БРИКС: Реална заплаха ли е съюза за САЩ?
На 1 януари 2024 година групата БРИКС ще причисли публично Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства към съюза, което съгласно мнозина наподобява като стратегически ход към икономическо съдействие.
Въпреки това съюза няма избрана конструкция, което я трансформира по-скоро в партньорство, учредено на улеснение, в сравнение с в постоянен съюз. Макар и избухлив, този блок се характеризира с идеологическа променчивост, обхващаща вътрешни спорове на ползи и разнообразни интернационалните вероятности, които евентуално ще слагат под въпрос неговата координация в обозримо бъдеще.
По-специално Аржентина и Египет се борят с тежки стопански рецесии, подбудени от неприятното ръководство на техните държавни управления. Те са мощно задлъжнели към интернационалните кредитори, най-вече институции, основани от Съединените щати. Стремежът им да се причислят към БРИКС се дължи на желанието им да преразпределят финансовите си отговорности, като понижат зависимостта си от Запада.
Този ход може да даде благоприятни условия на Пекин, като разреши преференциални покупки заради обезценка на валутите и прекосяване към транзакции в юани, а не в долари. Едновременно с това Буенос Айрес и Кайро могат да се възползват от увеличените директни задгранични вложения и възобновения достъп до задгранична валута.
Етиопия, макар че претърпява експоненциален стопански напредък, е изправена пред обилни провокации след войната в Тиграй, усложнени от сушата и глада в северната част на страната. Особено значимо е, че приключването на капитали задълбочи рецесията, като през последното десетилетие се прави оценка на $45 милиарда.
Китай се трансформира в главен източник на директни задгранични вложения, което прави участието в БРИКС по-скоро прагматична стъпка напред, в сравнение с геополитическа игра на мощ.
Иран, подложен на глобите на Съединени американски щати, се оказва все по-близо до Пекин. Въпреки дипломатическите старания, Иран продължава да съставлява сериозен проблем за националната сигурност на Саудитска Арабия и ОАЕ, поради поддръжката му за разнообразни терористични групировки и обогатяването на нуклеарно гориво надалеч над рестриктивните мерки на “JCPOA ”. Териториалните разногласия в региона на Персийския залив в допълнение усложняват обстановката.
Присъединяването към БРИКС разрешава на тези страни от Персийския залив да балансират зависимостта си от Вашингтон във връзка с сигурността с икономическите си връзки с Пекин и Делхи, предлагайки спомагателна опция за дипломация с Техеран.
Индия, Китай, Саудитска Арабия и ОАЕ, макар че са основни стопански сътрудници, са изправени пред обилни геополитически разлики. Ръководената от Съединени американски щати НАТО, подкрепена от демократични полезности, е исторически триумф в опазването на северноамериканските и европейските демокрации след Втората международна война. Заплахата на БРИКС за “ ” се преекспонира, защото Съединени американски щати поддържат икономическата и банковата непоклатимост, нужна за интернационалните транзакции.
Съединени американски щати не престават да бъдат магнит за гении, привличайки лица от БРИКС за разнообразни длъжности, което способства за продължаващото им икономическо предимство. Освен това икономическата мощност на няколко американски щата съперничи или надвишава тази на обособените страни от БРИКС.
За разлика от тях, БРИКС, обхванати от вътрешни различия и разнообразни ползи, съставляват лимитирана стратегическа опасност за Съединени американски щати. Устойчивостта на НАТО, световните обединения и нововъзникващите начинания акцентират трайното значение на ръководената от Съединени американски щати дипломация и старания в региона на сигурността, което прави заместването им от БРИКС доста малко евентуално.
Източник
