Анализ на Фискалния съвет - Увеличи ли се инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането им в Еврозоната
На 1 януари 2023 година Хърватия публично одобри еврото като своя валута, ставайки двадесетата страна членка на еврозоната. Решението провокира опасения измежду обществото и специалистите по отношение на евентуални инфлационни последици от валутната смяна. Настоящият разбор преглежда динамичността на инфлацията в Хърватска в интервала 2022 - април 2025 година На база оценените данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни - внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари - 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари - март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно - минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите - най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021-2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Приложение 1. Графични изображения
Графика 1. Изменение на инфлацията България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат, 2025
Графика 2. Изменение на Брутният вътрешен продукт на България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат, 2025
Референции:
ЕВРОСТАТ налично на: последно достъпено на: 14.05.2025 година
Европейска централна банка налично на:
година
Falagiarda, M., Gartner, C., Mužić, I., & Pufnik, A. (2023, March 7). Has the euro changeover really caused extra inflation in Croatia? The ECB Blog. Retrieved from
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни - внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари - 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари - март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно - минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите - най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021-2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Приложение 1. Графични изображения
Графика 1. Изменение на инфлацията България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат, 2025
Графика 2. Изменение на Брутният вътрешен продукт на България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат, 2025
Референции:
ЕВРОСТАТ налично на: последно достъпено на: 14.05.2025 година
Европейска централна банка налично на:
година
Falagiarda, M., Gartner, C., Mužić, I., & Pufnik, A. (2023, March 7). Has the euro changeover really caused extra inflation in Croatia? The ECB Blog. Retrieved from
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ