На 1-ви март, както всяка година, посрещаме Баба Марта. Традицията,

На 1-ви март, както всяка година, посрещаме Баба Марта.

Традицията, предаваща се у нас от епохи повелява да се подаряват и червено-бели кончета за здраве и триумф.

Една от многото митове, свързани с появяването на мартениците по нашите земи гласи, че такива конци за здраве връзвали още траките, като те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Твърди се даже, че самият Орфей кичел лирата си с мартеници.

По-нова легенда пък свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Някои от обичаите на 1 март са свързани още с изгонването на злите сили и включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, след което всички членове на фамилията прескачат пепелта.

Мартеницата е присъща главно за България, като отвън нашата територия този знак се среща единствено в някои области на Румъния, Украина и Молдова, като това са отново места, където са живели или живеят компактни групи българи.

В националните показа пролетта идва с идването на Баба Марта. Образът на старицата е двойнствен, като тя е ту радостна, ту ядосана, по едно и също време утвърждаваща и отрицаваща, показва женското, пораждащо живота начало, и в това време — отново женското, само че стихийно, рушащо начало.

Традицията повелява мартеницата да се нови до визията на първия щъркел или на първото цъфнало дърво, след което тя се смъква и се закачва на дръвчето или се оставя под камък, като се насочва благопожелание, което се има вяра, че се сбъдва.