Васильовден е!
На 1 януари в българската национална традиция се преплитат няколко празника, заради което датата е позната с разнообразни имена – Васильовден, Нова година и Сурваки. Това напомня списание Hera.bg.
По православния календар на този ден се уважава паметта на свети Василий Велики – един от тримата велики отци на Вселенската черква. Той е бил свещеник в Кесария, Мала Азия, мъдрец и публицист в интервал на остри църковни разногласия и разпространяване на ереси. Свети Василий посвещава живота си на добротворството и битката с арианството – обучение, отричащо божествения генезис на Иисус Христос.
На 1 януари имен ден честват Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веско, Васка и всички, носещи сродни имена.
В националните вярвания свети Василий е покровител от зли сили, вълшебства и уроки. Смята се, че оказва помощ на хората да преодолеят скръбта и отчаянието и да устоят на неверни намерения и стремежи.
Много от обичаите, свързани с навечерието на Васильовден, наподобяват тези на Бъдни вечер. Трапезата се прикадява, стопанинът разчупва пита с пара за шанс, огънят би трябвало да гори през цялата нощ, а масата не се раздига. Най-характерният и неповторим обред за празника обаче е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи шанс, а съгласно това дали ще влезе или ще излезе от вкъщи, се гадае каква ще бъде годината.
Жертвеният петел, а от време на време и пуйка, се цялостни с ориз или се пече със зеле и е главното ядене на празничната софра. На масата участват още пача от коледното прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с шансове.
В ранните часове на 1 януари, още преди изгрев, по домовете потеглят сурвакарите – деца на възраст сред 5 и 12 години. Те благославят стопаните със сурвакница – сурова дрянова пръчка, извита във форма на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове и преплетени бели и червени конци. В подмяна получават сушени плодове, сладки и дребни пари.
Сурвакането е обред за здраве, изобилие и благоденствие. Всяко сурвакане стартира с благословията „ Сурва, сурва година! “, а сурвакницата се възприема като самобитен вълшебен скиптър. Произходът на обичая остава неразбираем – той не е прочут нито при други славянски нации, нито при траки или прабългари, което го прави един от най-уникалните български обреди.
По православния календар на този ден се уважава паметта на свети Василий Велики – един от тримата велики отци на Вселенската черква. Той е бил свещеник в Кесария, Мала Азия, мъдрец и публицист в интервал на остри църковни разногласия и разпространяване на ереси. Свети Василий посвещава живота си на добротворството и битката с арианството – обучение, отричащо божествения генезис на Иисус Христос.
На 1 януари имен ден честват Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веско, Васка и всички, носещи сродни имена.
В националните вярвания свети Василий е покровител от зли сили, вълшебства и уроки. Смята се, че оказва помощ на хората да преодолеят скръбта и отчаянието и да устоят на неверни намерения и стремежи.
Много от обичаите, свързани с навечерието на Васильовден, наподобяват тези на Бъдни вечер. Трапезата се прикадява, стопанинът разчупва пита с пара за шанс, огънят би трябвало да гори през цялата нощ, а масата не се раздига. Най-характерният и неповторим обред за празника обаче е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи шанс, а съгласно това дали ще влезе или ще излезе от вкъщи, се гадае каква ще бъде годината.
Жертвеният петел, а от време на време и пуйка, се цялостни с ориз или се пече със зеле и е главното ядене на празничната софра. На масата участват още пача от коледното прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с шансове.
В ранните часове на 1 януари, още преди изгрев, по домовете потеглят сурвакарите – деца на възраст сред 5 и 12 години. Те благославят стопаните със сурвакница – сурова дрянова пръчка, извита във форма на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове и преплетени бели и червени конци. В подмяна получават сушени плодове, сладки и дребни пари.
Сурвакането е обред за здраве, изобилие и благоденствие. Всяко сурвакане стартира с благословията „ Сурва, сурва година! “, а сурвакницата се възприема като самобитен вълшебен скиптър. Произходът на обичая остава неразбираем – той не е прочут нито при други славянски нации, нито при траки или прабългари, което го прави един от най-уникалните български обреди.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ