, и на интернационално равнище. Винаги съм си мислел, че в случай че бяха натурализирали Меси преди дебюта му за Аржентина, испанците щяха да завоюват повече от една международна и две европейски купи: евентуално три международни и три европейски. С тези тримата в полузащитата Барса беше доста огромен тим.
- В Аржентина Лео има доста проблеми през годините…
- Да, несъмнено, че не може да играе самичък, а от време на време се постановяваше да играе самичък в националния тим.
- Във всичките тези години Кристиано Роналдо се бори за трона с Меси. Как би го определил като футболист?
- Като един от най-хубавите за всички времена и като втория най-хубав за последните 10 години. За през днешния ден не съм сигурен, тъй като е към този момент на 33 години и малко по малко тези неща си проличават във футбола. Сваля равнището мъничко, само че още ми харесва. Играе за тима си и е огромен експерт. Полага голям труд, но повече от на мен му харесва да вкарва голове и му проличава, когато не успее, а негов съотборник се разпише. Аз постоянно отивах да прегърна съотборниците си след техен гол.
- Много си деен в обществените мрежи, а мненията ти по адрес на Карим Бензема провокираха дискусия. Защо?
- Аз намирам Бензема за огромен голаджия и добър състезател за колектива и особено за Кристиано, само че за мен има други по-добри централни нападатели. Хората след това ми приказваха какво ли не, но аз визирах съответно моето изкуство – вкарването на голове.
- Има ли Англия качествата да завоюва Мондиала в Русия?
- Мисля, че не. Ще сме по-конкурентоспособни спрямо последните 10-15 години. Навремето имахме Лампард, Джерард, а в последно време нямаме огромни играчи, като изключим Уейн Рууни. Сега се подобряваме – имаме Хари Кейн, Деле Али, Рахим Стърлинг и някои много положителни млади играчи. Спечелихме международните шампионати до-17 и до-20… Малко е рано да се качим на върха, само че напредваме. Мисля, че можем стигна до четвъртфиналите, оттова насетне всеки мач може да бъде извоюван. Има обаче по-добри тимове: Испания, Франция, Бразилия, Аржентина, която с Меси постоянно би имала късмет при добра организация на терена…
- Франция преди Белгия?
- Е, и белгийците имат доста положителни футболисти като Кевин Де Брайне, Еден Азар, Ян Вертонген, само че при тях постоянно има едно „ но”.
- Ами Германия?
- Тя постоянно е измежду любимците.
- Какво беше споделил за Германия?
- А да (б.и. – засмива се). Футболът е спорт, в който 22-ама души тичат след топка, а най-после го печелят германците.
- Ха-ха-ха… митична фраза…
- Да, напряко не е за поверие. Като ида в Германия, все ме питат: „ Абе не беше ли ти оня, дето каза…?”. Ей, това беше единствено една смешка от 1994 година!
- Това няма да е последният Мондиал на Меси, нали?
- Ммм, допустимо е. Зависи… Представяш ли си футбола без Меси?! Какво ще вършим тогава?!
- Точно това щях да те запитвам, тъй като човек потегля да гледа мач с желанието да го види в игра…
- Ще бъде един доста печален ден. Когато Меси не играе, футболът не е толкоз забавен. В неделя да вземем за пример не игра поради получена отмора и мигновено получих известия по телефона от синовете ми: „ Меси не играе! Не желая да виждам мача!”. За мен той е най-хубавият за всички времена, само че ще пристигна ден, в който ще завърши с футбола, това се случва на всички ни. Макар че той ще играе още време, несъмнено до 80-те си години… Майтап.
- Гледката по какъв начин се хвана за главата след попадението на Сержи Роберто при обрата до 6:1 за Барса против Пари Сен Жермен в последната минута обиколи света. Тогава изживя ли гола в профил както във времето си на терена?
- Ох! Бяхме в студиото на BT Sport с Джерард, Оуен и Рио Фърдинанд, а аз бях единственият почитател на Барса измежду тях. Беше необикновено – три гола за пет минути с удивителен Неймар!
- Кое отпразнува повече: това 6:1 или шампионската купа на Лестър?
- Има разлика. Онова 6:1 беше просто един кратковременен гърмеж, а спечелването на купата от Лестър бе същинско знамение, нещо в действителност невероятно. Беше доста особено преживяване за мен със синовете ми, трима от които са от Лестър.
- Преди това беше споделил, че в случай че Лестър стигне до купата, ще водиш рубриката „ Мач на деня” по боксерки…
- Смятах, че е невероятно, а най-после бях заставен да го сторя.
- Ти си мъж на думата си…
- Не, аз съм простак. Какъв позор да водиш по този начин по малкия екран!
Лобо Караско, „ Мундо Депортиво”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ